Руски народни приказки (Афанасиев)/Альоша Попович

З. и на небесата се роди млад, светъл месец, на земята, в старата катедрала на Леонтий-жрец, се роди син - могъщ юнак; и името му бе дадено младият Альоша Попович - хубаво име. Започнаха да хранят и напояват Альоша: който има седмица, той има такъв ден; на новия [2] годишен, Альоша има такава седмица. Альоша започна да се разхожда по улицата, започна да си играе с малките деца: когото хване за дръжката - дръжката далеч, кой за крака - крака далеч; играта му мина безкористно! Който вземе за сърце [3], ще го лиши от стомаха си. И Альоша остаря; Научих баща си-майка да иска благословия: да ходи и да се разхожда в открито поле. Баща казва:

- Альоша Попович! Вие шофирате в чисто поле; ние имаме по-силен от вас; вземаш сина на твоя верен слуга Маришка Паранов.

А добрите младежи седяха на добри коне; как влязоха на открито поле - прахът се озари като колона: виждаха се само добри момчета!


Добри млади мъже дойдоха при княза при Владимир; тук Альоша Попович отива направо [4] в белокаменните стаи при княза до Владимир, поставя кръста в писмен вид, почита се научно и от четирите страни, а при княз Владимир върху отделен човек. И княз Владимир се среща с добрите и ги слага на дъбова маса: добре е да пиете и нахраните добрите и да поискате новини наведнъж; Добрите младежи научиха да ядат меденки, да се мият със силни вина. Тогава княз Владимир попита добрите хора:

- Кои сте вие, добри младежи? Силни герои, дръзки ли са или пътници, които минават - носят ли чанти? Не знам вашето име или отечество.

Отговорът дава Альоша Попович:

- Аз съм син на старата катедрала Леонтий-свещеник Альоша Попович млад, а в моите другари слугата Маришко Паранов син.

Как Альоша Попович ядеше и пиеше, учеше как да се ходи [5] до тухлена печка, лежеше по обяд [6], а Маришко сяда на масата.


В онези дни и по това време Змеевич юнакът дошъл на гости и извел [7] цялото царство на княз Владимир. Тугарин Змеевич отива в покоите на белите мъже при княз Владимир; той стъпи на прага с левия крак и дъбова маса с десния крак; той пие и яде и прегръща принцесата, и играе и псува княз Владимир; слага чергата на бузата, а другата слага другата; слага цял лебед на езика си, бутна пай - той изведнъж погълна всичко.


Альоша Попович лежи на тухлена фурна и казва такива речи на Тугарин Змеевич:

- Нашият свещеник имаше стар при Леонтий-свещеник - имаше крава, имаше лакомия, той ходеше по пивоварни и ядеше цели бирени пити с гъсталаци; дойде крава, чревоугодник дойде до езерото, изпи цялата вода от езерото - взе я тук и я взриви, а Тугарина щеше да ви заведе всички на масата!

Тугарин се ядоса на Альоша Попович, хвърли го по него с нож за дамаска; Альоша Попович избягваше, избягваше го от дъбов стълб. Альоша казва, че това е думата:

- Благодаря, Змеевич Тугарин юначе, ти ми даде нож дамаска; Ще поръчам белите ти гърди, ще прикрия ясните ти очи, ще гледам ревностното ти сърце.


По това време синът на Маришко Паранов изскочи иззад масата зад дъб на бързите си крака и сграбчи Тугарин за надуването [8], грабна го от масата и хвърли белия полилей на стаята - и стъклените прозорци падна. Тъй като Альоша Попович ще говори от тухлена фурна:

- О, ти, Маришко, сине на Маришко Паранов, ти си верен слуга непроменен!

Синът на Маришко Паранов отговаря:

- Дай ми нож за дамаска, Альоша Попович; Ще поръчам белите гърди на Тугарин Змеевич, ще прикрия бистрите му очи, ще гледам ревностните му сърца.

Альоша държи отговора от тухлена фурна:

- О, ти, син на Маришко Паранов! Не рудете [9] камери от бял камък, нека той отиде на открито поле; никъде не ходи там; ще ядем с него сутрин на открито поле.


На сутринта, рано сутринта, синът на Маришко Паранов се изправи заедно със слънцето, той взе свирепите коне да пият вода на бързата река. Тугарин Змеевич лети през небето и пита Альоша Попович на открито. И синът на Маришко Паранов дойде при Альоша Попович:

- Бог да ти бъде съдия, Альоша Попович! Ти не ми даде дамаски нож; Бих разкъсал гърдите на белия гад, щях да покрия бистрите му очи, щях да внимавам за ревностното му сърце; сега какво ще вземете от него, от Тугарин? Той лети през небето.

Альоша казва, че това е думата:

- Не моята замяна, всичко е предателство!


Альоша изведе добрия си кон, оседла го на седлото в Черкаси, издърпано с дванадесет копринени обиколки - не за баса [10], заради крепостта, Альоша яздеше на открито. Альоша язди през чисто поле и вижда Тугарин Змеевич: той лети през небето. И Альоша Попович се помоли:

- Света Богородице Богородице! Накажи черния облак; Дай Боже, от облак черен чест дъжд на крупи, хартиените веранди на Тугарин да се намокрит.

Альоша имаше изгодна молитва: преобърна се черен облак; от онзи страшен облак Бог даде чест, чест и голям дъжд и намокри хартиените веранди на Тугарин; той падна на влажната земя и подкара през чисто поле.


Не две планини се търкалят заедно, след това Тугарин и Альоша се движат заедно, удрят с тояги - тоягите се счупват по лука [11], тъкат се с копия - копия, усукани като лук, замахвани със саби - саблите са изчерпани. Тогава Альоша Попович падна от седлото като сноп овес; и тогава Тугарин Змеевич научи как да бие Альоша Попович и дали този Альоша избягваше, Альоша се укриваше под корема на коня, от другата страна се извиваше изпод корема и удряше Тугарин с нож за дамаска под дясната му пазва и буташе Тугарин от добрия кон и научи Альоша Попович да вика на Тугарин:

- Благодаря, Тугарин Змеевич, за дамаския нож; Ще поръчам белите ти гърди, ще прикрия ясните ти очи, ще гледам ревностното ти сърце.


Альоша отсече главата му и той отнесе главата на бунта при княза при Владимир; язди и играе с малката глава, избива високо малката главичка, вдига малката главичка към окото с копие. Тогава Владимир се обърка [12]:

- Лъки де Тугарин избухне главата на Альоша Попович! Сега той ще плени нашето християнско царство!

Отговорът дава синът на Маришко Паранов:

- Не тъгувай, червено слънце Владимир Столни, Киев! Ако мръсният Тугарин пътува по земята и не лети над небето, той ще сложи разтърсващата си глава върху моето дамаско копие; не тъгувай, княз Владимир: колко е часът - ще се побратимя с него!


Тук синът на Маришко Паранов погледна през тръбата на телескопа, разпозна Альоша Попович:

- Виждам героична хватка, доблестно дело: Альоша обръща коня с главата надолу, играе с главата си, мете главата си високо, вдига главата с копие. Не е мръсният Тугарин, а Альоша Попович, син на Леонтий-свещеник на старата катедрала; той носи главата на мръсния Тугарин Змеевич.