Руска кинематография от военните години

От първите дни на Втората световна война режисьорите на РСФСР започват да пускат патриотични филми. Създадени са фронтови филмови групи, които снимат материали за редовни списания, включително списание „Защита на родната Москва“. В новоорганизираното филмово студио Voentekhfilm (Москва) бяха организирани военни учебни и учебни филми (Унищожаване на вражески танкове, Пехота в битка, Германска отбрана и преодоляването й, разузнаване и др.).

Отначало художествената литература се насочи към най-мобилната форма - „Бойни филмови колекции“, публикувана под общото заглавие „Победата е зад нас“, късометражни филми, сатирични анимации. Сред най-добрите разкази, включени в сборниците, са „Три във фуния“ (режисьори Б. Оленин, И. Мутанов), „Патриотът“ (режисьор В. Пронин), „Празник в Жирмунка“ (режисьор Пудовкин) и т.н.

През първия период на войната (1942-44) редица филмови студия в Москва и Ленинград се преместват в Алма-Ата, където е създаден Центърът, Обединено филмово студио (ЦОКС). Филмово студио "Союздетфилм" започна работа в Душанбе.

През 1942 г. излиза пълнометражен игрален филм „Секретарят на окръжния комитет“ (режисьор Пириев) - за борбата срещу фашистките нашественици. В центъра на филма е болшевикът Кочет (актьор В. Ванин) - организатор на партизанското движение. Автентичността на характерите на героите, темпераментната посока, уменията на актьорите (Жаров, Ладинина, М. Астангов) определят достойнството на първия филм за народните отмъстители. На същата тема е посветен и филмът на Ермлер "Тя защитава родината" (1943), който разказва за съдбата на рускиня, бивш водещ колхозник, станала партизански лидер (актриса Марецкая). Значително място заеха филмите за патриотизма и смелостта на съветските хора през годините на войната: "Зоя" (1944 г., режисьор А. Арнщам), "Нашествие" (по пиесата на Л. Леонов, режисиран от Стая) и "Man No. 217" (реж. Romm, и двамата през 1945 г.).

Произведени са филми за Движението на съпротивата в поробените страни от Западна Европа. Комедията "Антоша Рибкин" (1942, режисьор К. Юдин) и особено "Нови приключения на Швейк" (1943, режисьор Юткевич) се радват на заслужен успех.

В сурови и смели филми бяха решени остри проблеми на военния живот. В тях участваха най-добрите актьори на съветското кино: Крючков, Бабочкин, Б. Блинов, Серова, Жаров, Б. Андреев, М. Бернес, Жаков, М. Державин, А. Зражевски, Абрикосов и др.

Темата за героизма и моралната непоколебимост на съветските войници е поставена и в лиричната комедия "В шест часа вечерта след войната" (1944, реж. Пириев) и др. Филмите "Непобедим" (1943,., режисьор Герасимов, М. Калатозов), „Родни полета“ (1945, режисьор Бабочкин, А. Босулаев), „Велика земя“ (1944, режисьор Герасимов).

Традицията на историческия и биографичен филм е развита във филмите „Кутузов“ (1944, режисьор В. Петров, в главната роля на А. Дикий) и особено „Иван Грозни“ (2-ри сер., 1945, реж. Айзенщайн, в главната роля на Н. Черкасов), където темата за единството на националната руска държава в лицето на врага звучеше със специална сила.

Проблемът с патриотичното възпитание беше решен от филми за Гражданската война: „Защита на Царицин“ (1942, режисьор братя Василиеви), „Името му е Сухе-Батор“ (1942, режисьор Зархи, Хейфиц), „Котовски“ (1943 г., реж. А. Fainzimmer).

Един от най-добрите филми през годините на войната "Машенка", режисиран от Райзман (1942, с участието на В. Караваев), за децата на обсадения Ленинград - "Жив" разказа за високите морални качества на съветската младеж, проявяващи се в мирен труд и в дните на войната с белите финландци. - имаше едно момиче "(1944, режисьор Б. Айзимонт).

Произведени са документални филми за най-значимите операции на съветските войски, освобождаването на редица източноевропейски страни от нацисткото иго. Документални филми са създадени и от майстори на художествената кинематография Довженко, Герасимов, Райзман, Юткевич, Зархи, Хейфиц. Заключителният етап на Отечествената война е въплътен с особена сила в документалните филми "Будапеща", "Виена", "Югославия", "Кьонигсберг" (всички през 1945 г.) и др. "Берлин"; документалният филм "Поражението на Япония" (режисьор Хейфиц, Зархи, И. Сеткин-Нестерова), и двамата през 1945 г., разказва за победата над японските империалисти. Филмът на режисьора Юткевич "Освободена Франция" (1945 г.) беше посветена на военните събития в Западна Европа.). Своеобразен резултат от създаването на документални филми от военния период е филмът на Кармен "Съдът на нациите" (1946 г.), който показва срамния край на нацистка Германия, триумфа на справедливостта.

Операторите от фронтовата линия изиграха решаваща роля в създаването на военни кинохроники и документални филми през годините на войната. През 1941-45г. е създадена "Филмовата хроника на Великата отечествена война", която съдържа огромен брой исторически филмови документи.