Резюме: Авторска песен. Творчество на Юрий Визбор

Авторска песен. Творчество на Юрий Визбор.

Здравейте момчета, днес имаме гости в клас.

Разговор с ученици за творчеството на Й. Визбор

Добре, благодаря ти. Нека започнем нашето запознаване с творчеството на Юрий Визбор.

Как започна всичко? Юрий Йосифович Визбор е роден през 1934 г. в Москва. Детството му пада в сурово военно време и трудни следвоенни години. След две години­За първи път китара попадна в ръцете му и бяха намерени учители в двора. След четири­Двайсет Визбор написа първото си стихотворение. Всъщност той смяташе, че ще стане крак­балист или пилот, но съдбата постановява друго: след като е паднал на изпитите в авиационния институт, Юра (по убеждение на училищен приятел) влиза в педагогическата литература­факултет. Тук всичко започна.

(изпълнява се песента „Домбай валс“)

Планините са най-голямата любов на Юрий Визбор. Той говореше за тях като одухотворени­същества, надарени с много качества на живи, човешки. Визбор продължи към мен­други планински райони на нашата страна, посети Кавказ, Памир, Тиен Шан, в Хибини. Отивам­ри за него е не само красива. Това е самоутвърждаване, тест за себе си. Често за героя-алпинист от Визбор планините са убежище, лечител, възможност­дишачи:

Планините са мъдри и мъгливи Ще се издигнат над облаците и ще оближат раните ни с езиците на ледниците.

(звучи песента "Snowfall")

Планините дадоха на Визбор мощен тласък за творчество. Повечето му песни, не само­за да се свързва с планините, пишеше в планините. Например, песента "Sorokaletie".

(изпълнява се песента "Sorokaletie")

Песните на Юрий Визбор звучаха навсякъде, където могат да се пеят песни: в общежития, около огньове, през зимни колиби, в пилотски кабини, в кабинети. Това бяха автентични истории за другарството и човешката връзка, за топлината на приятелските ръце и радостта от срещата. Визбор - не­лидер на мъжката мощ. Неговият герой е човек с раница и ледена брадва, човек на стръмен склон, на волана на състезателна кола, на кормилото на извисяващ се самолет.

(изпълнява се песента "Serega Sanin")

Песните на Визбор се раждаха навсякъде: по планински пътеки, по работни кореспондентски пътувания, на фестивали на любителската песен. И така, на фестивала Грушински беше написана добре познатата песен „Мила моя“ и стана химн.

(изпълнява се песента „Мила моя“)

(изпълнява се песента „Ти си единствената“)

Цялото творчество на Vizbor е наситено с доброта и вяра. Неговите песни защитават, утешават, насърчават, вдъхват надежда, заразявайки ни със светлина и добро.

(звучи песента „Ще остарея веднъж“)

Животът на Юрий Йосифович беше краткотраен: само петдесет години. Но за това кратко­той направи много за дълго време. Природата, която щедро дари този човек, може би му изигра шега: той някак си се разпръсна. Може би от този разкъсан, завинаги аз­напрежение, той изгаряше толкова бързо.

Vizbor има този ред: „Не бъркайте край и край.“ Всъщност краят не винаги идва след смъртта. Днес Юрий Визбор живее в песните си от удушен хват­прости мелодии. Нека изпеем една от тези песни, които вие и аз знаем.

(изпълнява се песента "Pass")

Е, днес си прекарахме добре: научихме много, потопихме се в атмосферата на лека музика и мили думи. Нека благодарим взаимно­диментации.