Парфенова Мария "Приказката за крава, която искаше да лети"

Имало едно време червена крава и се казвала Чийзкейк - защото прилича на чийзкейк на цвят: тя е червена, а в средата на гърба има голямо бяло петно. Ватрушка обичаше да щипе зелената трева на поляната, да пие вода от звънливия поток и да мечтае:
- И защо - попита веднъж Ватрушка леля й, кравата Буренка, - защо кравите не летят?
„Защото кравите не са птици. Те не бива, - мъдро отговори мъдрият Буренка.
- И също - защото нямаш крила! Хи хи Хи. - леко избръмча глас точно над ухото на Ватрушка.
Ватрушка се обърна, погледна - Мухата кръжеше точно над нея.
- Къде мога да взема крила? - помисли си Ватрушка.
- И ти имаш Водно конче - хи-хи-хи. - питай - посъветва мухата. - Може би тя ще ти даде своя.
Флай каза това и отлетя. И кравата Ватрушка отиде при Водното конче.

Междувременно Водното конче изпере дрехите си с водни кончета и ги окачи на тревите, за да изсъхне.
- Здравей, Водно конче! - поздрави я кравата Ватрушка.
- Здравей, чийзкейк! - Водно конче кимна и закачи последната капачка на водно конче на власинка трева.
- Водно конче, случайно нямаш резервни крила?
- Разбира се, че има - Водното конче посочи кошница със сухо бельо. - Току-що го измих днес. И няма да летиш?
- Бих искал - въздъхна кравата и се усмихна.
Водното конче извади чиста крила от кошницата и като полетя към кравата, ги прикрепи към опашката си.
Крилата трептяха и върхът на опашката бавно се изтегли нагоре. Но това, уви, не беше достатъчно. Малките водни кончета не можеха да вдигнат целия краве чийзкейк.
Кравата се разстрои, върна крилата на Водното конче и се понесе нататък.
И тогава, от нищото, Мухата се върна.

- Крилете ми са малки, - оплака се кравата Ватрушка.
- Може би - хи хи хи. - питай врабче? - предложи Мухата и отлетя.
И кравата отиде при Врабчето.

- Здравей, Орел! - промърмори Ватрушка с всички сили.
- И добър ден на вас! - отговори Орел от най-високия клон.
- Слушай, Орел: Можеш ли да ме закараш?
- Как е да "карам"? - Орел не разбра.
- Някак си - попита Ватрушка. - Наистина искам да летя, Оръл.
- Е, нека опитаме - каза Орелът, слезе от клона, хвана Чийзкейка за рогата и я вдигна във въздуха.
- Ооо. - само кравата можеше да каже.
Но въпреки че Орелът беше силен, кравата Ватрушка беше твърде тежка за него. Преди да са успели да излетят десет крачки, лапите на Орела се разтварят, Ватрушка полетява надолу и пада в най-мръсната локва от всичко, което се намираше на нейната Зелена поляна.
Горката Ватрушка седи в локва и плаче. Каквото и да правеше, колкото и да се стараеше, пак не успя да излети. И тогава Мухата долетя и нека да се подиграем с горката крава.
- Ха ха! Кравата искаше да лети! - засмя се мухата. - Тя поиска крила от Водното конче - можеше само да вдигне опашка! Врабче измоли четири чифта - и пак нямаше смисъл! И орелът. Хахаха. Орелът пусна кравата в локва. Кравата седи в локва: ха ха ха.

Кравата беше напълно обидена от Муха, реши да я прогони и как ще си върти опашката! Бжжжииииик! И Мухата просто отлетя встрани. Кравата отново е с опашката си - Бжжжииииик, но Мухата все още не отлита. Пак чийзкейк - Бжжжииииик! И Муха, поне това.Кравата се ядоса и как започва да извива опашка: Бжжжииииик! Бжжжииииик! Бжжжииииик! Бжжжииииик!
Изведнъж кравата усеща, че земята си тръгва изпод копитата. Тя погледна надолу и видя: локвата вече беше далеч отдолу. Чийзкейк се огледа: Никъде не се виждат мухи, а около небето е синьо и облаци. И опашката! Опашката се върти: Бжжжииииик! Бжжжииииик! Бжжжииииик! Бжжжииииик!
- Значи това е смисълът! - възхитен беше Ватрушка. Тя отново погледна своята Зелена поляна и полетя към съседната - за да се похвали. Така че все още лети, всички завиждат. И ако случайно срещне Mukhu в небето, Bzhzhzhiiiiik веднага с опашката си! - и това е всичко, Fly отлита, страхува се. Сега тя знае, че ако попречите на другите да сънуват, тогава няма да получите нищо добро, освен удари с опашката.