Речев етикет

1. Речев етикет. Евфемизми

Речев етикет - „национално специфични правила на речевото поведение, внедрени в системата от стабилни формули и изрази в ситуациите на„ учтив “контакт със събеседника, приети и предписани от обществото. Такива ситуации са: обръщане към събеседника и привличане на вниманието му, поздрав, запознанство, сбогуване, извинение, благодарност и т.н. " (Руски език. Енциклопедия).

Основните функции на речевия етикет са комуникативни, установяващи контакт, призоваващи, привличащи вниманието, функция на учтивост и др. Етикетът е предписание, изхождащо от факта, че ако човек иска да заеме определено място в дадено общество, тогава той трябва с поведението си (включително речта) да оправдае очакванията на това общество. Етикетът помага да се избегнат остри ъгли, да се изгладят противоречията в етикетните формули или етикетното поведение.

Съответно основните жанрове на етикета са: поздрав, сбогом, извинение, благодарност, поздравление, молба, утеха, отказ, възражение ... Речевият етикет се разпростира върху устна и писмена комуникация.

В същото време всеки речев жанр на речевия етикет се характеризира с богатство от синонимични формули, чийто избор се определя от сферата на комуникация, характеристиките на комуникативната ситуация и характера на взаимоотношенията на комуникаторите. Например в ситуация на поздрав: Здравейте! Добро утро! Добър ден! Добър вечер! (Много) се радвам да ви приветствам (вижте)! Позволете ми да ви поздравя! Добре дошли! Моите поздрави! Хей! Каква среща! Каква среща! Кого виждам! и т.н.

ЕВФЕМИЗЪМ, от гръцки. „Добър“ и „кажи“, стилистично неутрална дума или израз, използвани вместо синонимна лингвистична единица, която изглежда на говорещия като неприличен, груб или нетактичен; евфемизмите често забулват, маскират същността на явлението; например: си отиде вместо умре, кажи лъжа вместо лъжа, либерализация на цените вместо увеличаване на цената, продукт (за атомната бомба).

Теми и сфери на евфемизация. Оценката на оратора за този или онзи предмет на речта от гледна точка на благоприличието/непристойността, грубостта/учтивостта е фокусирана върху определени теми и области на човешката дейност (както и отношенията между хората). Традиционно такива теми и области са следните: 1) някои физиологични процеси и състояния: Освободете носа си !- вместо Издухай си носа !, изпразнете червата, неразположение (относно менструацията), Тя очаква бебе вместо Тя е бременна; 2) определени части на тялото, свързани с „телесното дъно“; обектите от този вид са такива, че тяхното непряко, евфемистично обозначаване в ежедневната реч често се възприема от повечето оратори като не съвсем прилични: сравнете например номинациите за народен език и жаргон на мъжкия пенис: пръчка, край, инструмент, апарат, устройство, копеле, банан, вафла и много други други; 3) отношения между половете; Сряда: да е близо, интимни отношения, интимен, физическа близост,разговорно значение на глагола Среща имат "сексуална връзка" и т.н .; 4) болест и смърт: разболявам се, да се чувстваш зле - вместо болен, болен; Наистина е лоша - за безнадеждно пациента; Френски хрема - вместо сифилис; напусна ни, той си беше отишъл - вместо умря; починал - вместо мъртъв, смърт - вместо смърт и така нататък.

2. Заимствани думи в съвременния руски език

Заеми са думи, дошли в руския език от други езици на различни етапи от неговото развитие. Причината за заемането е тясната икономическа, политическа, културна и други връзки между народите.

Овладявайки чужд език за тях, заимстваните думи претърпяват семантични, фонетични, морфологични промени, промени в морфемния състав. Някои думи (училище, легло, платно, щафета, полилей, клуб) овладени напълно и живеят според законите на руския език (т.е. те се променят и се държат в изречения като изконни руски думи), а някои запазват чертите на заемане (тоест не се променят и не действат като договорени думи), като например съществителни, които не намаляват (булевард, кимоно, суши, хоку, курабие).

Да изпъкнеш заемане: 1) от славянски езици (старославянски, чешки, полски, украински и др.), 2) от неславянски езици (скандинавски, фино-угорски, тюркски, германски и др.).

И така, от полския език взети назаем думите: монограм, хусар, мазурка, търговец, попечителство, смелост, конфитюр, разрешаване, полковник, куршум, поничка, рисунка, впряг; от чешки: полка (танц), чорапогащи, робот; от украински: борш, франзела, деца, зърнопроизводител, ученик, шезлонг.

От немския език дойдоха думите: сандвич, вратовръзка, графин, шапка, пакет, офис, процент, действие, агент, лагер, щаб, командир, работна маса, фуга, никел, картофи, лук.

От холандски взети назаем морски термини:, пристанище, вимпел, кей, моряк, яхта, кормило, флот, флаг, навигатор, лодка, баласт.

Френският език остави значителна следа в руския речник. От него в руския език влязоха думи за ежедневна употреба: костюм, яке, блуза, гривна, под, мебели, офис, бюфет, салон, тоалетна, полилей, абажур, услуга, бульон, котлет, крем; военни термини: капитан, сержант, артилерия, атака, марш, салют, гарнизон, сапьор, десант, ескадрила; думи от областта на изкуството: сергии, пиеса, актьор, антракт, сюжет, репертоар, балет, жанр, роля, сцена.

През последното десетилетие, във връзка с развитието на компютърните технологии, голям брой думи навлязоха в руския език, взети назаем от английски: флопи диск драйвер, конвертор, курсор, файл. Започва да се използва по-активно взети назаем думите, отразяващи промените в икономическия и социално-политическия живот на страната: среща на върха, референдум, ембарго, варел, екю, долар. |

Заимствани думи са записани от етимологични речници на руския език.

3. Арапова Н.С. Евфемизми. - В книгата: Лингвистичен енциклопедичен речник. М., 1990

4. Крисин Л. П. Евфемизми в съвременната руска реч. - В книгата: Руски език в края на ХХ век (1985-1995). М., 1996

5. Москвин В.П. Евфемизми в лексикалната система на съвременния руски език. Волгоград, 1999