Проста фистула на стомаха според В. А. Басов и И. П. Павлов

На стомаха се прилага фистула, за да се получи съдържанието на стомаха или да се въведат различни вещества директно в стомаха, без да се прибягва до помощта на стомашна сонда. За първи път тази операция за физиологични експерименти е предложена от В. А. Басов през 1842 г.

За събиране на стомашен сок в стомаха се зашива широка метална канюла (2–3 cm в диаметър), която я води по средната линия на корема (например при кучета за експерименти с въображаемо хранене). За въвеждането на различни вещества директно в стомаха или за регистриране на неговите контракции можете да използвате тесни канюли (10-12 мм), изведени отстрани на средната линия (фиг. 26).

Техника на операция. По средната линия на корема между мечовидния отросток и пъпа се прави разрез на кожата с дължина 6-8 см. Апоневрозата на коремните мускули се дисектира по бялата линия. Преперитонеалната мастна тъкан се отстранява отстрани. Стомахът се изтегля, като се издърпва върху голям омент.

На предната повърхност на дъното на стомаха, по протежение на по-голямата кривина, се намира място без кръвоносни съдове, в областта на което на 2-4 см от ръба на стомаха се избира място за въвеждането на фистулата.

Шевен конец под формата на елипса се прилага със здрава нишка върху кръгла игла, чийто голям диаметър е разположен по протежение на кръвоносните съдове в стената на стомаха. Той трябва да бъде равен на диаметъра на долния диск на металната канюла, която се вкарва. Лигатурата на шевния шев улавя само серозно-мускулната мембрана на стомаха.

Остър скалпел се използва за дисекция на стомашната стена в средата на дългата ос на елипса, обшита с шев с кесия; разрезът не достига от двете страни до шевовия шев с 4-6 mm. Мускулният слой на стомашната стена се отрязва само до субмукозата. Субмукозата изпъква рязко навън между краищата на разрезите на мускулния слой.

Изпъкналата субмукоза заедно с лигавицата се хваща с хемостат в центъра на разреза и се изтегля нагоре. Полученият конус се отрязва, като по този начин се отваря стомашната кухина (фиг. 27, А). Асистентът вкарва две тъпи еднозъби куки в отвора на стомаха и разстила краищата на отвора в страни. Куките трябва да държат стомашната стена на тегло, за да се предотврати изтичането на съдържанието. Фистула се вкарва в разреза на стомаха с ротационни движения, закачайки ръба на отвора с прорез на долния диск на фистулната тръба (фиг. 27, В).

След като фистулата се вкара в стомаха, шевът на кесията се затяга плътно, като се опитва да гарантира, че стомашната лигавица не изпъква между сондата и стомашната стена, а конецът за шев на кесията плътно приляга на тръбата на фистулата ( фистулата не трябва да се движи при завъртане). Изпъкналите ръбове на лигавицата трябва внимателно да се коригират навътре или да се изрежат с ножица. Вторият серозно-мускулен шев с шев се нанася около фистулата, на 1 см от първия шев (фиг. 27, С). Началото на втория шев на кесията не трябва да съвпада с възела от първия шев на кесията. В момента на затягане на втория шев фистулата се потапя в стомашната кухина.

За по-бързо сливане на стомашната стена с париеталната перитонеума, фистулата се обвива със свободния ръб на по-големия омент и стомаха с поставената в него фистула се потапя в коремната кухина. В зависимост от допълнителни задачи, фистулната тръба се зашива в разреза на коремната рана или се извежда на страничната повърхност на корема с помощта на троакар.

Когато стомашната фистула се донесе на повърхността на кожата с помощта на троакар, горният диск се завинтва от тръбата. Отляво, в страничния ръб на ректусния коремен мускул, на около 2 см под ръба на реброто, се прави малък кожен разрез със скалпел. Върхът на троакара се поставя перпендикулярно и здраво се притиска към коремната стена, така че краят на стилета да минава между удължените втори и трети пръсти на лявата ръка, фиксирайки коремната стена отвътре. Когато троакарът пробива стената, стилетът се отстранява и фистулата се вкарва в кухината на троакарната тръба и чрез изтласкване отдолу през стомашната стена се извежда на повърхността на кожата. Троакарната тръба се отстранява. Фистулната тръба остава да стърчи на повърхността, плътно заобиколена от кожа и мускули, върху края на фистулата се завинтва диск.

Независимо от начина на изтегляне на фистулата е необходимо да се осигури близък контакт на стомашната стена с коремната стена през първия ден. Това може да се постигне по два начина. Веднага след зашиването на фистулата в стомаха, върху мускулния слой на стомашната стена се поставят две дълги дебели лигатури, така наречените поддържащи конци. Тези конци се поставят отстрани на фистулната тръба, на разстояние 1-1,5 см от нея. Когато фистулата е разположена на страничната стена на корема, четирите края на тези лигатури се извеждат на повърхността на кожата по страните на фистулата, преминавайки ги през всички слоеве на коремната стена. Носещите конци се завързват след зашиване на коремната рана. За да се предотврати нарязването на носещите шевове в кожата, преди да ги затегнете, под тях се поставят марлеви ролки (фиг. 28, А).

Когато фистулата се вкара в отвора на раната, краищата на поддържащите конци се поставят по двойки от дясната и лявата страна на разреза на коремната стена и се затягат върху поставените тампони само след като самата рана е напълно затворена (фиг. 28, Б). Носещите конци се отстраняват не по-късно от един ден по-късно.

След затваряне на раната контактът между стомаха и коремната стена може да се постигне чрез увиване на фистулните тръби със среден марлен тампон, който плътно я покрива и лежи плътно между външния диск на фистулата и повърхността на кожата, и издърпване стомаха към коремната стена (фиг. 28, С). Тампонът се отстранява след един ден. Продължителната употреба на тампона може да доведе до частична мускулна смърт.