Предмет на теорията за държавата и правото.

Глава I.

Въведение.

Въпросът за предмета на теорията за държавата и правото е първоначален като

при запознаване с този утвърден клон на научното знание и при изучаването му като подходяща академична дисциплина.

Предметът на всяка наука е исторически, изменчив, до голяма степен зависи от субективни, случайни фактори и неизбежно се пресича с предметите на други дисциплини. Същата позиция се отразява във взаимодействието, взаимното влияние и дори заимстването между различни научни дисциплини. [1]

Обикновено в учебниците предметът на теорията за държавата и правото се определя чрез една ключова дума: „какво“, тоест какво се изучава. Този подход обаче дава най-повърхностната и опростена представа за предмета на теорията за държавата и правото.

На първо място, необходимо е да се разграничи предметът на теорията на държавата и правото като академична дисциплина - това е определен кръг от знания, който формира специална дисциплина на преподаване.

В този аспект предметът на теорията за държавата и правото се определя доста лесно, тъй като той е строго очертан в програмата на курса.

По-трудно е да се определи предметът на теорията за държавата и правото като

независима правна наука. За да направите това, първо трябва да разберете какво обект на понятията "предмет на науката" и "

Научен предмет.

Особености на предмета на теорията на държавата и правото като наука изразено както следва:

1) Теорията на държавата и правото изучава държавно-правната надстройка като цяло. Той обобщава опита на държавно-правното изграждане в обществото на всички етапи от неговото развитие;

3) Държавата и правото са взаимозависими и взаимосвързани, не могат да съществуват изолирано. От една страна, държавата публикува и защитава нормите на закона; без нейната законотворческа и властова дейност те не могат да придобият официалната форма на регулатор на обществените отношения. От друга страна, в нормите на закона държавата получава своята правна форма, нейните дейности се извършват само въз основа на правни норми, закони, които определят формата на управление, структурата на държавата, системата на нейните органи, техните задачи, компетентност, форми и методи на държавна дейност.

Противопоставянето на субект и обект е относително. Основната структурна разлика се крие във факта, че субектът включва само основните, най-съществени свойства и характеристики на изследвания обект от гледна точка на тази наука. Например, от гледна точка на теорията за държавата и правото, основното е съществените характеристики на държавата и правото.

Казаното за обекта и предмета на науката като цяло важи и за правната наука, а именно за теорията на държавата и правото. Следователно най-общо можем да кажем, че неговите обекти са държавата и правото, а неговият предмет са основните съществени свойства на държавата и правото.

По този начин виждаме, че правната наука изучава два обекта (държава и право). Но, както всяка наука, тя има само един предмет.

Подобно единство на предмета на науката с два различни обекта предполага логическата необходимост от една обща концепция за тези два обекта. Говорим за единството и предметната съвместимост на концепцията за държавата и концепцията за правото като необходимите допълващи компоненти на една единна обща концепция за държава и право.

Предметното единство на теорията за държавата и правото е възможно със семантично единство, при наличие на първоначална обща правна концепция и съответствието с нея на всички по-специфични правни понятия.

Предмет на теорията за държавата и правото.

Предмет на теорията за държавата и правото в руската литература традиционно съществува система от закони, регулиращи възникването, развитието и функционирането на държавата и правото.

Съществуват общи и специфични закони за възникването, функционирането и развитието на държавата и правото. Общите закони са присъщи на държавата и правото като социални явления и се изучават от философията, социологията, икономическата теория и други социални науки. Това означава, че теорията на държавата и правото почива в своите заключения върху данните на тези науки, конкретизира концепциите, разработени от тях във връзка с изучаването на държавно-правната сфера. В същото време, тъй като държавата и правото са специфични социални явления, то те се характеризират със закономерности, присъщи само на тях.

При определяне на предмета на теорията за държавата и правото не може да се ограничи само с посочване на моделите на развитие на държавата и правото.

Първо, спорно е дали тези модели съществуват като цяло. За марксистката обща теория за държавата и правото този въпрос е безспорен. Да, има общи закони за развитие на обществото, държавата и правото. За други области на политическата и правната мисъл отговорът на този въпрос не е толкова очевиден. Например цивилизационният подход към проблемите на социалното развитие произтича от факта, че е имало различни цивилизации, включително такива, които не са познавали нито държавата, нито закона. Този подход е в съответствие с определени исторически факти. В продължение на хиляди години съществували и функционирали успешно общества, в които нямало закон и дори държава.