Имунитет.info

Днес общоприето е, че множествената склероза е автоимунно заболяване, в чиято патогенеза участват клетъчни и хуморални имунни фактори. Основният протеин на миелина е специфичен антиген, срещу който автоимунният отговор е насочен при множествена склероза. Основният протеин на миелина представлява 10 - 30% от всички протеини на миелина. Този протеин играе важна роля за поддържане целостта и сглобяването на миелина; дебелината на миелина, неговата стабилизация, степента на миелинизация, зависят от този конкретен протеин.

Автоимунната природа на множествената склероза се потвърждава от следните факти:

1. Сенсибилизирани Т-лимфоцити и автоимунни автоантитела, открити в тялото на пациенти с множествена склероза, са насочени срещу основния протеин на миелина;

2. Съществува надеждна връзка между генетичните характеристики на организма според гените на основния комплекс за хистосъвместимост и предразположението към множествена склероза;

3. Въвеждането на основния протеин на миелина при животните провокира развитието на експериментален алергичен енцефаломиелит, който е близък по клинични признаци до множествена склероза;

4. За пациенти с множествена склероза е доказан положителният ефект на имунотерапията.

Общоприето е, че първият етап в патогенезата на множествената склероза е преминаването на активирани Т клетки през кръвно-мозъчната бариера. Тези Т-лимфоцити принадлежат на клетките на паметта, тъй като на повърхността им има съответстващ маркер и адхезивни молекули. Чрез тези адхезивни молекули Т клетките се прикрепят към рецептора на ендотелната клетка и проникват през кръвно-мозъчната бариера на мозъка.

Ако сред тези Т-лимфоцити има Т-помощници, специфични за антигените на ЦНС (по-специално за основния протеин на миелина), те се реактивират под въздействието на миелиновите антигени. Тези антигени под формата на пептиди се представят на Т-хелперите от молекулите на основния комплекс за хистосъвместимост от клас II на антиген-представящи клетки, присъстващи на територията на централната нервна система (макрофаги, микроглии). Това води до развитие на нови възпалителни признаци на множествена склероза.

На този етап от заболяването провъзпалителните цитокини и хемокини играят важна роля.

Най-популярните теории, които биха обяснили разпадането на толерантността, водещо до развитието на множествена склероза днес, са:

  • теория на молекулярната мимикрия;
  • теория за активиране на автореактивни Т- и В-лимфоцити под въздействието на суперантигени.

Теория на молекулярната мимикрия. Пептидите на инфекциозните агенти са хомоложни на имунодоминантните епитопи на основния протеин на миелина. Това сходство (молекулярна мимикрия) позволява на пептидите да активират автореактивни Т клетки. Това е по-често, когато DR2 HLA антигенът присъства във фенотипа. Ето защо множествената склероза често се развива след заболявания, причинени от вируси на Epstein-Barr, грип тип А, херпес симплекс. Известно е, че около 40% от случаите на множествена склероза се развиват след вирусни заболявания.

Има доказателства, че CD3-структурата на Т-клетъчния рецептор за разпознаване на антиген има известна хомология с регион на основната протеинова молекула на миелина. По време на образуването на антитела към основния протеин на миелина, последният, свързвайки се със структурата на CD3, активира Т клетките. Т лимфоцитите лизират структури, съдържащи основния протеин на миелина и увреждат мозъчната тъкан.

Теорията за активиране на автореактивни Т- и В-лимфоцити под въздействието на суперантигени.

Обикновено тялото съдържа автореактивни Т- и В-лимфоцити, въпреки индуцирането на имунен толеранс. Такива автореактивни лимфоцити могат да се активират под въздействието на неспецифични автоантигени и стимули. Активираните Т клетки стават клетки на паметта и активно се размножават. Освен това броят им нараства до границата, когато те са в състояние да предизвикат развитието на автоимунен отговор. Експериментално е показано, че в началото на развитието на демиелинизиращия процес само такива лимфоцити са в състояние да проникнат през кръвно-мозъчната бариера.