ПРИКАЗКИ КАТО ВИД НАРОДНА ПРОЗА
В устната проза се открояват два големи раздела: приказки и не-приказна проза. Разграничаването им се основава на различнипренасяйки самите хора към приказките като измислица и „събития“ като истина. От гледна точка на хората, приказките нямат друга цел освен да действат по фантазия. Те изумяват, изненадват, радват сете са интересни със своите необичайни хумористични ситуации. Още в средата на 19 век. познавач на народната култура К. С. Аксаков отбеляза: „Изглежда, че поговорката трябва да се отнася главно до приказката червено поле с ръж, а реч - етона живо - фантастика "[38]. По-късно В. Я. Проп пише:„ Приказката е умишлена и поетична фантастика. Никога не се предава като реалност "[39].
Приказката е специфичен феномен, който съчетава няколко генаров. Руските приказки обикновено се разделят на следните жанрове:votnyh, магия и ежедневие (анекдотични и разказиical).
Не винаги е възможно да се направи ясна граница между приказнотожанрове, както и между епични произведения на временатажанрове. Това се случва, защото парцелите са способнипроменят своя жанр: те могат да бъдат изпълнявани или като приказки, или като легенди, традиции, епоси, балади, by-valytsin. Например епопеята за пътуването на Садко до каретатасветът прилича на приказка, затова понякога се състезавачувствах като приказка. Приказният сюжет „Чудесната лула“ [40] (за разгадаването на мистерията на убийството с помощта на прекрасно растение) е известен в баладите. Някои приказки в по-късния период губят своите прекрасни елементи и стават романитехнически. Приказките за животните могат да станат анекдотични. Такива явления са причинени от устната природа на фолклора, способността му да реагира на моментни ситуации.и върху променящите се естетически вкусове на хората в процеса на историческото развитие. Въпреки това приказките са запазили своята артистична основа, те никога не разтварят подав други жанрове.
Произходът на приказни жанрове има различни историческикаква дълбочина. Най-древните са приказките за животни, по-късно възникват магически и анекдотични приказки, дори по-късно
- кратки истории. Покажете видовото единство на всички жанровелос в сходството на образа, в същата поетикаконе, които са действали във всяка приказка.
Основната художествена характеристика на приказките е техният сюжет. XiuТой възникна и се разви благодарение на конфликта и конфликтът беше породен от живота, от онази реалност, която не съвсем съответствашепочиташе популярния идеал. В основата на приказката винаги стои антитезата между мечтата и реалността. Сюжетът на приказката предлага своята пълна, макар и утопична резолюция. Мечтите триумфират в света на приказките.
Принципът на антитезата намери универсално приложение в приказкитене. Техните герои са контрастно разпределени по полюсите на доброто и злото, чийто естетически израз е красивото и грозното.
Главният герой винаги се появява в приказка, около него веднъждействието се връща. Победата на един герой е задължителна настройка на сюжета. Следвайки героя, приказното действие не позволяваразрушаване на хронологията или развитие на успоредни линии, то е строго последователно и еднолинейно.
Приказките се характеризират със стабилна повторяемост от същия типгерои в различни произведения, но само в рамките на техния жанр. Благодарение на това страхотни сюжети могат да се свържатпотопете се в една история. Това явление се нарича conтамина (от лат. contaminatio - „смесване, свързване“). Ориенталска приказка разказва за това как прочутата Шехерезада, която притежавала изкуството на замърсяването, води безкрайна история в продължение на хиляда и една нощ в името на спасяването на живота.
В устното съществуване приказките са били обект на свиване и разширяване, процесите на асимилация с други продукти.нии и жанрове, накрая, те просто биха могли да бъдат забравени. Оттези приказки трябваше да имат не само хармоничен сюжетобем, но и с изключително изчистен състав. Жизнеността на приказките се насърчава от тяхната най-голяма артистична простота.
Приказките имат обичайното епично развитие: напрпозиция - настройка - развитие на действие - кулминация - временаплетене. Но това е техният родов, а не специфичен за видовете характер. Изграждането на сюжета на приказките има свои специфични особености.
В. Я. Проп обърна специално внимание на действията на приказкатасимволи и ги е обозначил с термина „функция“ [42]. Издаванеавторът отбелязва, че в различни сюжети едни и същинови функции. И наистина: отвличане, нарушаване нарета, неразпознато пристигане, трудна задача и др. - функции, известни от много сюжети от различни приказни жанрове.
Заедно с функциите в приказния текст е доста лесно за вассе разделят най-простите разказвателни единици на сюжета, коитокоито за първи път се характеризират от А. Н. Веселовски и се наричат „мотивами "[43]. В композиционен план приказният сюжет се състои от мочиВов.
Например „Приказката за Иван Царевич, Жар-птицата и сивият вълк“ [44] се състои от следните мотиви:
1. Жар-птицата краде златни ябълки през нощта. Царят казва на децата си да я хванат.
2. Трима синове пазят градината в продължение на три нощи. Но само най-младият - Иван Царевич, наблюдавал жарната птица и донесъл нейното перо.
