Овце и хитър заек

Тибетска притча

Преди много, много години имаше човек на име Джи-зин-мей. Той имаше седем овце, които много обичаше: хранеше ги с много сладка трева, пасеше се на красиви поляни. И те от своя страна му платиха същото: Джи-зинг-мей никога не пренасяше мляко и вълна в къщата. През всичките години на простия живот на бедния пастир той никога не е имал такива овце. И нито една от седемте овце през целия им кратък живот не е имала господар като Джи-зинг-мей. Той беше много доволен от тях, а те - от него.

Веднъж в жилището на Джи-зин-мей влетя врана. Тя започна да пие мляко от тигана с млякото, когато влезе Джи-зин-мей. Без да очаква това и да загуби главата си от страх, гарваната се хвърли под навеса в търсене на изход. Удряйки корема си в стълба, поддържащ балдахина, тя умира. Джи-зинг-мей се търкаляше от смях. Той се засмя, засмя се и не можа да спре. Той се засмя, докато, след като се напрегна, той също умря.

Опечалената овца решила да занесе тялото на Джи-зин-мей в Лхаса и, като го положи в краката на Йово Ринпоче, да поиска благословия. По този начин те искаха да отдадат последната почит на добрия си господар. И така, те тръгнаха на дълго пътуване, като се редуваха, носейки тялото на Дзи-дзин-мей. По пътя срещнали вълк. Той попита овцете:

- А къде се държиш сам, без господар? И каква е вашата тежест? Всички сте толкова дебели. Време е да те ям.

„Носим тялото на нашия починал господар в Лхаса“, жално блееше овцата, молейки за милост. - Моля те, не ни яж сега. Можете да ни изядете на връщане. Тогава всеки от нас ще има агне и ще получите дори повече храна от сега.

След многобройни молби, вълкът в крайна сметка се съгласи да ги пощади известно време, при условие, че когато се върнат, той ще ги чака на същото място.

И така, сърцата на овцете все още бяха пълни със скръб заради смъртта на собственика, а след това след дълги години мир и просперитет върху тях се случи ново нещастие и сега те трябваше да приемат смърт от глух вълк на някого чуждо нещастие.

Когато стигнали Лхаса, те положили тялото на своя господар в краката на Джоуо Ринпоче. Те също направиха приноси в името на Дзи-зинг-мей и се помолиха за ранното му завръщане в човешкия свят.

Пътят и церемониите отнеха много месеци и през това време всеки от тях успя да роди агне. След завършване на започнатата работа овцете тръгнали по обратния път. Когато се приближили до мястото, където вълкът трябвало да ги изчака, по-възрастните овце избухнали в сълзи, а по-малките, като били в блажено невежество и не знаели за горчивата им съдба, продължили да играят. Изведнъж заек изтича да посрещне овцете и попита каква е причината за тъгата им. Когато му разказаха за вълка и какво ги очаква, заекът каза:

- Ако е така, мога да помогна, но само ако ме вземете на свой ред.

Овцете се съгласиха и заекът яхна на гърба на една овца, после друга.

По пътя уловиха заклинание. Заекът каза, че ще им бъде полезно, и накара една от овцете да вземе заклинанието със себе си. След това намериха платното и отново заекът заповяда да го грабне, като каза, че и той ще им трябва. И накрая те видяха лист хартия и го взеха също. Когато стигнали уговореното място, заекът заповядал на овцете да спрат и силно заповядал:

- Задайте кръгла седалка с обици!

Овцата сложи заклинание на земята

- Разстелете постелката за Негово Превъзходителство! - отново заповяда заекът, а овцете сложиха платното на чара.

Заекът седна на подготвената седалка и заповяда:

- Сега донесете на негово превъзходителство свитъка с указа!

Овцата му подаде лист хартия.

Преструвайки се, че чете, заекът високо заяви:

- Според постановлението на Владетеля на цялата Тибетска империя с черни коси, който нападне четиринадесетте овце, извършили благочестиви дела в Лхаса, и се върне у дома, трябва да знае, че ще им бъде обезглавена.

Вълкът, скрил се наблизо в храстите, чул тази плашеща присъда и веднага излетял. По пътя той срещнал мигрена и попитал къде бяга с такъв страх. Вълкът му разказа всичко.

- Не се страхувайте - каза мигро, - това е един от триковете на заека. Мнозина вече са страдали от тях. Да се ​​върнем и да се бием с него лице в лице.

Дори въпреки такава мощна подкрепа, вълкът не искаше да се върне и отново да се срещне със заека, който имаше директна заповед от императора да екзекутира всеки, който се опита да посегне на живота на четиринадесет овце. Накрая се завързаха с едно въже и отидоха при заека.

Когато заекът видял вълк и мигро да вървят към него заедно, той попитал вълка:

- И това е същото дебело дърво, което обещахте да донесете на ваше място? - и удари мигро по главата с пръчка.

Мигро веднага се усъмни в достоверността на историята, която бе чул от вълка, и се втурна назад, влачейки вързания за него вълк с въже. Когато мигрото стигна до пещерата си и се опомни, вълкът вече беше изтекъл.

Така че вълкът приключи. Овцата благодари на заека и мирно се върна в селото си. И отново в живота им, както преди, дойдоха светли дни, само дето до тях нямаше любящ стопанин.