Реализъм - Фьодор Михайлович Достоевски

Захаров В.Н.

Вниманието на изследователите, които признават реализма на Достоевски, е съсредоточено върху определянето на такива негови специфични качества като универсализъм, антропоцентризъм и трагедия. Всяко от тези качества получава в зависимост от методологията и целите на изследователя историко-социологическа, религиозно-философска или естетико-поетологична дефиниция.

Универсализмът в исторически и социологически аспект е необикновената широта на епохалните обобщения при Достоевски: той не само отразява историята в личността - той, в съдбата на съвременния човек, показва движението на цялата човешка история, той проверява и отгатва историята чрез човекът, когото то формира. За него човек се определя универсално: от ежедневието, от културно-историческата среда и от свойствата на националния характер, от нуждите на социалното развитие и от цялото състояние на света. Сред тези универсални детерминанти специално, изключително важно място се отделя на религиозното съзнание и самосъзнанието на хората, търсенето им на „руската идея“ - утвърждаването на „руския Христос“. Религиозният и философски аспект на универсализма на Достоевски, добре разкрит от руските философи от края на 19 - първата половина на 20 век, е призивът на писателя към основните загадки на живота и човешкия дух, това е неговата религиозна концепция за човека.

Реализмът на Достоевски е антропоцентричен: в центъра на неговите художествени изследвания е природата на човека и именно дълбокото изследване на човешката природа е определило изключителното значение на неговото творчество в световната култура. „В поглъщането на Достоевски у човека има лудост и изключителност. Човекът е микрокосмос, център на битието, слънцето, въздухът, около който се върти всичко “(Бердяев Н. А. Философия на творчеството, културата и изкуството: В 2 тома. Т. 2. Москва, 1994, стр. 26). Достоевски описва „двойствеността на човека“ с особена страст - духовното разделение на развитата личност. Той разкрива историческите причини за тази дихотомия: сблъсъкът в човешкия ум на различни ценностни форми в преходния период на историята, загубата на морални основи от хората в ерата на атеизма. В същото време той търси по-нататък корените на „двойствеността“: в родовия (и преди всичко религиозен) характер на човешката душа, в нейните трансцендентални принципи; за писателя човешкото сърце е фокусът на всички първоначални противоречия на битието - бойното поле на Бог и Дявола. Определението на метода му като „мистичен реализъм“ със сигурност отразява съществения аспект на творческите ориентации на писателя. Моралната същност на човека обаче в изобразяването на Достоевски е „божията искра“, която никога не угасва в него и нивото на човечност, постигнато от цялата земна история.

Особеността на реализма на Достоевски се крие в изключителната ориентация на писателя към трагичното състояние на света: в неговото творчество човек винаги се появява в трагичен конфликт, мотивиран както от историческа, така и от онтологична гледна точка и предстоящото обновяване на обществото се мисли като резултат на субективните усилия на индивида, съчетани с необходимостта от страдание, с преодоляване на собственото му „аз“.

Най-важните аспекти на реализма на Достоевски също се изразяват в неговите естетически и поетични нагласи: универсализъм - в различни творчески източници, множество прототипи; в мащаба на характерите и универсалното значение на отразените явления; антропологизъм - в полифоничната формулировка на героя: в решаващата роля на неговото самосъзнание, лично самоопределение, независимост, „автономност” на независими, „несвързани гласове” (М. Бахтин); трагедия - в естетиката на трагичната и трагична структура на сюжета и характерите на епичните творби на Достоевски.