Пропедевтика на вътрешните болести Кобалава

чрез венозна глюкоза или

приемане на захар per os;

- честите хранения са малки­

- намаляване на телесното тегло;

- лечение на основното заболяване

Фигура: 8.11. Хипогликемичен синдром

Глава 8. Основи на диагностиката и конкретна патология на ендокринната система

8.8. ХИПОГЛИКЕМИЧЕН СИНДРОМ

Лечение на хипогликемичен синдром

Хипогликемичният синдром се развива, когато нивото на кръвната захар спадне до 2,8 mmol/l или по-малко. Не само степента на намаляване на нивата на глюкозата е от голямо значение, но и скоростта на развитие на този синдром. Когато забавите­ С повишаване на нивата на глюкоза, хипогликемията може да не се прояви клинично дори при намаляване на нивата на захар под 1,7 mmol/L. При пациенти с диабет с дългосрочна мозъчна адаптация към хиперглика­ загуба на кръв, рязко намаляване на нивата на захар дори до нормални стойности може да доведе до­ облекчаване на симптомите на хипогликемия.

При пациенти с диабет тип 1 и тип 2 може да възникне хипогликемия при предозиране на сулфанил­ лекарства или инсулин, недостатъчен прием на храна, чернодробни и чревни заболявания, които пречат на абсорбцията на глюкоза. Хипогликемията е основният ограничаващ фактор за антихипергликемичната терапия, особено инсулиновата терапия.

Хипогликемия може да се развие при пациенти без диабет с недохранване, развитие на сърдечна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболявания, злокачествени новообразувания, инфекции и сепсис. При бъбречна недостатъчност, причини­ хипогликемията намалява нуждата от инсулин. При чернодробни заболявания активността на инсулиназата, която разрушава инсулина, намалява. Трябва да се помни, че пациент с диабет е значително по-малко толерантен към хипогликемия, отколкото пациент без диабет, тъй като­ увеличаването на градиента на концентрацията на глюкоза отвън и вътре в клетките рязко намалява приема на глюкоза­ кози в соматични клетки.

Допълнителните рискови фактори за развитие на ятрогенна хипогликемия са неочаквани­ намаляване на дозата на кортикостероиди не е възможно­ оценка на пациента за симптомите на заболяването­ намаляване/липса на прием на храна, повръщане, намалена честота на интравенозно приложение­ декстроза, неочаквано прекъсване­ терално хранене.

—Изисква прием на глюкоза или храна, съдържаща прости въглехидрати. Може да се използва всяка форма на въглехидрати, но глюкозата (15-20 g) е лекарството по избор за лечение на хипогликемия.

- Острият гликемичен отговор зависи от процента на глюкозата, а не въглехидратите като цяло.

- Добавянето на протеини към въглехидратите не влияе на гликемичния отговор, добавянето на мазнини може да удължи острия гликемичен отговор.

- Терапията за хипогликемия може да има временен ефект, поради което след 15 минути е необходимо да се измери отново нивото на кръвната глюкоза, ако е необходимо­ свързващо повторно приложение на глюкоза.

- Ако пациентът развие тежка хипоглицерия­ ликемия, изискваща помощта на неупълномощени лица, а при липса на ефект от пероралните въглехидрати е необходимо приложение на глюкагон.

Възниква остро, изглежда като рязко слабо­ яхния, появата на чувство на глад, изпотяване, тре­ чума по ръцете, диплопия. Пациентът престава да бъде продължен­ търкаля се, става агресивен, като пиян. Тогава вълнението се заменя с апатия, сънливост, оглушаване, при липса на мед­ Грижата Цин развива кома.

Пропедевтика на вътрешните болести: ключови точки. Специална част

Диабет

Захарният диабет е заболяване, характеризиращо се с постоянно повишаване на кръвната глюкоза (хипергликемия), проявяващо се с глюкозурия, полиурия, полидипсия, нарушения на липидите (дислипидемия), протеини (диспротеинемия) и минерален метаболизъм и развитие на усложнения

- нарушение на секрецията на инсулин; - нарушение на инсулиновото действие; - комбинация от двата фактора

1. Симптоми, свързани със синдрома на хипергликемия:

- тенденция към заразяване на йонни m о ­ цесам

2. Симптоми, свързани с абсолютен дефицит на инсулин:

- изразена слабост;

- намаляване на ефективността;

- преходна миризма на ацетон от устата

1. Захарен диабет тип 1

2. Захарен диабет тип 2

3. Други специфични форми на захарен диабет

4. Гестационен захарен диабет

- нивото на глюкоза в кръвта на гладно и 2 часа след тренировка 75 g суха глюкоза;

- глюкоза в урината (диагностика на глюкозурия);

- инсулин и С-пептид в кръвта; - антитела към островни клетки

-имуногенетика; - гликозилиран хемоглобин

-диета; - орално хипогликемично

Определяне на кръвната глюкоза с глюкомер

Фигура: 8.12. Диабет

Глава 8. Основи на диагностиката и конкретна патология на ендокринната система

8.9. ДИАБЕТ

8.9.1. ДИАГНОСТИКА НА ДИАБЕТ

Диагнозата на диабета обикновено не е такава­ няма особен проблем, когато пациентът има типични клинични симптоми, придружени от­ давайки силен дефицит на инсулин­ болест и хипергликемия:

- полиурия (с изключение на обилен поток на урина, тя може да се прояви като уринарна инконтиненция, никтурия, неволно уриниране­ при деца);

- полидипсия; - загуба на тегло, докато кръвната захар намира­

Xia в диагностичния диапазон за диабет.

