ПРИКАЗКИ КАТО ВИД НАРОДНА ПРОЗА

В устната проза се открояват два големи раздела: приказки и не-приказна проза. Разграничаването им се основава на различни­пренасяйки самите хора към приказките като измислица и „събития“ като истина. От гледна точка на хората, приказките нямат друга цел освен да действат по фантазия. Те изумяват, изненадват, радват се­те са интересни със своите необичайни хумористични ситуации. Още в средата на 19 век. познавач на народната култура К. С. Аксаков отбеляза: „Изглежда, че поговорката трябва да се отнася главно до приказката червено поле с ръж, а реч - ето­на живо - фантастика "[38]. По-късно В. Я. Проп пише:„ Приказката е умишлена и поетична фантастика. Никога не се предава като реалност "[39].

Приказката е специфичен феномен, който съчетава няколко гена­ров. Руските приказки обикновено се разделят на следните жанрове:­votnyh, магия и ежедневие (анекдотични и разкази­ical).

Не винаги е възможно да се направи ясна граница между приказното­жанрове, както и между епични произведения на времената­жанрове. Това се случва, защото парцелите са способни­променят своя жанр: те могат да бъдат изпълнявани или като приказки, или като легенди, традиции, епоси, балади, by-valytsin. Например епопеята за пътуването на Садко до каретата­светът прилича на приказка, затова понякога се състезава­чувствах като приказка. Приказният сюжет „Чудесната лула“ [40] (за разгадаването на мистерията на убийството с помощта на прекрасно растение) е известен в баладите. Някои приказки в по-късния период губят своите прекрасни елементи и стават романи­технически. Приказките за животните могат да станат анекдотични. Такива явления са причинени от устната природа на фолклора, способността му да реагира на моментни ситуации.­и върху променящите се естетически вкусове на хората в процеса на историческото развитие. Въпреки това приказките са запазили своята артистична основа, те никога не разтварят пода­в други жанрове.

Произходът на приказни жанрове има различни исторически­каква дълбочина. Най-древните са приказките за животни, по-късно възникват магически и анекдотични приказки, дори по-късно

- кратки истории. Покажете видовото единство на всички жанрове­лос в сходството на образа, в същата поетика­коне, които са действали във всяка приказка.

Основната художествена характеристика на приказките е техният сюжет. Xiu­Той възникна и се разви благодарение на конфликта и конфликтът беше породен от живота, от онази реалност, която не съвсем съответстваше­почиташе популярния идеал. В основата на приказката винаги стои антитезата между мечтата и реалността. Сюжетът на приказката предлага своята пълна, макар и утопична резолюция. Мечтите триумфират в света на приказките.

Принципът на антитезата намери универсално приложение в приказките­не. Техните герои са контрастно разпределени по полюсите на доброто и злото, чийто естетически израз е красивото и грозното.

Главният герой винаги се появява в приказка, около него веднъж­действието се връща. Победата на един герой е задължителна настройка на сюжета. Следвайки героя, приказното действие не позволява­разрушаване на хронологията или развитие на успоредни линии, то е строго последователно и еднолинейно.

Приказките се характеризират със стабилна повторяемост от същия тип­герои в различни произведения, но само в рамките на техния жанр. Благодарение на това страхотни сюжети могат да се свържат­потопете се в една история. Това явление се нарича con­тамина (от лат. contaminatio - „смесване, свързване“). Ориенталска приказка разказва за това как прочутата Шехерезада, която притежавала изкуството на замърсяването, води безкрайна история в продължение на хиляда и една нощ в името на спасяването на живота.

В устното съществуване приказките са били обект на свиване и разширяване, процесите на асимилация с други продукти.­нии и жанрове, накрая, те просто биха могли да бъдат забравени. От­тези приказки трябваше да имат не само хармоничен сюжет­обем, но и с изключително изчистен състав. Жизнеността на приказките се насърчава от тяхната най-голяма артистична простота.

Приказките имат обичайното епично развитие: напр­позиция - настройка - развитие на действие - кулминация - времена­плетене. Но това е техният родов, а не специфичен за видовете характер. Изграждането на сюжета на приказките има свои специфични особености.

В. Я. Проп обърна специално внимание на действията на приказката­символи и ги е обозначил с термина „функция“ [42]. Издаване­авторът отбелязва, че в различни сюжети едни и същи­нови функции. И наистина: отвличане, нарушаване на­рета, неразпознато пристигане, трудна задача и др. - функции, известни от много сюжети от различни приказни жанрове.

Заедно с функциите в приказния текст е доста лесно за вас­се разделят най-простите разказвателни единици на сюжета, които­които за първи път се характеризират от А. Н. Веселовски и се наричат ​​„мо­тивами "[43]. В композиционен план приказният сюжет се състои от мочи­Вов.

Например „Приказката за Иван Царевич, Жар-птицата и сивият вълк“ [44] се състои от следните мотиви:

1. Жар-птицата краде златни ябълки през нощта. Царят казва на децата си да я хванат.

