Развитие на нива на лична зрялост

Образователни и методически препоръки по темата „Психология на личността“ са предназначени за самостоятелна работа на студентите при изучаването на тази тема от дисциплината „Психология“ (раздел „Обща психология“). Темата „Психология на личността“ се изучава на лекция (2 часа) и практически урок (2 часа).

Темата „Психология на ЛИЧНОСТТА“ е важна и актуална за обучението на професионално компетентен специалист. Овладяването на материала по тази тема от учениците ще им позволи да придобият знания за психологическите характеристики на личността на човека, тяхното значение за дейността и комуникацията на човек с други хора, представа за основните закони за развитието на личността и факторите засягащи този процес, както и да придобият уменията и способностите на психологическия анализ на личността на човек.

Използването на образователни и методически препоръки в процеса на изучаване на темата "Психология на личността" на дисциплината "Психология" ще помогне на студента да се ориентира в структурата на психологическите знания и набор от проблеми, които се изучават в личностната психология, да научи редица на психологическите концепции и се подгответе за контрол на знанията по тази тема.

Учебно-методическите препоръки съдържат теоретичен материал по личностна психология, въпроси за самоконтрол на знанията от учениците, тестови задачи, ситуационни задачи и практически задачи, списък на основна и допълнителна литература.

Тези препоръки ще помогнат на студентите при извършване на образователна и изследователска работа, тъй като съдържа теми от есета и литература за тяхната подготовка.

1. Понятието личност. Теории за личността в руската и чуждата психология.

2. Личностна структура. Компоненти на личностната структура

3. Индивидуални психологически черти на личността: темперамент, мотиви и потребности, способности, фокус, характер.

4. Типология на темпераментите, класификация на потребностите от А. Маслоу.

5. Видове способности, ориентация и типове характери. Акцентиране на характера.

Понятието личност.

Личността е многостранно понятие, тя е обект на изследване в много науки: философия, социология, психология, етика, педагогика и т.н.

Понятието личност действа като инициал­та теоретична концепция на психологическата наука. Разглеждат се всички психични процеси, свойства и качества­са като принадлежащи на конкретен реален човек­век, личност.

Освен това понятието "личност" е по-тясно от понятието "човек".

Тези специфични човешки способности и свойства не се предават на хората по реда на биологичната наследственост, а се формират в тях по време на живота им, в процеса на усвояване на културата, създадена от предишните поколения.

"Индивидуален"- отделен биологичен организъм, носител на генотип

свойства на човека като биологичен вид, единствен представител на човешката раса. Тази концепция се отнася за новородено, възрастен, психически нормален и идиот.

„Индивидуалност "- това понятие означава оригиналност, неприлика на личността с другите.

Индивидуалността се изразява в наличието на различни преживявания, знания, мнения, убеждения, различия в характера и темперамента. Индивидуалността е продукт на жизнения път, до който човек стига, ние го доказваме и утвърждаваме през целия си живот.

Има отличителни особености на индивидуалното и личното поведение, да се отличава.

Отделните свойства представляват естествената (естествена) основа или предпоставка за съществуването на човека като биологичен вид.

Развитие на нива на лична зрялост

Личността е най-високият етап от човешкото развитие като интегрална система.

Личността е предмет на нейната дейност и набор от вътрешни условия­viii, чрез които се пречупват всички външни влияния­viya, това е сложна система от отношения към света на нещата, към хората, към себе си, поради цялата история на неговото­социално развитие.

Умственият размисъл създава възможност за вас­бор. Сами по себе си мотивите, образите не предизвикват строго определено поведение. Избор на конкретни цени­Ley и действие е отделна задача, която ре­предметът.

Дейността на човек е насочена не само към външния свят, но и към себе си: това се проявява в самообучение, самоанализ, саморегулация, самоусъвършенстване.

Личността винаги е определена позиция. За зряла личност може да се говори само при възрастен. Новороденото е индивид, но не и човек. Човек постепенно се превръща в личност под влиянието на живота в обществото, под въздействието на образованието и обучението.

Личността не може да се разглежда само с положителен знак. Човек може да се ръководи от негативни норми и ценности, които съществуват в обществото. Това се вижда ясно сред историческите личности.

За силата на личността се съди по това колко силни, значителни промени тя причинява в живота на хората в непосредствената среда и колко широк е кръгът на такива хора.

Формирането на личност предполага промяна в човека във всичките му ипостаси и измерения. Неговата психологическа същност претърпява особено сериозно преструктуриране.. Абсолютно всички психични функции, възприятие, внимание, памет, емоции, нужди и т.н. преминават през процеса на социализация.

В същото време те претърпяват следните трансформации.

1. От спонтанни (неволни) те стават произволни, тоест подчинени на волята на човека. В тази форма те могат да се разглеждат като инструменти или инструменти на личностното същество и като структурни единици на личността.

2. От несъзнавано те се трансформират в съзнателни, тоест човек започва да ги различава като много важна част от себе си, която изгражда вътрешния духовен свят.

Социализацията на психичните функции значително повишава тяхната ефективност и ги издига на по-високо ниво. Известният руски психолог Л. С. Виготски ги нарича най-висшите психични функции. Следователно, човек трябва да се разбира не просто като допълнително свойство или измерение на личността, а като системообразуващо качество, в съответствие с което се трансформира цялата му психологическа същност.