Лабораторна работа № 1 измерване на ъгловата скорост чрез контактни методи

Обективен: запознаване с устройството и принципа на действие на оборотомери, работещи на контакт­Тода. Получаване на практически умения за измерване­ъглова скорост.

Инструменти и аксесоари за работа:

1. Лабораторен щанд

Обща информация за оборотомерите

Ъгловата скорост и скорост се измерват от до­от силата на инструментите, наречени тахометри. Единицата за ъглова скорост е радиан в секунда (rad/s). Яжте­втората в минус на­степен (s-1).

Според принципа на действие на първичния преобразувател­тахометри са разделени на механични, магнитни, електрически и стробоскопски. Механично тахо­метри включват само механични преобразуватели­разработчици. Те включват центробежни, фрикционни, часовникови, хидравлични, пневматични. Отличителна черта на магнитните оборотомери е тази включена­заедно с други преобразуватели, те имат магнитен индуктивен преобразувател. За електрическо тахо­метра се характеризира с присъствието в измервателната верига на електро­механични преобразуватели. Тази група включва електрическа машина и електрически импулсни оборотомери. Действието на стробоскопичните тахометри се основава на създаването­с помощта на специални преобразуватели от стробоско­пиков ефект.

По начин на приложение всички тахометри клас­са фиксирани към стационарни и преносими. Болница­те обикновено се използват за непрекъснато измерване на скоростта­растеж на всеки обект и се свържете с основния­скрап от този обект посредством специално предаване­th устройство. Преносими (ръчни) тахометри са прикрепени към контролираната ос само за времето на измерването.­скорост на въртене на рений.

Чрез метод на измерване има тахометри, които работят чрез контактни и безконтактни методи. Първата група включва всички горепосочени устройства, с изключение на няколко вида електрически­импулсни и стробоскопични тахометри, работещи по безконтактен метод.

Центробежни оборотомери

Схематична диаграма на центробежен тахометър с тежести е показана на фигура 1.1. Тахометърът има тежести 1, разположени симетрично спрямо оста на оборотомера 2. Пръчките 3 са шарнирно свързани към две съединители.

Един от тях (4) е здраво свързан с оста на оборотомера, а вторият­paradise (5) има способността да се движи по ос 2 в ver­тична посока. Между съединителите е монтирана пружина 6, която се опитва да ги откачи и да приближи тежестите­ki към оста на оборотомера. С този дизайн тежестите заедно­тези с пружина представляват основния преобразувател­водач на оборотомера.

Валът на оборотомера се задвижва от входящия вал 7 през зъбна предавка. При въртене на тежестта­kov, се развива центробежна сила Q, действаща в равнина, перпендикулярна на оста на тахометъра, и е насочена­най радиално. Тази сила може да се разложи на състав­Q1 и Q2, насочени по прътите. Компонент Qoc на силата Q, насочена по оста на въртене, изместваща­нарязва подвижния съединител, докато той се балансира от еластичната противодействаща сила на пружината.

лабораторна

Фигура 1.1- Диаграма на центробежен тахометър

По този начин, ne­изместването на подвижния съединител е изходен сигнал­скрап от преобразувателя, а уравнението на действащите сили в равновесно състояние има вид:

измерване
;
лабораторна
(1.1)

където k е броят на тежестите; c е твърдостта на пружината; y - деформация на пружината.

Освен това линейното движение на подвижната муфа при­мощността на трибосекторния механизъм 8 се преобразува в ъгъл­движение на стрелка 9. Косата 10 служи за подреждане­намаляване на луфта в трансмисията.

Статичната характеристика на центробежния тахометър може да бъде получена от уравнение (1.1), както следва­веднага.

Компонент на центробежната сила, насочен по оста на оборотомера:

работа
(1.2)

работа
(1.3),

където m е масата на едно тегло; p е разстоянието от оста на въртене до центъра на концентрираната маса; ω - скорост на въртене на оста на оборотомера.

Като се вземе предвид това

лабораторна
, и
измерване
,получаваме:

работа
(1.4)

Ще приемем, че при фиксирана ос на оборотомера разстоянието между съединителите е 2л, и при въртене­sya - (2l - r0), където r0 е движението на подвижната муфа (de­пролетна формация). Въз основа на геометричните съотношения­ний, можеш да напишеш:

работа
;
работа
.

Тогава изразът (1.4) приема формата:

(1,5)

Ако пружината е имала предварителна деформация z1, тогава нейната обща стойност:

Замествайки тези изрази в (1.1), получаваме уравнението за характеристиките на чувствителния на тахометъра елемент:

работа
(1.7)

Този израз не може да бъде сведен до традиционната форма на характеристиката на преобразувателя. Следователно в­необходимо е да се използва характерен израз на формата:

измерване
(1,8)

Характеристиките на центробежните тахометри са нелинейни. Следователно в центробежните оборотомери се използват сетивата­елементи с потиснат начален участък от скалата, което се постига чрез предварително натоварване на противоположната пружина, подходящ избор на обхвата на измерване и ви позволява да изберете работната зона­характеристика на тока в средната му част, която е най-близка до линейната. На практика това се осигурява от създаването на многообхватни устройства чрез използване на скоростни кутии на входа на тахометрите. Например, ръчен център­работещ оборотомер IO-10 има вградена петстепенна скоростна кутия с две групи обхват на измерване­рений: 25-100; 75-300; 250-1000; 750-3000; 2500— 10000 об./Мин. Тахометър IO-30 има подобен клас­Има вградена тристепенна скоростна кутия,

Центробежните тахометри не разполагат с методология­греховност. Те се характеризират само с инструментална.

Появата на инструментални грешки се дължи на еластична хистерезис и след­действието на противоположната пролет, влиянието на тези­температура върху модула на еластичност, грешки поради­в кинематични двойки, както и неточности­производство и монтаж.

Предимството на центробежните тахометри е простотата на дизайна с относително висока точност на измерване­а също и независимостта на индикацията от посоката на въртене. Недостатъците са свързани с нелинейността­и с ограничено разстояние за измерване, което се определя от максимално допустимата дължина на огъване­кой валяк (2,5 м).

За различни конструкции на центробежни тахометри, ограничителната основна намалена грешка е в диапазона от ± 1 до ± 2%.