Справяне със срама и унижението.
Срамът възниква винаги, когато човек осъзнае „своя баосновен дефект ", се чувства неадекватен, несъвършенним, безполезен, отвратителен, опозорен, изложенмързелив за шоу. Целият образ на „аз“ е замесен в чувството за срам.
Справянето със срама включва няколко стъпки:
1) създаване на безопасна среда за клиента да говори за чувствата си на срам. Този, който се срамува, е неприятен но говорейки за срам и затова е толкова важно да се установи контакт, доверие в отношенията. Дори ако консултантът е в ранна фаза мениджърът на работата е определил чувството на клиента като срам, няма нужда да бързате да работите с него;
2) приемане от терапевта на клиента с неговия срам, без да се опитва да засили или обезцени това чувство. Не бива да казвате: „Не се срамувайте, това се случва на много хора“. За психолога е важно да предаде на клиента, че го приема такъв, какъвто се вижда: отвратителен, жалък, безполезен. Това не означава, че психологът обижда клиента или го разпознава като човек с недостатък. Ключовият момент е, че психологът може да контактува със засрамения клиент, без да се опитва да атакува срама или да преработи клиента;
3) идентифициране на източници на срам и подпомагане на клиента да разберече това чувство е породено от интроектите и думите на другитедей, а не обективна реалност. На този етап се разкрива кой точно и кога е срамувал клиента, т.е. кръг от интроектори;
5) преструктуриране на образа "Аз" въз основа на възникващото самочувствие и гордост към себе си.
Справянето със срама е доста дълъг и сложен процес, придружен от периодична регресия и актуализиране на чувството за срам, както и многократно тестване.че за възможността да му поверите своя срам. Основно дупеча при работа със срам е възстановяването на позитивното азотношения.
Унижението е неприятно чувство. Семантичното значение на тази дума съдържа желанието да се издигнеш испособността да прави това, тъй като човекът е бил насочен към "своето" място, по-ниско, отколкото би искал. Обикновено унижението започва с някакво намерение на клиента, което той не успява да осъзнаеДДС. Това чувство идва от детските епизоди: детето е претенциозноудари за някаква роля, но в отговор получава отказ, страда особенново фиаско. Когато усещането за унижение на детето бъде прието, това се превръща в нормален етап от развитието и играе здравословна роля. Чувството на унижение може да помогне на детето да се адаптираза да изразят своите претенции и амбиции.
Чувствата на унижение, които изпитват възрастните, са достатъчниопределено болезнено и може да доведе до регресия, агресия, автоагресия, протестни реакции.
Работата с унижение може да бъде разделена на няколко етапа: Диагностичен. Чувството за унижение може да бъде прикритоно с гняв, негодувание, агресия. Идентифициране на това чувство и разпознаване от клиента - започване.
Междуличностни. Разкрийте, при контакт с кого е имало чувство на унижение, какъв човек (или хора) е, каква е неговата (тяхната) роля в живота на клиента, защо е толкова важно за клиента. Ако клиентът е на дългосрочна терапия, важно е да изследвате и лекувате детски епизоди на унижение и тук-и-сега.-
Терапевтична. Първо, трябва да идентифицирате какъв е клиентът и да се опитате да го направите в действителност или да симулиратеда бъде в рамките на консултативна сесия. Освен това е важно да се получи признание от този, който е спрял, не е позволил да се направи.
Трудности при работа с чувства на унижение при възрастенка се състои именно в необходимостта да коригира своите амбиции, без да се травмира повторно под формата на предизвикано чувство на унижение.
- Доклад за работата на училището за учители по математика, информатика, физика - Анализ на работата на организацията - до ръководителя на училището
- Доклад за практиката Каменни работи
- Защо ураганите са кръстени на хората Новини от Екатеринбург
- Защо е толкова трудно за възрастните да научат чужд език
- Ремонт на саморазливен под на достойнство, необходимост, проблеми, инструменти, инструкции за работа,