Първите признаци на захарен диабет обаче могат да се проявят не чрез типични симптоми, а от неговите усложнения, по-специално:

- повтарящи се инфекциозни заболявания на кожата, баланопостит, сърбеж на влагалището, мляко­ лице;

- поражение на периферните артерии, трофей­ язвени язви на стъпалото;

- ИБС и мозъчно-съдов инцидент; - Периферна невропатия, еректилна

За някоя от горните болести задължението­ тест за кръвна захар за откриване на латентен ("асимптоматичен") диабет.

Критерии за диагностика на диабет:

1) класическите симптоми на диабет и­ чай "плазмена глюкоза z = 11,1 mmol/l, т.е. по всяко време на деня, без да се взема предвид изминалото време­ след последното хранене

2) плазмена глюкоза на гладно z = 7,0 mmol/l (126 mg/dl) (последно хранене преди повече от 8 часа)

3) 2-часова плазмена глюкоза 3 = 11,1 mmol/L

(200 mg/dL) с OGTT със 75 g суха глюкоза.

Ключови моменти в диагностиката на диабета:

- тест за урина за глюкозурия не може да се използва за диагностициране на диабет; - необходимостта от тест за толерантност­ глюкозата е рядка; - диабетът не се диагностицира чрез гликозилиране-

вана хемоглобин; - трябва да имате ясно разбиране

за метода за тестване на кръвната захар в лаборатория­ тории.

Схема на изследване на пациент с диагностика­ баня SD

При събирането на анамнеза трябва да се обърне внимание на хранителните предпочитания, хранителните навици, телесното тегло, ръста и развитието в детска и юношеска възраст, анамнезата на физическата активност. Необходимо е внимателно да се проучи получената терапия, включително лекарства, диета, резултати от мониторинга на кръвната захар. Трябва да разберете отношението към болестта­ няма надежда за възстановяване, дали пациентът се занимава със самообразование, дали е присъствал на­ обучителни цикли за пациенти. Особено внимание трябва да се обърне на оценката на съществуващите хронични­ лезии на очите, бъбреците, нервите, пикочните­ системни (включително сексуални), стомашно-чревен тракт (включително симптоми на целиакия при пациенти с диабет тип 1), сърце, периферни съдове, долни крайници и мозъчно-съдов­ усложнения, свързани с диабет, както и честотата, тежестта и причините за­ много усложнения като кетоацидоза и хипог­ ликемия.

Необходимо е да се установи наличието на рискови фактори за атеросклероза, като тютюнопушене, хипертония, затлъстяване.­ рений, дислипидемия, наследственост и фамилна анамнеза за захарен диабет и други ендокринни нарушения.

Физикалният преглед е насочен към ранно откриване на хронични микро- и макро-съдови усложнения на диабета:

- Липиден профил на гладно, включително общ холестерол, HDL, LDL, TG, мазнини­ функционална оценка на черния дроб.

- Изследване на микроалбуминурия при пациенти­ пациенти с диабет тип 1 с анамнеза за диабет в продължение на 5 години и при пациенти с диабет тип 2.

- Креатинин в кръвта, GFR изчисление.

- Тиреоидни хормони при пациенти с диабет тип 1, ако е необходимо при пациенти с диабет тип 2.

- ЕКГ по показания.

-Анализ на урината за кетони, протеини, уринарна утайка.

Според индикациите, офталмологичен­ изследвания, преглед от други специалисти.

Пропедевтика на вътрешните болести: ключови моменти. Специална част

СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ SD

Възраст Генетични данни

Телесно тегло Поток на инсулин в кръвта

Ювенилен SD, insu­

Възрастен захарен диабет, инсулиноза-

Асоциация с хаплотипове

HLA липсва, concor-

идентичност сред идентични

Затлъстяване в 80% от случаите

Често внезапно начало;

Развива се постепенно, често

в 5-15% от случаите, пари­ субклинична. Късни оси­

лъжите вече са разкрити

при диагностициране

Обикновено не се изисква

- заличаваща атеросклероза на аортата, коронарната, периферната­ артерии и кръвоносни съдове­ чист мозък;

- IHD, MI, постинфарктна кардиоскероза, сърдечна недостатъчност­ ност;

-Инсулт, преходно разстройство­ повишена церебрална циркулация, мозъчно-съдови заболявания­ ния;

- периферно артериално заболяване

- диабетна ретинопатия; - диабетна нефропатия; - диабетна невропатия

Олитерираща атеросклероза с развитие на гангрена на долните крайници

Запушване на дясната илиачна артерия

Фигура: 8.13. Сравнителни характеристики на основните видове диабет. Усложнения на диабета

Глава 8. Основи на диагностиката и конкретна патология на ендокринната система

Захарният диабет тип 1 е инсулин­ зависими (без лечение с инсулин се развиват кетоацидоза и кома). Обикновено се развива в млада възраст в резултат на лезия (вероятно­ но имунен), (3-клетъчен панкреас и абсолютен дефицит на инсулин.