2. Трима синове пазят градината в продължение на три нощи. Но само най-младият - Иван Царевич, наблюдавал жарната птица и донесъл нейното перо.

3. Царят изпраща децата в търсене на огнената птица и обещава половин царство като награда.

4. Иван Царевич избира един от трите пътища и придобива чудесно­помощник - сив вълк.

5. Сивият вълк му помага да се сдобие с огнената птица, златистогривия кон и принцесата Елена Прекрасната.

6. Братята убиват спящия Иван Царевич и го отвеждат при­бик.

7. Сивият вълк съживява Иван Царевич, той се появява в неговото царство.

8. Истината се разкрива. Братята са наказани, Иван Царевич е награден.

Всеки приказен жанр има свои характерни мотиви. Срещата определя структурата на много приказки за животни, шу­Измамата на Тов е типична за анекдотичните приказки, търсенето на чу­дъвка на булката - за магически.

Колкото по-сложен е сюжетът, толкова повече мотиви включва. Мотивите са подредени в определен ред, те са подчинени на общата идея на сюжета. Приказката обикновено има основен, централен мотив, който най-ясно характеризира даденото­сюжета и следователно се разгръща най-задълбочено. За разказаната по-горе приказка това е утроеният мотив на плячката на жар птица, прекрасния кон и принцесата - именно в това сюжетът достига своя връх.

Мотивите на приказките често се утрояват: три гърба­чи, три пътувания, три срещи и др. Това създава премерен епичен ритъм, философска тоналност, ограничава шума­умствена бързина на сюжетното действие. Но основното е, че високите честоти служат за разкриване на идеята на сюжета. Например възраст­броят на главите на три хвърчила подчертава стойността под­змия-боец нарастващата стойност на следващия плячка на героя - тежестта на изпитанията му.

Мотивът има своя вътрешна структура. Най-важният му компонент са функциите, тоест действията на приказни герои, които създават развитието на сюжета. В. Я. Проп правилно отбеляза, че приказни функции са склонни да се сдвояват, например: забрана - нарушение, отсъствие - отвличане, битка - победа и т.н.­Яркият мотив включва не една, а поне две функции, съседни на сюжета и обединени по смисъл. Те съставляват разказното ядро ​​на мотива. За да има нов­разработването, заедно с функциите, са необходими и други елементи: субект (продуцент на действие), обект (характер, върху който­насочено действие), място на действие, съпътстващи го обстоятелства, негов резултат.

Елементарните сюжети се състоят само от един мотив (този­кими вероятно са били древни митове). По-сложен тип са кумулативните парцели (от лат. Cumulare - „увеличение­натрупване ") - в резултат на натрупването на верига­проверка от вариации на същия мотив. Такива парцели са типични­на първо място за много приказки за животни ("Теремски мухи", "Зимни (през нощта) животни"), въпреки че се срещат и в анекдоти­приказки („Пълнената глупачка“). Най-сложен е магически-приказният тип сюжет, който се състои от верига от мотиви

различно съдържание. Той съответства на развитото мислене, изисква запазване в паметта не само на долния разказвач­ниво (мотив), но целият сюжет. „Песента е в червено в хармония, но приказката е в склада“, - казва поговорката, която се отплаща­значението на приказната композиция.

Приказката винаги има специално отношение към реалността: ска­живото пространство и приказното време не са вписани в реалната география и история, разказът се оказва сякаш извън реалността, което позволява­етична измислица. В същото време приказките пазят живота­нова правдоподобност, носят в себе си "спонтанен реализъм"­не са предоставени с истински домакински данни. Истината и измислицата, два противоположни принципа, се обединяват в приказките в едно цяло.

Разказването на приказки се водеше на специален, художествен език­com. Например, те използваха традиционни начала и окончания - начални и крайни формули. Те са били използвани особено последователно в приказките. Най­по-типични са: В определено царство, в определен суверен­някога живял. (старт); Направихме празник за целия свят. И аз бях там, пиех медена бира, течах по мустаците, но не ми влизаше в устата (завършва). Посвещението отведе слушателите от реалността в света на приказките и краищата­ка ги върна обратно, закачливо подчертавайки, че приказката е също толкова измислица, колкото и същата медена бира, който не в устата­падна. Началата и окончанията понякога допълваха поговорките - риф­басни, в които разказвачът се подигравал на sa­имитирайки себе си.

Например: Получихме приказка от пилешкия танц, от заплетеното прасе. Този добър приятел на прасето оцеля в разговора. Тя го прекъсна с достатъчно. Това не е приказка - поговорка. Ще лъжа и лъжа. За да не .намеси се! [45]

Основният интерес на приказките обаче е бил не толкова във формата, колкото в съдържанието, следователно стилистично много приказки са близки до живата народна реч.

Забавната природа на приказките не противоречи на техните идеи­стремеж ной. Приказките реагираха на негативни страни­нас живот, противопоставяше им се със собствено, справедливо решение. Невъзможно е да не забележите, че те симпатизират на беззащитните, обидени, невинно преследвани - те идеализират тези герои, правят