3. Царят изпраща децата в търсене на огнената птица и обещава половин царство като награда.
4. Иван Царевич избира един от трите пътища и придобива чудеснопомощник - сив вълк.
5. Сивият вълк му помага да се сдобие с огнената птица, златистогривия кон и принцесата Елена Прекрасната.
6. Братята убиват спящия Иван Царевич и го отвеждат прибик.
7. Сивият вълк съживява Иван Царевич, той се появява в неговото царство.
8. Истината се разкрива. Братята са наказани, Иван Царевич е награден.
Всеки приказен жанр има свои характерни мотиви. Срещата определя структурата на много приказки за животни, шуИзмамата на Тов е типична за анекдотичните приказки, търсенето на чудъвка на булката - за магически.
Колкото по-сложен е сюжетът, толкова повече мотиви включва. Мотивите са подредени в определен ред, те са подчинени на общата идея на сюжета. Приказката обикновено има основен, централен мотив, който най-ясно характеризира даденотосюжета и следователно се разгръща най-задълбочено. За разказаната по-горе приказка това е утроеният мотив на плячката на жар птица, прекрасния кон и принцесата - именно в това сюжетът достига своя връх.
Мотивите на приказките често се утрояват: три гърбачи, три пътувания, три срещи и др. Това създава премерен епичен ритъм, философска тоналност, ограничава шумаумствена бързина на сюжетното действие. Но основното е, че високите честоти служат за разкриване на идеята на сюжета. Например възрастброят на главите на три хвърчила подчертава стойността подзмия-боец нарастващата стойност на следващия плячка на героя - тежестта на изпитанията му.
Мотивът има своя вътрешна структура. Най-важният му компонент са функциите, тоест действията на приказни герои, които създават развитието на сюжета. В. Я. Проп правилно отбеляза, че приказни функции са склонни да се сдвояват, например: забрана - нарушение, отсъствие - отвличане, битка - победа и т.н.Яркият мотив включва не една, а поне две функции, съседни на сюжета и обединени по смисъл. Те съставляват разказното ядро на мотива. За да има новразработването, заедно с функциите, са необходими и други елементи: субект (продуцент на действие), обект (характер, върху койтонасочено действие), място на действие, съпътстващи го обстоятелства, негов резултат.
Елементарните сюжети се състоят само от един мотив (тозикими вероятно са били древни митове). По-сложен тип са кумулативните парцели (от лат. Cumulare - „увеличениенатрупване ") - в резултат на натрупването на веригапроверка от вариации на същия мотив. Такива парцели са типичнина първо място за много приказки за животни ("Теремски мухи", "Зимни (през нощта) животни"), въпреки че се срещат и в анекдотиприказки („Пълнената глупачка“). Най-сложен е магически-приказният тип сюжет, който се състои от верига от мотиви
различно съдържание. Той съответства на развитото мислене, изисква запазване в паметта не само на долния разказвачниво (мотив), но целият сюжет. „Песента е в червено в хармония, но приказката е в склада“, - казва поговорката, която се отплащазначението на приказната композиция.
Приказката винаги има специално отношение към реалността: скаживото пространство и приказното време не са вписани в реалната география и история, разказът се оказва сякаш извън реалността, което позволяваетична измислица. В същото време приказките пазят животанова правдоподобност, носят в себе си "спонтанен реализъм"не са предоставени с истински домакински данни. Истината и измислицата, два противоположни принципа, се обединяват в приказките в едно цяло.
Разказването на приказки се водеше на специален, художествен езикcom. Например, те използваха традиционни начала и окончания - начални и крайни формули. Те са били използвани особено последователно в приказките. Найпо-типични са: В определено царство, в определен сувереннякога живял. (старт); Направихме празник за целия свят. И аз бях там, пиех медена бира, течах по мустаците, но не ми влизаше в устата (завършва). Посвещението отведе слушателите от реалността в света на приказките и краищатака ги върна обратно, закачливо подчертавайки, че приказката е също толкова измислица, колкото и същата медена бира, който не в устатападна. Началата и окончанията понякога допълваха поговорките - рифбасни, в които разказвачът се подигравал на saимитирайки себе си.
Например: Получихме приказка от пилешкия танц, от заплетеното прасе. Този добър приятел на прасето оцеля в разговора. Тя го прекъсна с достатъчно. Това не е приказка - поговорка. Ще лъжа и лъжа. За да не .намеси се! [45]
Основният интерес на приказките обаче е бил не толкова във формата, колкото в съдържанието, следователно стилистично много приказки са близки до живата народна реч.
Забавната природа на приказките не противоречи на техните идеистремеж ной. Приказките реагираха на негативни странинас живот, противопоставяше им се със собствено, справедливо решение. Невъзможно е да не забележите, че те симпатизират на беззащитните, обидени, невинно преследвани - те идеализират тези герои, правят
- Приказка за котката и петлето украински народни приказки
- Руска народна приказка - Предложение
- Падането на Филип Ерастович ~ Проза (Разказ)
- Walkthrough Parade - Не-детински приказки - Страница 3 - От Алина
- Парфенова Мария "Приказката за крава, която искаше да лети"