Реалната горска площ на Индия е по-малка от официалната

Според правителството на Индия горите на страната са надеждно защитени от обезлесяване. Активисти от Индийското горско проучване обаче заявиха пред списание Nature, че незаконната сеч на тик и свинска мас се извършва в североизточната част на страната, а сателитните снимки на територията не дават надеждна картина.

Според сателитните данни горската покривка на Индия през 2011 г. е била 692 027 км 2, т.е. 23% от територията на страната. За две години тя е намаляла само с 367 км 2, докато в Бразилия - с 13 хиляди км 2 .

Ранджит Гил от горското управление обаче смята, че тези цифри са погрешни. „Трябва да приемем, че съществуващите данни за горската покривка на Индия са силно завишени и се основават на повърхностни предположения,“ казва той. Гил заведе дело с Централния комитет по въвеждане на Върховния съд на Индия, който отговаря за въпросите на горите и природата.

Според защитника на горите правителството на щат Мегалая оправдава незаконната сеч на редки дървета и добива на въглища. Много райони, на картата на които се появяват гъсти гори, всъщност са изсечени и върху тях растат млади дървета и бамбук. Полевите наблюдения на Gill се потвърждават от данни от спътници на НАСА и от Американската геоложка служба.

Местните власти твърдят, че в региона между 2004 и 2007 г. са били изсечени само 670 дървета, но Гил разполага с официални данни от Министерството на горите и околната среда за масивна незаконна сеч. Освен това, един правителствен доклад показва, че защитената гора на Рогренггре е загубила 60-70% от дърветата си. Служителите на горското стопанство участват в незаконна сеч.

Анил Кумар Вахал, директор на правителствения орган за надзор на горите, отрича, че горската покривка е преувеличена. Според него комисията, в която Гил също участва през май 2011 г., „докладва за няколко спорадични сечи и стари пънове, но не и за някои груби случаи на сеч в цели сечища“. Вахал обаче признава, че селективната сеч „не се записва от спътника поради технически ограничения на сензора със средна разделителна способност, използван за съставяне на горски карти“.

Факт е, че разделителната способност на това устройство е 23,5 метра на пиксел, което е твърде малко за подробна проверка на горската площ. Гил предлага да премине към използване за тази цел на инструмента, който вече работи на индийския спътник с резолюция 5,8 метра на пиксел.

Както отбелязва Вахал, подобна техника вече се използва от Надзорния орган на горското стопанство за малки наблюдения. Активистите на гражданското общество обаче изискват повече полеви наблюдения.