Притчата за съдбата

Кои са добри притчи? Помагайки ни да разберем себе си, погледнете се от другата страна и направете необходимите заключения.

Беше отдавна. Между двата японски клана избухна война. Но войските, водени от великия воин Нобунага, бяха напълно изтощени. Имаше много ранени и убити, а силите вече бяха на изчерпване. И вражеските войски пристигнаха и обградиха лагера Нобунага с черна сянка.

Нобунага разбираше, че трябва някак да повиши духа на своите войници, в противен случай всички ще умрат. И врагът ще се подиграва на пленените им сестри и съпруги. В крайна сметка от съдбата си няма да избягате.

Нобунага обиколи лагера и слезе до реката. Видя стар воин, който си мие гащите в течаща вода.

- Какво правиш? - попита Нобунага воина.

- Да, сър, утре е битка, трябва да сте готови за смърт. Затова реших да подредя дрехите си.

- И говориш толкова спокойно за смъртта? Не се ли страхувате да умрете?

„Не се страхувам да умра, страхувам се да оставя семейството си без защита“, започна да разтрива панталона си още по-силно. Тогава той помисли за минута и добави, - но в този случай имаме теб. Ще ги защитите всички.

Нобунага дори беше смаян от такава вяра в неговата сила. Виждайки объркването на собственика, воинът добави лукаво:

- Господарят може дори да заповяда слънцето, ако знае кога изгрява и кога залязва, - и отново присви очи, гледайки лукаво господаря си.

Набунаг се замисли и бавно тръгна към палатката си.

Притчата за съдбата

Рано сутринта той събра цялата си армия и каза:

- Нека всички да се молим заедно. И тогава ще хвърля монета. Ако излезе с глави, ще спечелим, ако са опашки, това ще бъде последната ни битка, но ще се бием до последната.

Молитвата свърши. Цялата армия замръзна в тъпо и тревожно очакване.

Нобунага извади монета и я хвърли нагоре. Когато тя падна на земята, войниците, стоящи наблизо, извикаха победа - монетата лежеше орел нагоре.

Когато битката започна, воините, вдъхновени от добра поличба, с такава смелост и с такъв натиск се втурнаха към своя враг, че той, който не очакваше подобно нещо, започна да отстъпва.

След битката Набунаг слязъл до реката и отново видял стария войн да си мие гащите.

- Отново ли се готвите за битка? - попита Набунаг воинът.

- Не, Учителю. Приготвям се да се срещна със семейството си. - Той се усмихна и погледна водача.

Нобунага се замисли за момент и после каза:

- Исках да ви благодаря за съвета.

- Бих ли се осмелил да посъветвам нещо на господаря си - каза укорително старият войн, - просто ни беше съдено да спечелим тази битка, нали?

- Точно така, беше предназначено - каза Нобунаг и сложи монета в ръката на стария войн.

Воинът погледна и се усмихна - монетата беше фалшива, имаше орел от двете страни.

Ето такива притча относно съдба. Вярвате ли в съдбата на случващото се?