Разпределение на радионуклидите в организма

Разпределение на радионуклидите в организма - раздел Електроника, Основи на токсикологията Има редица фактори, влияещи върху разпределението на радионуклидите в организма.

Има редица фактори, влияещи върху разпределението на радионуклидите в организма: скоростта на абсорбция на радиоизотопа в тялото, пътят на неговото навлизане, рН на средата, където се намира радиоизотопът и т.н.

Разпределението на радионуклидите се основава на свойствата на химичните елементи, техните структурни особености, валентност, но не и на радиоактивност. Съществуват следните видове разпространение:

униформа, когато повече от 50% от открития радионуклид е равномерно разпределен;

скелетен, когато повече от 50% от открития радионуклид се съдържа в скелета. Този тип разпределение е типичен за радионуклидите от алкалоземната група - калций, стронций, барий и др. Тези елементи се натрупват в минералната част на скелета;

ретикулоендотелен тип на разпространение. Той е присъщ на нуклидите на редки земни елементи - цинк, торий, трансуранови елементи.

Намаляване на съдържанието на радиоактивни вещества в организма може да възникне не само поради отделянето му, но и поради радиоактивно разпадане, което е особено характерно за краткотрайните радионуклиди: I 131, Na 24, P 32. Елиминирането и радиоактивното разпадане са два независими процеса. Извиква се времето, през което половината от еднодозовия радионуклид се освобождава от тялото биологичен полуживот (TB). Измерва се действителната загуба на радиоактивния изотоп в тялото ефективен полуживот. Това е времето, през което тялото се освобождава от половината от отложеното в него вещество както чрез биологична екскреция, така и в резултат на радиоактивен разпад. За дълготрайните радионуклиди ефективният полуживот се определя главно чрез биологично елиминиране. Ефективният полуживот зависи от вида на химичното съединение на радионуклида, характеристиките на неговото разпределение, полученото количество, функционалното състояние на отделителните органи, вида и възрастта на животното и човека и времето, изминало след радионуклид влезе в тялото.

За измерване на количеството радиоактивен нуклид е приета единица Becquerel (Bq) в чест на френския учен, който за първи път е открил атомната радиация. Bq е равно на един спад в секунда. Това е малка стойност и обикновено се използва мегабекерел (MBq) на минута.

Има и дифузен тип разпределение, върху които са разпределени алкални елементи - K, Na, Cs, Rb и др.

Някои елементи се характеризират с висока селективност на натрупване в определени органи и тъкани, например бъбречно, тиреоидно разпределение, натрупване на йод в щитовидната жлеза, живак в бъбреците.

Като цяло трябва да се каже, че радионуклидите се задържат в тези тъкани, които съдържат стабилни елементи, подобни на тях по химични свойства.

Според способността да натрупват абсорбирани радионуклиди, основните органи са подредени по следния начин: щитовидна жлеза> черен дроб> черва> бъбреци> скелет> мускул.

Радиоактивните вещества се отделят от тялото с издишан въздух, урина, пот. Екскрецията на въздух е важен път за освобождаване на нереагирали изотопи в дихателните пътища.

Когато изотопите се освободят през бъбреците, те получават значителна доза радиация, за разлика от други органи.

Според скоростта на елиминиране на радионуклидите, различни органи са разположени както следва: щитовидна жлеза> черен дроб> бъбреци> далак> мускули> скелет.

По този начин, въз основа на горното, могат да се разграничат следните фактори, които определят степента на радиационна опасност на радионуклидите:

1) начинът, по който радионуклидът попада в тялото;

2) мястото на отлагане в тялото;

3) продължителността на приема;

4) времето на пребиваване на излъчвателя в тялото, което от своя страна се определя от периода на полуживот на радиоактивния период и периода на биологичния полуживот.

КОМБИНИРАНО (КОМБИНИРАНО)