Твоята булка е смърт

СЪДЪРЖАНИЕ.

СЪДЪРЖАНИЕ

Твоята булка е смърт

Тази история започна около месец преди основните събития. И аз самият неволно ги провокирах. Но дори не можех да си представя в какво ще се превърне невинната ми забележка към моята стара приятелка Светка, фризьорката, когато дойде да ме посети. Тук трябва да се отбележи, че Светка е, меко казано, необикновена личност. Понякога тя никога не се уморява да ме изненадва. И този път се случи, обаче, тогава не мислех, че Светка ще приеме всичко толкова сериозно.

Света дойде да се похвали с нови дънки - сиви и сини райета, с нисък ръст, с бродерия на десния крак, които не ми харесаха веднага. Като начало, основно не ми харесва този модел. Не, аз по никакъв начин не съм против модата, особено младежта, но бих изправил създателите на този модел пред съда. Може би дори престъпна. Е, аз, разбира се, преувеличавам това - очевидно работата в прокуратурата в зората на професионалната ми дейност се отразява. Но сериозно съжалявам за младите глупави момичета, които при силни студове имат голи гърбове и корем, стърчащи изпод късо яке и ако тези момичета все още нямат здравословни проблеми, то в бъдеще със сигурност ще ги имат.

- Ужасно - отговорих мрачно, но абсолютно честно.

- Защо? - Света ме погледна недоумено.

- Защото е ужасно - въздъхнах. - Първо, такива дънки визуално скъсяват краката - никога не сте забелязвали?

Светка погледна надолу.

- Какво, искаш да кажеш, имам къси крака? - тя силно присви очи.

- Второ, - без да отговоря на провокативния въпрос, продължих, - ти си извадил целия гръб и корема си също. И между другото, коремът ти е ... приличен.

- Е, не при мен - казах с усмивка. - Добре, хайде да пием кафе.

Светка послушно ме последва, очевидно изпаднала в ступор от неочакваното откритие. Седнала на масата, тя веднага бутна захарника към себе си и изсипа три супени лъжици захар в чашата. След това тя взе бисквитките. Замълчах, но хвърлих изразителни погледи към моя приятел.

- Защо ме гледаш така? - подозрително попита Светка.

- Е, нищо - свих рамене с усмивка. - И вие, вероятно, до лятото ще искате да купите топове, шорти, сарафани и, Света?

- Е, искам, и какво от това? - попита Светка с предизвикателство.

- Да, нищо - повторих аз, но не с усмивка, а с въздишка.

Света решително се изправи и отиде до високото огледало в стаята. Обръщайки се пред него по този и онзи начин, тя се върна в кухнята по-тъмна от облак. След пауза от около четири минути тя най-накрая произнесе примирено:

- Накратко, дебела съм!

- Дори не спорете. Вече всичко разбирам. Но какво да правя сега?

- Е, може би за начало да го откажем? - огледах собствената си маса, на която имаше кутия шоколадови бонбони, торта и кутия кондензирано мляко - всичко това, между другото, Светка донесе със себе си, от лакомството ми имаше само кафе, захар и диетични нискокалорични бисквитки.

- Не, определено не мога! - веднага заяви Светка. - И не убеждавайте.

- Но защо? Не е толкова трудно - започнах да я убеждавам. - Може би само отначало, а след това свикваш и изобщо не искаш сладкиши, казвам ти със сигурност! Освен това понякога все още можете да се поглезите и аз си позволявам това.

- Можеш - тъжно каза Светка. - След това уреждате гладни дни и готово! И аз нямам сила на волята.

- Трябва да работим - посъветвах го.

- Безполезно е и късно - каза още по-тъжно Света. - Вече опитах и ​​нищо не се получи. Така че бих имал някакъв щадящ метод ... Може би да отида при екстрасенс?

- Защо така? Засмях се. - За да може той да определи, без да гледа дали сте дебели или не?

- От затлъстяване! - отсече Светка.

- Хайде клевете нещо! - възкликнах в сърцата си. - Затлъстяване! Нямате затлъстяване! Трябва да свалите няколко килограма! И всички проблемни области са ваши - ето ги, можете да ги поправите с прости упражнения! Сега мога да ви предложа цял комплекс и, имайте предвид, напълно безплатен, за разлика от всички магьосници там!

- Трудно е, - извика Светка, - не мога, бих си взела хапчета, чай за отслабване ...

- Дупето ти няма да се свие от никакви хапчета! Подкопавайте само здравето си, глупако! И изобщо нямат ефект върху целулита!

- Имам ли целулит? - ахна Света.

- И тогава! - изневерих злонамерено. - Какво си помислихте - да ядете кондензирано мляко в консерви!

Светка се замисли. Вечерта се оказа безнадеждно съсипана - Светка не искаше да общува или да гледа филм, изобщо не искаше нищо. Тя мислеше. И тъй като този процес не беше много типичен за нея и се даваше с трудност, тя напълно изсъхна и скоро се прибираше у дома. Дори съжалих, че повдигнах темата за фигурата на Светкина, която се оказа толкова болезнена за моя приятел.

Няколко дни по-късно обаче Светка ми се обади в съвсем друго настроение. Тя просто звънна като поток в тръбата:

- Танюша, нямаш представа колко прекрасно намерих решение на проблема си! Неговата богоподобна! Просто летя!

- Хвърли ли хладилника? - Не можах да устоя, подхвърлих, но Света беше толкова вдъхновена от щастието, че не забеляза иронията в гласа ми.

- Не, ти какво си! Сега ходя в спортния комплекс, занимавам се с фитнес! Тази една от клиентите ми ме посъветва, тя ходи там от шест месеца и изглежда добре! О, там всичко е толкова прекрасно! Спортният комплекс се нарича Волжски берег. Сградата току-що е реновирана, залата е просторна, музиката е толкова ... грууви! И нашият треньор е просто прекрасен! Прекрасна жена, толкова сладка, тя разказва всичко, помага, не крещи на никого!

- Защо трябва да вика нещо? - Бях изненадан.

- Е, случва се, че жените не започват веднага да се движат правилно, не разбират много добре какво искат от тях ... Но Маргарита Федоровна в живота няма да повиши гласа си на никого! Само че мускулите обаче болят страхотно, но Маргарита Фьодоровна каза, че така трябва да бъде в началото. И тогава нищо няма да мине! Претеглих се днес - и не можах да повярвам на очите си! Вече загубих петстотин грама! И скоро ще мога да изхвърля изобщо тези проклети дънки и да си купя нови, един размер по-малък или дори два!

"Е, добре", току-що казах. - Но не прекалявайте, иначе след шест месеца нищо няма да остане от вас. Няма да има какво да носите дънки.

- Като този? - Света не разбра.

- Ето как! Топиш се като Снежанка и се изпаряваш.

- О, добре, ти - каза Света с негодувание. - Да не се радвам за приятел!