Пропедевтика на вътрешните болести Кобалава

чрез венозна глюкоза или

приемане на захар per os;

- честите хранения са малки

- намаляване на телесното тегло;

- лечение на основното заболяване

Фигура: 8.11. Хипогликемичен синдром

Глава 8. Основи на диагностиката и конкретна патология на ендокринната система

8.8. ХИПОГЛИКЕМИЧЕН СИНДРОМ

Лечение на хипогликемичен синдром

Хипогликемичният синдром се развива, когато нивото на кръвната захар спадне до 2,8 mmol/l или по-малко. Не само степента на намаляване на нивата на глюкозата е от голямо значение, но и скоростта на развитие на този синдром. Когато забавите С повишаване на нивата на глюкоза, хипогликемията може да не се прояви клинично дори при намаляване на нивата на захар под 1,7 mmol/L. При пациенти с диабет с дългосрочна мозъчна адаптация към хиперглика загуба на кръв, рязко намаляване на нивата на захар дори до нормални стойности може да доведе до облекчаване на симптомите на хипогликемия.

При пациенти с диабет тип 1 и тип 2 може да възникне хипогликемия при предозиране на сулфанил лекарства или инсулин, недостатъчен прием на храна, чернодробни и чревни заболявания, които пречат на абсорбцията на глюкоза. Хипогликемията е основният ограничаващ фактор за антихипергликемичната терапия, особено инсулиновата терапия.

Хипогликемия може да се развие при пациенти без диабет с недохранване, развитие на сърдечна недостатъчност, чернодробни и бъбречни заболявания, злокачествени новообразувания, инфекции и сепсис. При бъбречна недостатъчност, причини хипогликемията намалява нуждата от инсулин. При чернодробни заболявания активността на инсулиназата, която разрушава инсулина, намалява. Трябва да се помни, че пациент с диабет е значително по-малко толерантен към хипогликемия, отколкото пациент без диабет, тъй като увеличаването на градиента на концентрацията на глюкоза отвън и вътре в клетките рязко намалява приема на глюкоза кози в соматични клетки.

Допълнителните рискови фактори за развитие на ятрогенна хипогликемия са неочаквани намаляване на дозата на кортикостероиди не е възможно оценка на пациента за симптомите на заболяването намаляване/липса на прием на храна, повръщане, намалена честота на интравенозно приложение декстроза, неочаквано прекъсване терално хранене.

—Изисква прием на глюкоза или храна, съдържаща прости въглехидрати. Може да се използва всяка форма на въглехидрати, но глюкозата (15-20 g) е лекарството по избор за лечение на хипогликемия.

- Острият гликемичен отговор зависи от процента на глюкозата, а не въглехидратите като цяло.

- Добавянето на протеини към въглехидратите не влияе на гликемичния отговор, добавянето на мазнини може да удължи острия гликемичен отговор.

- Терапията за хипогликемия може да има временен ефект, поради което след 15 минути е необходимо да се измери отново нивото на кръвната глюкоза, ако е необходимо свързващо повторно приложение на глюкоза.

- Ако пациентът развие тежка хипоглицерия ликемия, изискваща помощта на неупълномощени лица, а при липса на ефект от пероралните въглехидрати е необходимо приложение на глюкагон.

Възниква остро, изглежда като рязко слабо яхния, появата на чувство на глад, изпотяване, тре чума по ръцете, диплопия. Пациентът престава да бъде продължен търкаля се, става агресивен, като пиян. Тогава вълнението се заменя с апатия, сънливост, оглушаване, при липса на мед Грижата Цин развива кома.

Пропедевтика на вътрешните болести: ключови точки. Специална част

Диабет

Захарният диабет е заболяване, характеризиращо се с постоянно повишаване на кръвната глюкоза (хипергликемия), проявяващо се с глюкозурия, полиурия, полидипсия, нарушения на липидите (дислипидемия), протеини (диспротеинемия) и минерален метаболизъм и развитие на усложнения

- нарушение на секрецията на инсулин; - нарушение на инсулиновото действие; - комбинация от двата фактора

1. Симптоми, свързани със синдрома на хипергликемия:

- тенденция към заразяване на йонни m о цесам

2. Симптоми, свързани с абсолютен дефицит на инсулин:

- изразена слабост;

- намаляване на ефективността;

- преходна миризма на ацетон от устата

1. Захарен диабет тип 1

2. Захарен диабет тип 2

3. Други специфични форми на захарен диабет

4. Гестационен захарен диабет

- нивото на глюкоза в кръвта на гладно и 2 часа след тренировка 75 g суха глюкоза;

- глюкоза в урината (диагностика на глюкозурия);

- инсулин и С-пептид в кръвта; - антитела към островни клетки

-имуногенетика; - гликозилиран хемоглобин

-диета; - орално хипогликемично

Определяне на кръвната глюкоза с глюкомер

Фигура: 8.12. Диабет

Глава 8. Основи на диагностиката и конкретна патология на ендокринната система

8.9. ДИАБЕТ

8.9.1. ДИАГНОСТИКА НА ДИАБЕТ

Диагнозата на диабета обикновено не е такава няма особен проблем, когато пациентът има типични клинични симптоми, придружени от давайки силен дефицит на инсулин болест и хипергликемия:

- полиурия (с изключение на обилен поток на урина, тя може да се прояви като уринарна инконтиненция, никтурия, неволно уриниране при деца);

- полидипсия; - загуба на тегло, докато кръвната захар намира

Xia в диагностичния диапазон за диабет.

