Възстановяване на зрението - самовъзстановяване на зрението без операция

Самовъзстановяване на зрението

Начало »Статии» Промени в органа на зрението при енцефаломиелит и множествена склероза.

Подобни публикации:

Промени в органа на зрението с енцефаломиелит и множествена склероза.

Енцефаломиелит - остро, постоянно прогресиращо заболяване със симптоми лезии на мозъка и гръбначния мозък. Етиологията на болестта е неясна, има предположения за нейната вирусна природа. Изказано е обаче мнение за сходството на множествената склероза и множествения енцефаломиелит. Смята се, че енцефалитът и множествената склероза понякога могат да действат като различни фази на един и същ процес [Zinchenko AP, 1973; Марченкова Р. Л. и др., 1979]. Характерно за патогенезата на енцефаломиелита е появата патологични огнища в бялото вещество на мозъка (областта на полукълбите, малкия мозък, багажника) и гръбначния мозък. Както при множествената склероза, нервните влакна се демиелинизират, но има и частично разпадане на аксоните. A. Szobor и L. Szegedy (1962) отбелязват големи полета на демиелинизация и широко разпространена периваскуларна инфилтрация в зрителните нерви и хиазма при оптикомиелит.

Клиничната картина е доминирана от симптоми на енцефалит и полиневрорадикулит. По правило младите хора се разболяват. Първоначално се появява фебрилно състояние, което продължава няколко дни и се разглежда от болните като обикновена настинка. Скоро или паралелно се присъединяват радикуларни болки, появява се мускулна слабост. В крайна сметка се развива парализа на долните крайници, нарушение на функциите на тазовите органи. Прогнозата на заболяването обикновено е лоша: в рамките на една година пациентът умира или става тежко инвалиден [Saichsenweger R., 1975].

Оптикомиелит - един от задължителните симптомокомплекси на това страдание. Около 80% от пациентите първоначално обръщат внимание на прогресивно зрително увреждане, обикновено на двете очи. Понякога се празнува болка при движение на очните ябълки. Често само очните симптоми карат пациента първо да отиде на лекар. Слепота идва в рамките на няколко дни. В същото време главата на зрителния нерв е абсолютно нормална в очното дъно, понякога се отбелязва хиперемия и размитост на границите му. Отокът на главата на зрителния нерв с кръвоизливи по повърхността и в околната ретина е рядък. В полезрението преобладава централният скотом, но те също така описват различни стеснения по периферията и в центъра. Когато хиазма участва в процеса, се появяват хемианопични дефекти. Както при множествената склероза, по време на заболяването, промени във визуалната функция: размерът и конфигурацията на дефектите в зрителните полета се променят, зрителната острота може да се увеличи. Понякога тя остава стабилно висока, понякога рецидивът се появява отново. Типично за оптикомиелита е двустранната лезия и паралелизъм по време на симптомокомплекса на оптикомиелит и гръбначни симптоми. При неблагоприятна динамика на лезията на гръбначния мозък, очните симптоми също се влошават рязко. В литературата е описан един случай, когато интервалът между очните и гръбначните симптоми е бил 8 години [Kemp A., Rossem A., 1963].

Оптикомиелитът може да се развие след известни вирусни заболявания: рубеола, варицела, едра шарка [Goldberg FR, 1954; Cherry P., Foulkner I., 1975; Piilhorn G., 1976].

Както бе споменато по-горе, прогнозата за зрението при енцефаломиелит е изключително трудна. В половината от случаите болестта завършва фатално.

Същността на болестта е демиелинизация на нервните влакна, което в крайна сметка достига етап, при който аксоните са напълно изложени в околната склерозирана тъкан. Областите на разпадане на миелиновите обвивки са макроскопски представени под формата на плътни сивкави или червеникави плаки. Склеротични плаки може да се намира във всяка част на централната нервна система. Гръбният, продълговатият мозък и средният мозък, зрителният нерв се считат за любимото място на появата им.

Оптичен нерв по-често се засяга в предния си дял (от диска до мястото на влизане в артериалния нерв) и във вътречерепния дял, като в тази област морфологичните изменения се появяват по-често и са по-изразени, отколкото в предния отдел. Максималният брой плаки в зрителния нерв е разположен около съдовете [Tron E. Zh., 1968].

Може да започне множествена склероза с някакъв симптом (епизодични спазми в долните крайници, преходна парализа на лицевия нерв с лагофталмични, преходни атаки на замъглено зрение, диплопия и др.). От често срещаните симптоми обърнете внимание на треска, неразположение, главоболие, болка в цялото тяло, които продължават няколко дни и едва след няколко месеца и дори години се появяват признаци на увреждане на централната нервна система: слабост, изтръпване на един или повече крайници, залитане при ходене, треперене, еуфория, офталмологични симптоми. Болестта протича с ремисия, всеки нов рецидив се характеризира с по-тежко и продължително протичане. Инвалидността идва 1-5 години след проявата на общи неврологични симптоми в резултат на пара- или тетрапареза, церебеларна атаксия и нарушения на функциите на тазовите органи.

В класическата литература, когато описват очното дъно при пациенти с множествена склероза и симптоми на ретробулбарен неврит, те посочват бланширане на темпоралната половина на главата на зрителния нерв. Н. К. Хачатурова (1978), изследвайки състоянието на органа на зрението при 220 пациенти с множествена склероза, установява обезцветяване само при 34% от изследваните, неврит на диска при 41% и промени във вида на застоялия диск при 6,3%. По този начин, при множествена склероза, ретробулбарен неврит може да се прояви с полиморфна офталмоскопска картина, и картината на неврит при множествена склероза се различава малко от тази при неврит от всяка друга етиология. Неслучайно I. Lehrich (1973) и W. Arnanson et al. (1973) подчертават диагностичната стойност на изучаването на HLA системата при пациенти с оптичен неврит. Откриването на HLA-3- и HLA-7 антигени с висока степен на вероятност показва развитието на множествена склероза.