Захарният диабет тип 2 (неинсулинозависим) често се комбинира със затлъстяване, развива се в средна и напреднала възраст и характеризира­ относителната недостатъчност на инсулина, свързана с тъканната резистентност към действието на хормона. В резултат на прогресивно влошаване­ функция, (3-клетки на панкреаса при пациенти със захарен диабет тип 2 роднина­ дефицитът на инсулин се заменя с абсцес­ най-лошият му недостатък. Поради тази болка­ повечето пациенти в крайна сметка се нуждаят от инсулиново лечение (инсулинозависима захар­ диабет тип 2).

Гликемичен контрол и Gly самоконтрол­ химии

Разработването на система за самоконтрол е един от важните елементи при лечението на диабета и профилактиката на неговите усложнения. При пациенти с интензивен режим на инсулинова терапия е необходимо самостоятелно да се определя гликемията 3 или повече пъти на ден.

За пациенти, получаващи инжекции с инсулт­ lina по-рядко, а също и получаване на перорални лекарства или диетична терапия, се извършва самоконтрол на гликемията за постигане­ на гликемични цели.

При пациенти, постигнали своите гликемични цели, препоръчително е да се определя HbAlc два пъти ­ на година. При пациенти, които не са достигнали целевите нива на гликемия, или при пациенти с променени­ Препоръчва се терапия с Noah за определяне на HbAlc 1 път на 3 месеца. Познаването на нивото на HbAlc позволява, ако е необходимо, да вземе решение за промяна на терапията.

Целеви лабораторни стойности при пациент с диабет

1. Гликемичен контрол: - гликозилиран хемоглобин под 6,5%; —Предварителна глюкоза (капилярна

кръв) 6,0 mmol /. л; - пикова глюкоза след хранене (капил­

кръв от лиар) по-малко от 7,5 mmol/l; 2 BP по-малко от 130/80 mm Hg.

3. Липиден спектър: - LDL по-малко от 2,6 mmol/l; —HDL повече от 1,1 mmol/l; - T G по-малко от 1,7 mmol/l.

Основната задача при новодиагностициран захарен диабет е да се избере оптимално­ оптимални тактики и стратегии за първоначално лечение­ ния, но всъщност лекарят трябва да предскаже дали пациентът се нуждае от спешна инсулинова терапия или лечението трябва да започне с таблетирани антихипергликемични лекарства или ако го боли­ достатъчно е в близко бъдеще да спазвам само диета.

Пациентът трябва спешно да бъде хоспитализиран в тежко общо състояние и тежки симптоми на декомпенсация на диабет - повръщане, дехидратация, дехидратация, умствена изостаналост, кетоацидоза, придружена от­ странично шумно дишане (диабетна прекома или кома). Ако няма нужда от хоспитализация и клиничната картина на заболяването е характерна за инсулинозависимия захарен диабет (тип 1), тогава на деня­ гнозис трябва да се предписва инсулинова терапия. Умерена или тежка кетонурия или бърза­ загуба на тегло и значителна загуба на тегло, особено в резултат на поднормено тегло, обикновено показват захарен диабет тип 1, т.е.­ зависи от обектива.

Ако клиничната картина е типична за неинсулинозависим захарен диабет (тип 2), тогава лечението може да започне с диабетна диета, чиято крайна ефективност се оценява­ продължава след 12 седмици. С монотерапията с диета е необходимо редовно да се наблюдава гликемия на гладно, кетонурия и прекомерно­ наддаване на тегло - 1 на седмица през първите 2 седмици и месечно след това. Ако състоянието се влоши, може да се наложи инсулинова терапия.

12-седмичен режим на монотерапия с диета може да бъде прекратен преждевременно и да се започне лечение с таблетирани антихипергликемични лекарства­ ако симптомите на диабет не намаляват през следващите седмици от лечението или гликемията на гладно остава висока (над 15 mmol/l). Следата обаче­ Трябва да се отбележи, че изчезването на симптомите на диабета, дори на фона на очевидно положителния ефект на моно­ метаболитната диетична терапия може да отнеме няколко седмици, особено при затлъстели.

Е с л и след 12 седмици лечение с една диета уро ­ венозната кръвна глюкоза на гладно остава

над 7 mmol/L или гликозилиран хемог­ лобин (HbA1 или HbAlc) надвишава нормата, тогава лечението се счита за неефективно и на пациента се предписват таблетирани антидиабетни средства. При пациенти в старческа възраст с диабет е допустимо ниво на глюкоза на гладно от 7-9 mmol/L.