Отзиви за книгата „Словото за полка на Игор. В преводите на Д. С. Лихачов, А. Н. Майков и Н. А. Заболоцки "

Москва-Ленинград, 1954 г. Държавно издателство за детска литература.
Публикуване на подвързия. Запазването е добро. С илюстрации на В. А. Фаворски и М. И. Пиков.
Най-големият паметник на древноруската литература „Полагането на кампанията на Игор“ (1187) въплъщава най-добрите черти на руския народ: любов към родината, стремеж към нейното единство и независимост, смелост и безстрашие към враговете си. Книгата включва: староруския текст на Миряна, първото му издание (1800 г.), копие и превод на Екатерина, както и поетичен аранжимент от А. Н. Майков, Н. Заболоцки и обяснителен превод на Миряна.

Преглед на най-добрата книга

Твърди корици, 232 страници.
Тираж: 100 000 копия.
Формат: 70x92/16 (165x220 mm)
Възрастова граница: 12+

"Словото за полка на Игор" (пълното име "Словото за похода на Игор, Игор, синът на Святославов, внук на Олегов", староруски. Словото за сина на Игор Игорев · внукът на Олга) е най-известното паметник на древноруската литература. Сюжетът се основава на неуспешната кампания на руските князе срещу половците, предприета от новгородско-северския княз Игор Святославич през 1185 година. „Слово“ е написано в края на XII век, малко след описаното събитие (често датира от същата 1185 г., по-рядко 1-2 години по-късно).

Пропита с мотивите на славянската народна поезия с елементи на езическата митология, в своя художествен език и литературно значение „Словото“ е едно от най-големите постижения на руския средновековен епос. В историята на изследването на паметника версията на „Словото“ като фалшификация от края на 18 век (скептична гледна точка), която в момента се отхвърля от научната общност, предизвиква голям резонанс.

Споделете мнението си за тази книга, напишете рецензия!

Читателски рецензии

Дълго и мъчително четене на „Словото“ на 13-годишна възраст, опитвайки се да се задълбочи в смисъла на сложния текст и ликувайки, когато попада на познати думи и дори разбираеми изречения. Успях да подредя принцовете по ред и да разбера родословията им. но много места останаха непонятни за мен по това време. Цялата картина не се получи, но остана впечатлението, че нашите предци в онези далечни времена в сурови условия са вършили велики дела и не заради личната слава и просперитет, а за доброто на своя вид. След това многократно четох избрани откъси от книгата и някои литературни адаптации, както и различни литературни материали, посветени на „Словото“, които дадоха възможност за по-пълна оценка на величието на този паметник. Според мен е много трудно за съвременния читател да прочете слоя във формата му близо до първоизточника; художествена преработка, която запазва духа му, може да му даде пълна картина. И оставете самата дума на милостта на специалисти и любители.

Дълго и мъчително четене на „Словото“ на 13-годишна възраст, опитвайки се да се задълбоча в смисъла на сложния текст и ликувайки, когато попаднах на познати думи и дори разбираеми изречения. Успях да подредя принцовете по ред и да разбера родословията им. но много места останаха непонятни за мен по това време. Цялата картина не се получи, но остана впечатлението, че нашите предци в онези далечни времена в сурови условия са вършили велики дела и не заради личната слава и просперитет, а за доброто на своя вид. След това многократно четох избрани откъси от книгата и някои литературни адаптации, както и различни литературни материали, посветени на „Словото“, които дадоха възможност за по-пълна оценка на величието на този паметник. По мое мнение е много трудно за съвременния читател да прочете Lay в близко до ... Разширяване

Няма да кажа, че това парче беше лесно. По-скоро е точно обратното. И въпреки че трябваше да го прочета още в училище, но, за мой срам, по това време всъщност не четох четене по скучна учебна програма.
Защо е трудно - много неща трябваше да бъдат прекъснати и препрочетени. И така не се задълбочих изцяло във всички семейни връзки на принцовете от онези времена.
По едно време чух много разговори за фалшифицирането на това произведение, за неправилно датиране, за изкривяване на факти. Но тъй като не съм експерт в тази област и съм чел далеч от оригинала или копие от оригинала - за мен този въпрос не изигра голяма роля.
Това, което ми хареса, беше много препратки към езически богове. Въпреки че самият княз Игор и цялото му обкръжение бяха православни повече от дузина години.
Малко за сюжета. Въпреки че от историята знаех, че всичко ще завърши добре. Но все още бях много притеснен за самия Игор и сина му. Също така е разочароващо, че семейните кавги имат много голям отрицателен принос за успеха на всеки бизнес от онези времена. И като се има предвид, че говорим за принцове, тогава всяка грешна дума или поглед понякога може да създаде големи проблеми, най-вече за обикновените хора и отряди.
В резултат на това изобщо не съжалявам, че го прочетох, въпреки че всъщност не ми хареса.