Справяне със срама и унижението.

Срамът възниква винаги, когато човек осъзнае „своя ба­основен дефект ", се чувства неадекватен, несъвършен­ним, безполезен, отвратителен, опозорен, изложен­мързелив за шоу. Целият образ на „аз“ е замесен в чувството за срам.

Справянето със срама включва няколко стъпки:

1) създаване на безопасна среда за клиента да говори за чувствата си на срам. Този, който се срамува, е неприятен­ но говорейки за срам и затова е толкова важно да се установи контакт, доверие в отношенията. Дори ако консултантът е в ранна фаза­ мениджърът на работата е определил чувството на клиента като срам, няма нужда да бързате да работите с него;

2) приемане от терапевта на клиента с неговия срам, без да се опитва да засили или обезцени това чувство. Не бива да казвате: „Не се срамувайте, това се случва на много хора“. За психолога е важно да предаде на клиента, че го приема такъв, какъвто се вижда: отвратителен, жалък, безполезен. Това не означава, че психологът обижда клиента или го разпознава като човек с недостатък. Ключовият момент е, че психологът може да контактува със засрамения клиент, без да се опитва да атакува срама или да преработи клиента;

3) идентифициране на източници на срам и подпомагане на клиента да разбере­че това чувство е породено от интроектите и думите на другите­дей, а не обективна реалност. На този етап се разкрива кой точно и кога е срамувал клиента, т.е. кръг от интроектори;

5) преструктуриране на образа "Аз" въз основа на възникващото самочувствие и гордост към себе си.

Справянето със срама е доста дълъг и сложен процес, придружен от периодична регресия и актуализиране на чувството за срам, както и многократно тестване.­че за възможността да му поверите своя срам. Основно дупе­ча при работа със срам е възстановяването на позитивното аз­отношения.

Унижението е неприятно чувство. Семантичното значение на тази дума съдържа желанието да се издигнеш и­способността да прави това, тъй като човекът е бил насочен към "своето" място, по-ниско, отколкото би искал. Обикновено унижението започва с някакво намерение на клиента, което той не успява да осъзнае­ДДС. Това чувство идва от детските епизоди: детето е претенциозно­удари за някаква роля, но в отговор получава отказ, страда особен­ново фиаско. Когато усещането за унижение на детето бъде прието, това се превръща в нормален етап от развитието и играе здравословна роля. Чувството на унижение може да помогне на детето да се адаптира­за да изразят своите претенции и амбиции.

Чувствата на унижение, които изпитват възрастните, са достатъчни­определено болезнено и може да доведе до регресия, агресия, автоагресия, протестни реакции.

Работата с унижение може да бъде разделена на няколко етапа: Диагностичен. Чувството за унижение може да бъде прикрито­но с гняв, негодувание, агресия. Идентифициране на това чувство и разпознаване от клиента - започване.

Междуличностни. Разкрийте, при контакт с кого е имало чувство на унижение, какъв човек (или хора) е, каква е неговата (тяхната) роля в живота на клиента, защо е толкова важно за клиента. Ако клиентът е на дългосрочна терапия, важно е да изследвате и лекувате детски епизоди на унижение и тук-и-сега.-

Терапевтична. Първо, трябва да идентифицирате какъв е клиентът и да се опитате да го направите в действителност или да симулирате­да бъде в рамките на консултативна сесия. Освен това е важно да се получи признание от този, който е спрял, не е позволил да се направи.

Трудности при работа с чувства на унижение при възрастен­ка се състои именно в необходимостта да коригира своите амбиции, без да се травмира повторно под формата на предизвикано чувство на унижение.