Първите признаци на захарен диабет обаче могат да се проявят не чрез типични симптоми, а от неговите усложнения, по-специално:

- повтарящи се инфекциозни заболявания на кожата, баланопостит, сърбеж на влагалището, мляко лице;

- поражение на периферните артерии, трофей язвени язви на стъпалото;

- ИБС и мозъчно-съдов инцидент; - Периферна невропатия, еректилна

За някоя от горните болести задължението тест за кръвна захар за откриване на латентен ("асимптоматичен") диабет.

Критерии за диагностика на диабет:

1) класическите симптоми на диабет и чай "плазмена глюкоза z = 11,1 mmol/l, т.е. по всяко време на деня, без да се взема предвид изминалото време след последното хранене

2) плазмена глюкоза на гладно z = 7,0 mmol/l (126 mg/dl) (последно хранене преди повече от 8 часа)

3) 2-часова плазмена глюкоза 3 = 11,1 mmol/L

(200 mg/dL) с OGTT със 75 g суха глюкоза.

Ключови моменти в диагностиката на диабета:

- тест за урина за глюкозурия не може да се използва за диагностициране на диабет; - необходимостта от тест за толерантност глюкозата е рядка; - диабетът не се диагностицира чрез гликозилиране-

вана хемоглобин; - трябва да имате ясно разбиране

за метода за тестване на кръвната захар в лаборатория тории.

Схема на изследване на пациент с диагностика баня SD

При събирането на анамнеза трябва да се обърне внимание на хранителните предпочитания, хранителните навици, телесното тегло, ръста и развитието в детска и юношеска възраст, анамнезата на физическата активност. Необходимо е внимателно да се проучи получената терапия, включително лекарства, диета, резултати от мониторинга на кръвната захар. Трябва да разберете отношението към болестта няма надежда за възстановяване, дали пациентът се занимава със самообразование, дали е присъствал на обучителни цикли за пациенти. Особено внимание трябва да се обърне на оценката на съществуващите хронични лезии на очите, бъбреците, нервите, пикочните системни (включително сексуални), стомашно-чревен тракт (включително симптоми на целиакия при пациенти с диабет тип 1), сърце, периферни съдове, долни крайници и мозъчно-съдов усложнения, свързани с диабет, както и честотата, тежестта и причините за много усложнения като кетоацидоза и хипог ликемия.

Необходимо е да се установи наличието на рискови фактори за атеросклероза, като тютюнопушене, хипертония, затлъстяване. рений, дислипидемия, наследственост и фамилна анамнеза за захарен диабет и други ендокринни нарушения.

Физикалният преглед е насочен към ранно откриване на хронични микро- и макро-съдови усложнения на диабета:

- Липиден профил на гладно, включително общ холестерол, HDL, LDL, TG, мазнини функционална оценка на черния дроб.

- Изследване на микроалбуминурия при пациенти пациенти с диабет тип 1 с анамнеза за диабет в продължение на 5 години и при пациенти с диабет тип 2.

- Креатинин в кръвта, GFR изчисление.

- Тиреоидни хормони при пациенти с диабет тип 1, ако е необходимо при пациенти с диабет тип 2.

- ЕКГ по показания.

-Анализ на урината за кетони, протеини, уринарна утайка.

Според индикациите, офталмологичен изследвания, преглед от други специалисти.

Пропедевтика на вътрешните болести: ключови моменти. Специална част

СРАВНИТЕЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ SD

Възраст Генетични данни

Телесно тегло Поток на инсулин в кръвта

Ювенилен SD, insu

Възрастен захарен диабет, инсулиноза-

Асоциация с хаплотипове

HLA липсва, concor-

идентичност сред идентични

Затлъстяване в 80% от случаите

Често внезапно начало;

Развива се постепенно, често

в 5-15% от случаите, пари субклинична. Късни оси

лъжите вече са разкрити

при диагностициране

Обикновено не се изисква

- заличаваща атеросклероза на аортата, коронарната, периферната артерии и кръвоносни съдове чист мозък;

- IHD, MI, постинфарктна кардиоскероза, сърдечна недостатъчност ност;

-Инсулт, преходно разстройство повишена церебрална циркулация, мозъчно-съдови заболявания ния;

- периферно артериално заболяване

- диабетна ретинопатия; - диабетна нефропатия; - диабетна невропатия

Олитерираща атеросклероза с развитие на гангрена на долните крайници

Запушване на дясната илиачна артерия

Фигура: 8.13. Сравнителни характеристики на основните видове диабет. Усложнения на диабета

Глава 8. Основи на диагностиката и конкретна патология на ендокринната система

Захарният диабет тип 1 е инсулин зависими (без лечение с инсулин се развиват кетоацидоза и кома). Обикновено се развива в млада възраст в резултат на лезия (вероятно но имунен), (3-клетъчен панкреас и абсолютен дефицит на инсулин.

