RNTSRR Бюлетин № 10

Един от неотложните и важни проблеми на детската и юношеската кардиология е нарушаването на системното артериално налягане. Много изследователи отбелязват наличието на тясна връзка между промените в кръвното налягане в детска и юношеска възраст и развитието на хипертония и хипотонични заболявания при възрастни [3, 6, 8-10]. От несъмнен интерес за педиатрите и детските кардиолози е дисплазията на съединителната тъкан на сърцето и връзката му както с първичната артериална хипертония, така и с първичната артериална хипотония, което се дължи на увеличаване на честотата на дисплазия при педиатричната популация и на риска от усложнения, като нарушения на ритъма и проводимостта, миксоматозна дегенерация, клапани, клапна недостатъчност, инфекциозен ендокардит, белодробна хипертония, внезапна смърт. Литературните данни, посветени на този проблем, са малко [1, 4, 5, 11]. Въпросите относно честотата, структурата и значението на сърдечните прояви на дисплазия на съединителната тъкан в нарушение на кръвното налягане при деца и юноши остават слабо разбрани. Ултразвуковото изследване на сърцето дава възможност да се оценят тези промени на различни етапи на наблюдение и лечение.

Целта на настоящата работа е да изследва състоянието на съединителната тъкан на сърцето при деца и юноши с първична артериална хипертония и хипотония въз основа на цялостно ултразвуково проучване.

На базата на Детската градска болница в Тушино в Москва 184 пациенти на възраст от 9 до 16 години с различни нарушения на системното кръвно налягане са подложени на цялостно ултразвуково изследване на сърцето. 90 (48,9%) деца и юноши са били с първична артериална хипертония. Сред тях, в еднакъв процент от случаите, 30 (33,3%) пациенти са имали лабилна хипертония, степен 1 ​​и 2 хипертония. 94 (51,1%) пациенти са имали първична артериална хипотония: 30 (31,9%) с лека, 34 (36,2%) с умерена, 30 (31,9%) с тежка болест. Мъжете (80%) с артериална хипертония значително преобладават над жените (20%). Няма значими разлики между мъжете (48,9%) и жените (51,1%) с артериална хипотония.

Всички пациенти са подложени на оценка на външни и вътрешни признаци на дисплазия на съединителната тъкан. За определяне на тежестта на дисплазията са използвани критериите на Milkovsk-Dimitrova T. и Karkashev A. [7], модифицирани от R.R. Shilyaev. и Шалнова С.Н. [12]. Признаците на дисплазия на съединителната тъкан на сърцето бяха оценени чрез ултразвук и сравнени с данните за популацията [2]. Ултразвуковото изследване на сърцето се извършва съгласно стандартната техника на апарат Voluson-730 (GE NS, САЩ), използвайки секторни преобразуватели с честоти от 3,5 до 5 MHz. Статистическият анализ на получените данни се извършва по стандартни методи. Степента на надеждност на разликите е оценена по критерия х2. Разликите се считат за статистически значими при p≤0,05.

По време на изследването беше установено, че при пациенти с първична артериална хипертония в 100% от случаите се наблюдава недиференцирана дисплазия на съединителната тъкан, при пациенти с първична артериална хипотония - разпространението на недиференцирана дисплазия (97,9%) в комбинация с 2 случая ( 2,1%) диференцирана дисплазия (синдром на Марфан). Дисплазия от степен 1 ​​се наблюдава значително по-често при хипертония (88,9%), отколкото при хипотония (69,1%), степен 2, напротив, по-често при хипотония (27,7%), отколкото при хипертония (11,1%). Дисплазия степен 3 е открита само при тежки случаи на артериална хипотония (3,2%). При артериална хипертония значително по-често се отбелязват симпатикотоничен (45,6%) и смесен тип (53,3%) автономна дистония, при хипотония ваготоничният тип преобладава значително (89,4%), смесеният тип (10,6%) е значително по-рядко срещан.

