Истинска истина

Ужасен инцидент! - каза пилето, което живееше от другата страна на града, а не там, където се случи инцидентът. - Ужасен инцидент в кокошарника! Просто не смея да спя сам сега! Добре, че има много от нас!

И тя започна да разказва, толкова много, че перата на всички кокошки се надигнаха и гребенът на петела се сви. Да, да, истинска истина!

Но ще започнем отначало и всичко започна в кокошарник от другата страна на града.

Слънцето залязваше и всички пилета вече бяха в гнездото. Една от тях, бяла късокрака кокошка във всички отношения уважавана и почтена, редовно носеща необходимия брой яйца, седнала по-удобно, започнала да се чисти и краси преди лягане. И - тук едно малко перо излетя и падна на земята.

- Вижте, лети! - каза пилето. - Е, нищо, колкото повече се възхищавате, толкова повече сте добри!

Казано беше на шега - пилето като цяло беше с весел нрав, но това ни най-малко не му попречи да бъде, както вече беше казано, много, много почтено пиле. Така тя заспа.

В кошарата беше тъмно. Пилетата седяха рамо до рамо, а онова, което седеше рамо до рамо с нашата кокошка, все още беше будно: не че умишлено подслушваше думите на съседа си, но чу с ръба на ухото си - това е как трябва да бъде, ако искате да живеете в мир със съседите си! И така тя не можа да устои и прошепна на другия си съсед:

- Чу ли? Не искам да назовавам имена, но сред нас има кокошка, която е готова да изтръгне всичките си пера, само за да бъде по-красива. Ако бях петел, щях да я презирам!

Бухал седеше в гнездото точно над пилетата със съпруга си и децата си; совите имат остър слух и не пропуснаха нито дума от съседа си. В същото време всички те усилено въртяха очи и бухалът пляскаше с криле като фенове.

- Шшш! Не слушайте, деца! Вие, разбира се, вече сте чували? Аз също. О! Ушите просто изсъхват! Една от кокошките беше толкова забравена, че тя започна да скубе перата точно пред петела!

- Внимавайте, тук има деца! - каза бащата-сова. - Когато децата не говорят за такива неща!

- Въпреки това трябва да кажем на съседа на бухала за това, тя е толкова сладък човек!

И бухалът отлетя при съсед.

- Ооо, ох! - тогава и двете сови изръмжаха точно над съседната гълъбарница. - Ти чу? Ти чу? Ууу! Едно пиле извади всичките си пера заради петел! Тя ще замръзне, замръзне до смърт! Ако още не е замразен! Ооо!

- Пилета! Къде къде? - гукаха гълъби.

- В съседния двор! Беше почти пред очите ми! Просто е неприлично да се говори за това, но е истина!

- Вярваме, вярваме! - казаха гълъбите и загукаха на пилетата, седнали отдолу: - Пилета-пилета! Едно пиле, а други казват, че дори две изтръгнаха всичките си пера, за да се отличат пред петела! Рискована идея. Ето как да настинете и да не умрете дълго, но те вече са умрели!

- Кукареку! - изпя петелът, летейки нагоре по оградата. - Събудете се! - В самите очи все още се залепваха от съня и той вече крещеше: - Три пилета умряха от нещастна любов към петел! Извадиха всичките си пера! Толкова гадна история! Не искам да мълча за нея! Нека се разпространи по целия свят!

- Нека, нека! - пищяха прилепи, пилеха пилета, петелът плачеше. - Нека, нека!

И историята се разпространи от двор на двор, от кокошарник до кокошарник и накрая стигна до мястото, където отиде.

- Пет пилета, - разказаха тук, - изскубаха всичките си пера, за да покажат кое от тях е по-мършаво от любовта на петел! Тогава те се кълнаха до смърт, за срам и позор за цялото си семейство и в загуба за своите господари!

Кокошката, която пусна перото, нямаше представа, че цялата тази история е за нея и, като кокошка, уважавана във всички отношения, тя каза:

- Презирам тези пилета! Но има много от тях! За такива неща обаче човек не може да мълчи! И аз от своя страна ще направя всичко, за да може тази история да попадне във вестниците! Нека се разпространи по целия свят - тези пилета и цялото им семейство си заслужават!

И вестниците наистина отпечатваха цялата история и това е истинската истина: от едно перо изобщо не е трудно да се направят до пет пилета!