Намалено зрение поради външния вид централен скотом, тя може да бъде открита при почти 90% от пациентите. Скотома в началото на заболяването е голям. Тя може да бъде пръстеновиден, дъгообразен, парацентрален или перицентрален, цекоцентрален, но по-често той все още заема централно положение. Скотомите често са неясни, относителни или периодични, променяйки формата и положението си. Това много затруднява оценката на ефективността на лечението. Г. Харингтън (1971) предупреждава срещу бързо непроверено заключение за резултатите от лечението и подчертава необходимостта от внимателно и динамично проучване на пациенти с множествена склероза.

Типично за ретробулбарен неврит при множествена склероза има дисоциация между офталмоскопските промени и високата зрителна острота, както и ремитиращ ход с тенденция към спонтанна ремисия. Последното е обяснено в морфологични находки. С множествена склероза обвивките на нервното влакно се разрушават, но се запазва целостта на аксоните, което допринася за запазването на нервната проводимост. Запазването на жизнеспособни аксони при множествена склероза осигурява висока зрителна острота за дълго време.

Офталмоскопската картина на низходяща атрофия на зрителния нерв E. Zh.Tron (1968) обяснява запустение на капилярите. Очевидно това предположение изисква ревизия, тъй като запустяването на капилярите води до нарушаване на микроциркулацията в дисковата тъкан, нейното хранене се влошава и по този начин се създават още повече предпоставки за влошаване на атрофичните процеси. В това отношение представлява интерес да се изследват Р. Радиус и Д. Андерсън (1979), които в експеримент върху маймуни показват, че с първична атрофия на зрителния нерв микроваскуларно легло на зрителния нерв не намалява. Неговото бланширане най-вероятно е свързано с промяна в тъканните рефлекси и прозрачността след глиална реорганизация. Добре известно е, че увеличение на броя на глиалните клетки се открива в пресни плаки при множествена склероза; в късния стадий глиалните влакна, нарастващи, образуват плътни сплетения около аксоните.

Прогноза за зрение с множествена склероза е благоприятна. Намалено зрение се получава, когато ретробулбарен неврит преминава от остро в хронично състояние, но остротата на зрението рядко достига ниско ниво и пълната слепота почти никога не се развива.

Въпрос за други офталмоскопски промени с множествена склероза отдавна се обсъжда в литературата. Има доказателства за участие в процеса увеален тракт и ретина [Полонски С. П., 1938; Кливанская А. А., 1941; Delarue V.V., 1964; R. Sachsenweger, 1975]. EP Zilberman (1958), въз основа на проучване на 103 пациенти с множествена склероза, стигна до заключението, че хориоретиналните промени са изключително редки и не са патогномонични за това заболяване. W. Rucker (1947) наблюдава промени във вените на ретината под формата на удебеляване на стените им, поява на бели ексудативни ивици по съдовете при 10% от пациентите с множествена склероза. Характерно за пациентите с множествена склероза е, че променливите изменения не достигат до ръба на главата на зрителния нерв поне с два от нейните диаметри. Намиране явлението перифлебит при 20% от пациентите с множествена склероза, М. Naagg (1953-1964) ги разделя на две групи. Към първата група Включени са пациенти с активна фаза на заболяването, когато по периферията на очното дъно са открити зле дефинирани ексудативни огнища, докато вените на ретината са разширени. Активната фаза на офталмоскопските промени настъпва при пациенти в началния стадий на заболяването. Втора група обединени пациенти със стационарни изменения под формата на ясно очертани бели ивици, разположени по венозните стволове. Подобни промени са описани от други изследователи [Be Leaf N., 1963; Moller R., Hammerberg R. 1963; Балантайн А., Майкълсън И., 1973].

Един от предвестниците на развитието на множествена склероза може да бъде двустранен нистагъм, появяващи се първо, когато гледаме отстрани. С увеличаване на обема на мускулните движения, интензивността му се увеличава. Почти винаги нистагмът има хоризонтален характер, ротаторът е много рядък. Комбинация от нистагъм с пареза на погледаи вертикално и хоризонтално сега се разглеждат като един от най-ранните признаци на множествена склероза (Piper N., 1978].

Пареза и парализа на екстраокуларните мускули се срещат при приблизително 17% от пациентите [Zilberman 3. P., 1958]. Страда главно абдуциращият нерв. Околомоторният нерв по-рядко участва в процеса и обикновено страда отчасти под формата на пареза на един или повече клонове. Парализата се развива бавно, придружена от страбизъм, двойно виждане. Те могат да изчезнат спонтанно и след известно време да се появят отново. Появата на парализа е придружена от неприятни болезнени усещания, които се влошават особено при екстремна абстракция на очите. Поради прекъсването на асоциативните връзки от склеротична плака може да възникне само един страбизъм. Поражението на медиалния сноп в мозъчния ствол, който координира функцията на външните мускули на окото, причинява развитието двустранна междуядрена офталмоплегия [Tsoumis R., 1969].

Статия от книгата: Патология на органа на зрението при общи заболявания | Комаров Ф. И., Нестеров А. П., Марголис М. Г., Бровкина А. Ф.