Захарният диабет тип 2 (неинсулинозависим) често се комбинира със затлъстяване, развива се в средна и напреднала възраст и характеризира относителната недостатъчност на инсулина, свързана с тъканната резистентност към действието на хормона. В резултат на прогресивно влошаване функция, (3-клетки на панкреаса при пациенти със захарен диабет тип 2 роднина дефицитът на инсулин се заменя с абсцес най-лошият му недостатък. Поради тази болка повечето пациенти в крайна сметка се нуждаят от инсулиново лечение (инсулинозависима захар диабет тип 2).

Гликемичен контрол и Gly самоконтрол химии

Разработването на система за самоконтрол е един от важните елементи при лечението на диабета и профилактиката на неговите усложнения. При пациенти с интензивен режим на инсулинова терапия е необходимо самостоятелно да се определя гликемията 3 или повече пъти на ден.

За пациенти, получаващи инжекции с инсулт lina по-рядко, а също и получаване на перорални лекарства или диетична терапия, се извършва самоконтрол на гликемията за постигане на гликемични цели.

При пациенти, постигнали своите гликемични цели, препоръчително е да се определя HbAlc два пъти на година. При пациенти, които не са достигнали целевите нива на гликемия, или при пациенти с променени Препоръчва се терапия с Noah за определяне на HbAlc 1 път на 3 месеца. Познаването на нивото на HbAlc позволява, ако е необходимо, да вземе решение за промяна на терапията.

Целеви лабораторни стойности при пациент с диабет

1. Гликемичен контрол: - гликозилиран хемоглобин под 6,5%; —Предварителна глюкоза (капилярна

кръв) 6,0 mmol /. л; - пикова глюкоза след хранене (капил

кръв от лиар) по-малко от 7,5 mmol/l; 2 BP по-малко от 130/80 mm Hg.

3. Липиден спектър: - LDL по-малко от 2,6 mmol/l; —HDL повече от 1,1 mmol/l; - T G по-малко от 1,7 mmol/l.

Основната задача при новодиагностициран захарен диабет е да се избере оптимално оптимални тактики и стратегии за първоначално лечение ния, но всъщност лекарят трябва да предскаже дали пациентът се нуждае от спешна инсулинова терапия или лечението трябва да започне с таблетирани антихипергликемични лекарства или ако го боли достатъчно е в близко бъдеще да спазвам само диета.

Пациентът трябва спешно да бъде хоспитализиран в тежко общо състояние и тежки симптоми на декомпенсация на диабет - повръщане, дехидратация, дехидратация, умствена изостаналост, кетоацидоза, придружена от странично шумно дишане (диабетна прекома или кома). Ако няма нужда от хоспитализация и клиничната картина на заболяването е характерна за инсулинозависимия захарен диабет (тип 1), тогава на деня гнозис трябва да се предписва инсулинова терапия. Умерена или тежка кетонурия или бърза загуба на тегло и значителна загуба на тегло, особено в резултат на поднормено тегло, обикновено показват захарен диабет тип 1, т.е. зависи от обектива.

Ако клиничната картина е типична за неинсулинозависим захарен диабет (тип 2), тогава лечението може да започне с диабетна диета, чиято крайна ефективност се оценява продължава след 12 седмици. С монотерапията с диета е необходимо редовно да се наблюдава гликемия на гладно, кетонурия и прекомерно наддаване на тегло - 1 на седмица през първите 2 седмици и месечно след това. Ако състоянието се влоши, може да се наложи инсулинова терапия.

12-седмичен режим на монотерапия с диета може да бъде прекратен преждевременно и да се започне лечение с таблетирани антихипергликемични лекарства ако симптомите на диабет не намаляват през следващите седмици от лечението или гликемията на гладно остава висока (над 15 mmol/l). Следата обаче Трябва да се отбележи, че изчезването на симптомите на диабета, дори на фона на очевидно положителния ефект на моно метаболитната диетична терапия може да отнеме няколко седмици, особено при затлъстели.

Е с л и след 12 седмици лечение с една диета уро венозната кръвна глюкоза на гладно остава

над 7 mmol/L или гликозилиран хемог лобин (HbA1 или HbAlc) надвишава нормата, тогава лечението се счита за неефективно и на пациента се предписват таблетирани антидиабетни средства. При пациенти в старческа възраст с диабет е допустимо ниво на глюкоза на гладно от 7-9 mmol/L.