Най-честите сърдечни прояви на дисплазия на съединителната тъкан, надвишаващи тези популации, са необичайно разположени трабекули и ектопично прикрепени хорди на митралната клапа в лявата камера (Таблица 1), които са причина за "трабекуларни" или "хордални" шумове, изискващи диференциална диагноза с шумове, възникващи със сърдечни дефекти. Пролапсът на митралната клапа също е често срещана проява на дисплазия и надвишава честотата на популацията както при хипертония, така и при хипотония (Таблица 1). Значителен пролапс с нарушения в ритъма и проводимостта, процеси на реполяризация в миокарда, удебеляване на клапаните на клапата е значително по-чест при пациенти с хипертония 2 степен (47,4%) в сравнение с лабилна хипертония (11,8%), както и при умерена хипертония ( 52, 4%) и тежка (70,8%) хипотония в сравнение с лека (11,8%). В 100% от случаите с хипертония и в 87,1% от случаите с хипотония, пролапсът е придружен от дилатация на митралната анулус, което е значително по-често при тежка (80%) хипотония в сравнение с лека (36,7%) болест.

Пролапсът на трикуспидалната клапа е по-рядък и е отбелязан при пациенти с артериална хипертония от степен 2 (6,7%), както и при леки (3,3%), умерени (5,9%) и тежки (16,7%) варианти на хипотония. тежкият вариант. Разширението на трикуспидалния пръстен е по-често и значително надвишава данните за популацията в 1-ва (16,7%) и 2-ра (20%) степени и лабилна хипертония (16,7%). Подобни данни бяха получени при тежък вариант (30%) на хипотония, който според тази характеристика значително се различава от лек вариант на заболяването (6,7%).

Пролапсът на аортната клапа е диагностициран при 3 (8,8%) пациенти с умерена и 6 (20%) пациенти с тежка хипотония, при които честотата му значително се различава от данните за популацията. При всички пациенти пролапсът е придружен от дилатация на аортния пръстен, в 66,7% от случаите - аортна регургитация степен 1 ​​и в 33,3% от случаите - регургитация степен 2, в 88,9% от случаите - удебеляване на клапаните. Разширението на аортния пръстен по честота значително надвишава популационните данни за различни нарушения на кръвното налягане, но без значителни разлики между тях. Разширението на белодробния пръстен също е често срещан признак на дисплазия, но няма значителна разлика в честотата между хипертония и хипотония (Таблица 1).

Дилатацията на белодробната артерия е много по-рядка и не надвишава данните за популацията, но с хипотония надеждно преобладава в сравнение с хипертонията, при която е отбелязана само при 2 пациенти с 1-ва и 2-ра степен на заболяването. Граничната възходяща аорта се наблюдава само при тежка (23,3%) хипотония и се различава значително от данните за популацията. Честотата на дилатация на аортните синуси на Valsalva, без да се надвишават данните за популацията, е значително по-висока при пациенти с артериална хипотония в сравнение с пациенти с артериална хипертония. При тежка хипотония тази аномалия се отбелязва много по-често (33,3%) в сравнение с лека хипотония (3,3%). Аневризмална дилатация на синусите на Valsalva на аортата и възходящата аорта е диагностицирана при 14-годишен пациент с тежка артериална хипотония и синдром на Марфан. При същия пациент, както и при юноша с умерен вариант на хипотония, е определена бикуспидална аортна клапа с аортна регургитация от 1 и 2 градуса и удебеляване на листовките, което показва тежестта на дисплазията и нейното значение за по-нататъшна прогноза .

Сред аномалиите на дясното предсърдие пролапсиращи гребеновидни мускули се наблюдават значително по-често, отколкото сред популацията (Таблица 1), което се дължи на преобладаването им в 1-ва и 2-ра степен на артериална хипертония (26,7%) и тежка хипотония (36,7% ), при които честотата им е била значително по-висока, отколкото при лекия вариант (6,7%) на заболяването. Удължените и пролапсиращи евстахиеви клапи в дясното предсърдие са редки прояви на дисплазия (Таблица 1). Честотата на пролапсиращата Евстахиева клапа надхвърля данните за популацията при пациенти с артериална хипотония поради увеличаването на тежкото (6,7%) заболяване. По принцип при артериалната хипертония този симптом не надвишава популационните показатели, но значително се различава от тях във 2-ра степен (6,7%) от заболяването и не се среща при лабилна хипертония.

Рядка, но значителна проява на дисплазия е предсърдната септална аневризма, диагностицирана при 11-годишен пациент с тежък ход на артериална хипотония.

