Почетен затворник

Слънцето залязваше и вече беше докоснало планинските върхове, когато от аула се появи малък отряд муриди. Отпред на бял кон яздеше Шамил, когото всички познаваха, макар че малцина го бяха виждали преди.

Войските замръзнаха, а след това избухнаха със силно "Ура!" Отвън можеше да изглежда, че Шамил приема парад на царските войски. Но всъщност царските войски получиха Шамил.

Генералите, които излязоха да се срещнат с имама, го поздравиха с почести. Никой не поиска Шамил да предаде оръжията си и по никакъв начин не намали достойнството му. Попитаха го само: защо толкова здраво държи кинжала си? - За да не го използвам неволно - отговори Шамил.

Барятински все още седеше на камък в брезова горичка, когато Шамил се появи пред него.

Те бяха заобиколени от генерали, свитата на губернатора и конвойни казаци. Всички искаха да станат свидетели на историческо събитие. С Шамил имаше само няколко мюриди, останалите чакаха отдалеч, готови да се втурват към всеки, който посмее да обиди имама.

Шамил остана спокоен и гордо погледна победителя си. Той реши да се бие до последно или да се самоубие, ако някой се осмели да го обиди. Юнус, застанал до него, погледна унило към земята и нервно запретна ръкави, сякаш се готвеше за бой.

Барятински с уважение поздрави Шамил и обяви, че сега решението на съдбата му ще зависи изцяло от императора. Шамил отговори, че се доверява само на Божията воля и че единственото му желание е да завърши живота си с мир и молитва на свети места.

Губернаторът се дразнеше, че Шамил не излезе по-рано, когато все още беше възможно да хване рождения ден на царя. Сега всичките му доходоносни оферти бяха отменени и на Шамил беше гарантирана само неприкосновеността на личността и семейството му. Но Шамил все пак настояваше за гаранции за сигурност на всички свои спътници. В желанието си да приключи делото възможно най-скоро, Барятински се съгласи.

Лазарев издава удостоверения на муридите, които им позволяват свободно да се установят във всякакви аули.