Раздразнено и раздразнено дете (синдром на Аспергер)

Детето Ви изведнъж се дразни ли и смущава нещо съвсем незначително, като липсваща четка за зъби? Или отворена врата на балкона? Може би си мислите, че прекалено реагират на дребни неща, но факт е, че раздразнените деца не контролират емоциите си и лесно се отчайват. Точно такъв е случаят, когато се нуждаят от вашата помощ и помощта на други квалифицирани психолози.

И така, как детето ви показва раздразнението си? Ходят ли на някое място, където се чувстват в безопасност? Плачат ли? Изхвърлят ли нещата и обиждат ли хората около тях? И какво правите, когато детето ви се разстрои? Взимате ли нещата в свои ръце? Или бързо ги успокоявате, когато почти плачат? Оставяте ли детето само да се опита да се справи с него самостоятелно? По-добре ли е да говорите за проблема или да я оставите да реши? Родителите не искат да отделят много време за обсъждане на липсваща четка за зъби. Как едно дете е трябвало да се примири с такова нещастие, когато може да има по-важни въпроси в дома, за да се обсъдят?

Децата със синдром на Аспергер са силно чувствителни към дразнене. Ясно е, че раздразнението възниква от неразбирането на собствените им чувства. Те не са в състояние да дефинират и изразят това, което чувстват, така че обединяват всички „лоши“ чувства. Родителите виждат, че понякога всички „лоши“ чувства се освобождават. Важен факт е, че не приемаме всичко това присърце, дори когато ни се струва, че тези чувства са насочени към нас. Раздразнените деца искат да кажат какво им е на ум. В повечето случаи те не знаят как да го изразят правилно с думи или изобщо не интерпретират правилно мислите си.

И така, какво могат да направят родителите, за да помогнат на децата си да се справят с тези разстройства? Ако детето се държи заплашително и не знае как да се контролира, тогава трябва да потърсите съвет от професионален психолог, ако още не сте го направили. Психологът може да посъветва методи или начини детето да може да управлява чувствата си. В допълнение, психологът може да предостави на родителите улики за разбирането на детето им и начини да поддържате детето си спокойно. Също така, лекарят може да предпише лекарства, които да помогнат за потискане на подобни изблици на гняв и да накарат детето да се замисли за своите действия.

Дете, което е очевидно разстроено, но не застрашава, все още се нуждае от помощ и родителите могат да помогнат, като обсъдят внимателно проблема с детето си. С по-голямото си дете можете да обсъдите причината за гневния изблик и как следващия път да потушите такъв гняв. Важно е тези разговори да се водят спокойно и разумно. Ако детето се чувства виновно или „експлозивно“, тогава то няма да приеме правилно това, което родителите му казват, и в този случай трябва да потърсите професионална помощ от психолог.