Честотата на признаците на дисплазия на съединителната тъкан на сърцето, надвишаваща праговата стойност (повече от 3), е значително по-висока, отколкото при популацията както с артериална хипертония, така и с хипотония (Таблица 1). С 1-ва (63,3%) и 2-ра (66,7%) степени на хипертония този показател надхвърля не само данните за популацията, но също така значително се различава от лабилната хипертония (31,8%). С артериалната хипотония честотата на този показател се увеличава с нарастването на тежестта на заболяването. Неговото значително преобладаване е отбелязано при умерени (58,8%) и тежки варианти на хода (83,3%) в сравнение с данните за популацията, както и при тежък вариант в сравнение с лесен вариант (33,3%), което показва увеличение на степен на дисплазия на съединителната тъкан на сърцето.

По този начин при деца и юноши с първични нарушения на системното кръвно налягане, възникващи на фона на дисфункция на автономната нервна система, има различни промени в съединителната тъкан на сърцето в комбинация със системна дисплазия, които са по-изразени при артериална хипотония отколкото при хипертония и се увеличава със степента и тежестта на заболяването. Значителните сърдечни прояви на дисплазия на съединителната тъкан включват пролапс на клапата и бикуспидална аортна клапа в комбинация с нарушения на ритъма, проводимост, процеси на реполяризация в миокарда, удебеляване на листовките, аневризми на синусите на Valsalva на аортата, възходящата аорта и интратриалната преграда. Деца и юноши с първична артериална хипертония и хипотония и прояви на дисплазия на съединителната тъкан на сърцето са показани диспансерно наблюдение на кардиолог, динамично електрокардиографско и ултразвуково изследване на сърцето (поне 1 път годишно).

1. Автандилов А.Г., Манизер Е.Д. Особености на централната хемодинамика и диастоличната функция на лявата камера при юноши с пролапс на митралната клапа // Кардиология. - 2001. - No 9. - С. 56-59.

2. Гнусаев С.Ф. Стойността на малките сърдечни аномалии при здрави деца и при сърдечно-съдова патология според клинични и ехокардиографски изследвания: Автореферат. дис. ... докт. пчелен мед. Науки: 14.00.09/моск. научно изследване. Институт по педиатрия и хирургия. - М., 1996. - 48 с.

3. Детска кардиология/Изд. Хофман Дж. Превод от английски. Охотина А.Н. - М.: Практика, 2006. - 543 с.

4. Калоева З.Д., Брин В.Б., Дзгоева М.Г. и други показатели за централна и интракардиална хемодинамика при деца с първична артериална хипотония // Педиатрия. - 2002. - No 6. - С. 30-32.

5. Кузнецова В.В. Структурни и функционални особености на сърцето при млади хора с дисплазия на съединителната тъкан при артериална хипертония и хипотония: Автореферат. дис. ... Кандидат пчелен мед. Науки: 14.00.05/ГОУ ВПО „Ивановская мед. Академия Федерална. здравни и социални агенции развитие ". - Иваново, 2005. - 24 с.

6. Леонтьева И.В. Лекции по детска кардиология. - М.: ИД Медпрактика-М, 2005. - С. 399-503.

7. Милковска-Димитрова Т., Каркашев А. Врозена е годна за консумация и е с ниска трайност за десет. - София: Медицина и физическо възпитание, 1987. - 189 с.

8. Мутафян О.А. Артериална хипертония и хипотония при деца и юноши. Практическо ръководство. - М., 2002. - 143 с.

9. Мутафян О.А. Детска кардиология. - М.: GEOTAR-Media, 2009. - S. 435-468.

10. Орлова Н.В., Парийская Т.В. Кардиология. Наръчник на педиатър. - M.: AST; SPb.: Бухал; Владимир: ВКТ, 2009. - С. 541-571.

11. Сакаева Г.Д., Еткина Е.И., Гуриева Л.Л. Разпространение на незначителни аномалии в развитието на сърцето при юноши с артериална хипер- и хипотония // Резюмета на Всеруския конгрес "Детска кардиология 2002". - М., 2002. - С. 215-216.

12. Шиляев Р.Р., Шалнова С.Н. Дисплазия на съединителната тъкан и нейната връзка с патологията на вътрешните органи при деца и възрастни // Въпроси на съвременната педиатрия. - 2003. - Т. 2. - No 5. - С. 61-67.

Раздел. 1. Разпределение на пациенти с първична артериална хипертония и хипотония в зависимост от признаците на дисплазия