Периодизация и хронология в археологията

Периодизация и хронология в археологията - раздел Култура, археология. Част 1 Известно е, че цялата история на човечеството е разделена на пет болки­Шикски периоди, Св.

Първият период на човешкото развитие - първобитната племенна система - съществува дълго време, през който­човекът се променя, инструментите на труда се развиват и усъвършенстват, както и социалните отношения на хората. Епохата на примитива­но комуналната система от своя страна е разделена на отделни истории­ически периоди, които се основават на промени в структурата на обществото, социалните отношения на хората: първобитното стадо, племенната система и ерата на разлагане на първобитнообщинната система. От имената на периодите обаче не става ясно какво е било материалното производство. Археолозите са разработили своя собствена периодизация, в ос­който се основава на водещия материал, от който са направени основните инструменти на труда, характеризиращи епохата. За този период­цялата история на човечеството е разделена на ерата на камъка, бронза и желязото. На свой ред всяка от тези епохи е подразделена на отделни периоди и култури.

Продължителността на всяка от епохите е различна. Така каменната ера е продължила много пъти по-дълго от бронзовата епоха. И все пак, всяка археологическа епоха е много дълъг период на историческо развитие. Над 600-800 хиляди години от съществуването на каменната ера, каменните инструменти и методите за тяхното производство непрекъснато се усъвършенстват, самият човек се променя, опитът и уменията му се натрупват, поради което каменната ера в науката е разделена на­колко периоди: палеолит (древна каменна ера), мезолит (средна каменна ера) и неолит (нова каменна ера). Имаше преходен период между каменната и бронзовата епоха, характеризиращ се с­наречени медни сечива, т. нар. енеолит (медно-каменна ера).

С развитието на метода за получаване на бронз, тоест сплав от мед и калай, започва бронзовата епоха. В южните райони той започна­е открит от третото хилядолетие пр.н.е. д., а в по-северната гора­територии - малко по-късно, през около втората хиляда­години пр.н.е. д. И накрая, с изобретяването на метода за масов добив и широкото използване на желязо, от около 9-ти до 8-ми век. Пр.н.е. Пр. Н. Е. Човечеството навлиза в желязната епоха.

По този начин археологическата периодизация се основава на еволюцията на основните инструменти на труда и методите за тяхното производство; тя отчита по-подробно основните характеристики на историческото развитие. Това обаче не дава пряка представа за това как се е развило човешкото общество като цяло. Очевидно, чрез допълване на етапите на археологическото развитие с диаграма на развитието на обществото, може да се получи по-пълна периодизация, отколкото отделно­съществуващата периодизация - историческа и археологическа. Освен това някои археологически етапи, като периодите от каменната ера, могат да бъдат синхронизирани с геоложките периоди от историята на Земята.

Развитието на периодизацията е свързано с развитието на археологията като историческа наука. Основи на съвременния археологически период­проектите са разработени в края на 19 - началото на 20 век. Но дори и сега тя не може да се счита за окончателна: науката се развива и непрекъснато прави свои корекции в нашите познания по археология. Per­дачата на археологията не е само установяване на исторически процеси от миналото, конкретни събития и явления материал­благороден и социален живот, но също и определението на времето, хронология на историческите явления. Хронологията в археологията действа като a­като основно платно, отразяващо хода на историческия процес, започващ от древни времена, и е солидна основа за истинско научно разбиране на историята на човечеството. Археолозите използват както относителна, така и абсолютна хронология. Относителната хронология установява коя от културите на дадена територия е древна, коя е по-късно, коя структура е по-стара и коя е по-млада, да речем, в рамките на същия паметник. Археолозите се интересуват и от абсолютна хронология, тоест устата­актуализиране на конкретни дати, свързани с нашата хронология.

Други методи за датиране, разработени от естествени науки, като радиовъглеродното датиране, също се използват широко и доста успешно. Този метод за определяне на датата се основава на натрупването на въглерод с атомно тегло 14 (C ") в растенията и костите на животните. След смъртта на организма започва неговото разпадане. Полуживотът на въглерод е известен и е постоянен. За да определите датата в този случай, трябва да знаете степента на разпадане на въглерода в органичното вещество. Освен това, колкото по-стар е обектът, толкова по-малка е грешката в неговото датиране.

Археологическите сборища, съдържащи керамика, древни металургични ковачници и кирпичени пещи, могат да бъдат датирани по палеомагнитния метод. Глината има интересно свойство: когато се нагрее до 670 ° и се охлади, тя придобива постоянно намагнитване, съответстващо на магнитното поле на земята в даден момент. Въпреки това, магнитният полюс на земята не е постоянен, той се променя всяка година. След като се определи посоката на намагнитване на пробата и се знаят годишните промени в земното магнитно поле, е възможно да се даде дата на обекта и чрез него цяла група от­други археологически предмети с него.

В някои случаи се използват химически методи.­Методът за датиране на фосилни кости чрез определяне на съдържанието на флуор в тях. Костите, заровени в земята, абсорбират флуорид в подпочвените води с течение на времето. Процес на обогатяване съвместно­флуорът тече бавно и зависи от съдържанието му във водите на даден район. Процентното определяне на флуорид в костите и почвата дава възможност да се определи относителната хронология­остават много изкопаеми кости. Този метод е ефективен, ако сравняваните кости са на възраст поне 10 000 години. Има и друг метод за определяне на възрастта на костите - по скоростта на разпространение на ултразвук в тях. Методът се основава на факта, че скоростта на разпространение на звука в костите намалява с времето.

Описаните методи обаче са с ограничена употреба. По този начин дендрохронологията може да се използва само ако има добре запазени разфасовки на дърво; геомагнитният метод може да се използва, ако местоположението на обекта в мо­ченгето на стрелбата му. Затова за целите на запознанствата се използват времената­лични методи. Данните от сравнителния типологичен анализ се допълват и проверяват от други методи за датиране, които са най-подходящи за всеки отделен случай.