Произход на източните славяни, най-големият учебен портал

Въпросът за произхода на славяните все още няма ясен отговор. Днес има много теории, трудове на известни учени, но нито една от тях няма точно потвърждение и следователно проблемът на славянската етногенеза и сега поражда много дискусии сред местни и чуждестранни историци.

Ще се опитам да разгледам основните теории за произхода на източните славяни, да разбера техните предимства и недостатъци.

Като цяло славяните включват украинци, беларуси, руснаци, поляци, чехи, словаци, българи, сърби, хървати, словенци и други. Известно е обаче, че все още е имало много народи и националности, които са били заселени в Гърция, Северна Африка и Испания. Впоследствие тези народи са асимилирани, както и поморските славяни, които попадат под властта на тевтонското правителство през XII XIV век.

Има много интересна версия за произхода на етнонима „славяни“. В началото на XIX XX век. лингвист И.А. Болуен дьо Куртене изложи теорията, че „славяни“ са могли да възникнат сред римляните, които са пленили много роби по източните граници на славянската държава, чиито имена завършват със „слава“ са Владислав, Мирослав, Борислав и т.н. Римляните започнали да наричат всички роби точно по имена с такъв край и славяните взели името си от тях. Но тази теория е силно съмнителна. Защо такъв мощен народ като римляните започна да обръща внимание на славяните и да ги нарича по робите си? И по какви причини славяните са взели името си от римляните, включително източните, които никога не са били под тяхно управление? И И.А. Boluen de Courtenay разчита на славянския произход на този корен, което означава, че славяните не е трябвало да заемат това име от никого.

Той започва дискусия за родината на славяните през XII век. известен руски летописец Нестор. В „Приказка от минали години" той пише: „След дълго време славяните седнаха по поречието на Дунав, където сега има унгарските и българските земи. От онези славяни те се разпръснаха по земята и бяха наречени с имената си [ от къде са седнали, на кое място. " Именно тази негова фраза започва дунавската теория за произхода, която през 13-15 век е била доминираща в трудовете на полските и чешките историци. Тази теория беше подкрепена и от такива изключителни руски историци като С. М. Соловьов, Н. Погодин, В. Т. Ключевски и др. Сега дунавската теория за произхода на славяните се разработва от известния филолог и лингвист А. Н. Трубачев. В старославянския език изследователят открива в него доиталианските езикови елементи. Оттук се прави изводът, че в древността славяните са съжителствали с доиталианските, някъде в Дунава, и само миграцията на келтите към среднодунавските земи е принудила славяните, според А. Н. Трубачов, да се придвижат на север от Карпатите и до Powislennia. Тук започва сближаването на славяните с балтийския субстрат. Тази теория обаче има своите недостатъци. В. Седов отбеляза, че археологията не може да потвърди тази хипотеза. В езиковите конструкции, свързани с този въпрос, можем да говорим за някакъв среднодунавски диалект на староевропейския език, чиито говорители, след като се преместиха на север от Карпатите, участваха във формирането на старославянската реч.

Така през XVIII век. в литературата са се оформили две основни насоки в търсенето на прародината на славяните: алохтонен и автохтонен.

В началото на 19 век започва нов етап в решаването на проблема за етногенезата на славяните. Оттогава учените значително разшириха базата на своите изследвания, започнаха да използват изчерпателно писмени, археологически, лингвистични и други източници. Постепенно експертите локализираха местоположението на древните славяни: те бяха разположени някъде между балтите, германците и иранците. Работата на известния чешки славист Л. Нидерле: „Славянски антики” (1902) започва висло-днестровската теория за произхода на славяните. Според тази теория още през 2 век пр.н.е. е имало балто-славянска общност. Именно след разпадането му в хода на заселването възникват славяните, чийто прародинен дом Нидерле счита за широка област между Висла и Днепър и центъра на вечните славянски земи - Волин. Привърженици на тази теория бяха М. Васмера, Н. Шахматов, В. Петров и др...

Друг вариант за решаване на проблема със славянския етногенез е концепцията на Висла-Одер, обоснована от полските учени Ю. Косташевски, Й. Чекановски, Т. Лер-Сплавински през 30-40-те години на 20 век. Тази теория свързва славянските антики с лужишката култура, която е била широко разпространена през късната бронзова епоха и ранната желязна епоха и локализира славянската прародина по естествени граници - реките Висла и Одра.

Намираме широко обосноваване на теорията за Висла-Одер в трудовете на Т. Лер-Сплавински. Въз основа на лингвистични, антропологични, археологически, както и хидронимични данни, Т. Лер-Сплавински конструира атрактивна концепция за славянската етногенеза. Според тази концепция по-голямата част от Европа преди 2000 г. сл. Хр. От н.е. е била обитавана от фино-угрите. Археологическият еквивалент на този етнос е културата на гребена керамика. В началото на III-II хилядолетие пр.н.е. От н.е. част от индоевропейците - носители на културата на Corded Ware - са напреднали от Централна Европа на изток до Средна Волга и Северен Кавказ. В резултат на смесването им с фино-угрите на откритите пространства между Висла и Одра се формират балто-славяните. Славяните vidpochkvalis от балтите, според изследователя, някъде около средата на I хилядолетие пр. Н. Е. Тоест след преселването на носители на поморската култура от Долна Повислепня сред лужишките племена в Южна Полша. Подобно на Й. Костшевски, този учен вярва, че Пшеворск, като културата на Оксив, е археологическият еквивалент на славяните от Уендите. Теорията на Т. Лер-Сплавински и до днес има своите привърженици сред украинските и руските археолози.

През 50-60-те години полският археолог В. Хензел и руснакът П. Третяков, М. Артамонов, Б. Рибаков, въз основа на анализа на нови археологически и лингвистични материали, стигат до заключението, че е необходимо значително разширяване на район на произход на славянския етнос. Така възниква Днепро-Одерската теория, органично поглъща идеите и заключенията на много предишни теории и поставя славянския родов дом между Днепър и Одер. Логиката на тази теория е следната: в края на 3-то и 2-то хилядолетие пр.н.е. Индоевропейската общност се раздели на няколко етнокултурни и езикови клона, един от които беше немско-балто-славяните. По-нататъшното разделение на този клон предизвика и появата на прото-богословите като независима етническа общност. Поддръжниците на Днепро-Одерската теория свързват това разпространение с културата Комаров-Цчинец, която се формира през II хил. Пр. Н. Е. на територията на Правобережна Украйна и Полша.

Съвременните украински археолози В. Баран, Д. Козак, Р. Терпиловски значително обогатиха и развиха днепро-одерската теория, като точно определиха етническата основа на източните славяни и района на нейното формиране. Според тях формирането на славянския етнос е доста дълъг процес, преминал през няколко етапа в своето развитие. В началния етап, в края на III-II век пр.н.е. този процес се развива главно в междуречието на Висла и Одра, отчасти се простира до Волин. С появата на зарубинецката култура (2 век пр. Н. Е. - 1 век сл. Н. Е.) Започва качествено нов етап във формирането на славянския етнос, през който центърът на активен славянски живот се премества на територията между Висла и Днепър.

И така, след като разгледахме тези теории, ние сме убедени, че всяка от тях има както своята истинност, така и своя проблематичност. Въпросът за произхода на славяните все още не е решен, но се надяваме, че в бъдеще тази тема все още ще бъде разкрита.