Отрядни песни - Каскада - КГБ на СССР

Приятели седят с бутилка "кишмишовка",
И чаят кипи на дизел.
Може би вземете пушка от склада
И стреляйте по щаба, за да разсеете мъката ?

Припев:
Не шуми, Канашкин, сутрин,
И не събуждайте зверове в смирени души.
Дай Боже да дойдат да ни посетят, -
Какво е вряло - слушайте себе си.

В интрига сте яли кучето отдавна,
Интригата е начинът за получаване на редици.
Сънуваш ли, че ядем лайна,
И вие сами искате да дрънкате с поръчки.

Виждате ни като упорити идиоти.
Биете ни като те бият дете,
Изпращате работа на opercheck,
А ти самата не знаеш нищо за нея.

Знаете ли как да се правите на овца,
Знаете как да смучате властите.
Но ако - кой случайно се спъва -
Няма да пропуснете да го изритате с крак.

Вашият идеал е върхът на автокрацията,
Качвате се на върха на този.
Но съжалявам за вас, но за съжаление за вас
... .Вътре, но отвън като блокче.

И всяка строфа може да предложи,
И излей душата ми в песен за теб.
За съжаление не можем да бъдем приятелски настроени
С вас можем да източим очилата си.

Не, не шуми, Канашкин, сутрин,
И не събуждайте зверове в смирени души.
Дай Боже да дойдат да ни посетят
И чуйте нашето мнение за себе си.

Ние сме руски хора, обичаме внимателно
Обширността на горите и полетата.
Ние сме тук, в чужбина, руски частици,
Затова обичаме два пъти.

На хиляди мили от дома,
Сред сивите афганистански планини,
Копнеж за всичко родно
Водим тих разговор.

В близост до бойниците има картечници -
Придружители на нашата съдба.
Невидими фронтови войници -
Ние преподаваме изкуството на борбата.

Състезание и съдба,
Планета в пламъци на афганистанската война.
Ние не пишем за това с писма,
За да запазите близките си в мир.

Толкова много са преминали в бронетранспортьори
Проблемни, опасни пътища.
Задачите бяха дадени на "Мушаверите",
За да има по-малко притеснения тук.

Земята се задави от топлина,
Не докосвайте бронята с ръка.
Намерете убежище около Кандахар
Душманс каза Гейвани.

Ние правим бизнес и вярваме
В техния, като цяло, пълния край.
Нищо чудно, че ни наричат "мушавери" -
Защитници на мирни сърца.

И у дома в тъмночервена рокля
Есента вече е минала през горите.
Така че нека пием за добро щастие.
Успех, късмет, приятели !

Просто не знам откъде да започна -
Виждали сте много в живота си.
И тук на Изток, кажете ми как да знам,
Краят е там, където са краищата, където е началото на началото ?

Древен град, сив град Кандахар
Няма да ни бележи с доброта и обич.
Регистан се вихри от горещина като огън.
В горещините копнеем за руското лято тук.

Тук са се пресичали пътищата на различни хора.
Съдбата и случайността са преплетени в нишката на съдбата.
Ето тест за силата на приятелите и идеите.
Който стигне до края, ще го разбере по-добре ...

В тази страна на трикове и лъжи,
Лицемерни ориенталски усмивки,
Покажете ни вашата мъдрост,
Да вървиш по своя път без грешки.

Оцветено лице на къщи в Кандахар,
Маркери от куршуми и черупки.
Тук са нощи на тревожни, разкъсани мечти,
Тук нощите са дни за душманите.

На нервните граници на афганистанските пътища
Махалото на живота ни разтърсва.
Когато прекрачите домашния праг,
Ще разберете къде е краят, къде е началото ...

Древен град, сив град Кандахар
Няма да ни бележи с доброта и обич.
Регистан се вихри като огън.
В горещините копнеем за руското лято тук.

Кажи ми, скъпа, хубава приказка
И се върнете към спокойното детство поне за час.
Така че сладките изображения идват на ум:
Добра котка в ботуши от книгата на Чарлз Перо,
В неясни сънища, тъпчете поне веднъж.

Пей ми, любов, душевна песен.
За да не прозвучат в нея тъга и гръмотевична буря,
За да избледнее жегата на лятото на Кандахар,
За мъгли в лъчите и роса по цветя,
За езерата сини очи.

Дай ми, възлюбени, твоя пленителен поглед.
Запалете сърцето ми като огън с пламенен поглед,
За да завържете крилете на копнежа с обръчи,
Ела, дори насън, с нежна ласка към мен
Или сладки приказки.

Обади ми се, скъпа, в тюркоазеното разстояние.
И нека компасът на съдбата подреди струните на пътищата.
Вятърът от скитания ще измие очите ни с дъждове,
Да блести с ласка, да обича твърдо,
За да не се знае там психични тревоги.

Повторете стих 1.

Добрата котка в ботуши от книгата на Чарлз Перо,
В афганистански сънища тъпчете поне веднъж.

Последните два реда от всеки стих - 2 пъти.

Колко минават седмиците,
И там, в родината, виелици,
Тук все още е горещо
…………………….

Ще сънуваме вашите гори
И по вашите поляни има роса,
И ние ще се върнем и ще преминем
В твоя проливен дъжд.

Нека да преминем и да си спомним шумоленето на куршуми,
Първата им болна целувка,
Мин страховит глас ....
Когато спусъка е готов за натискане.

"Каскада" мечтае за градове,
Където „шурави - ханум“ е едно
Разклаща люлката и пее:
- Кога ще дойде скъпият ми?

И скъпата отново отива на битка,
"Каскада" не смее да умре.
И ще се бие дотогава,
Докато не кара контра от планината.

Дайте ни сила и любов,
И благослови да се биеш
С душман черна врана,
С бандит, контра, басмач.

И така походът приключи,

И отново вилата ни очаква всички.
Ще седнем тихо на масата
И помнете нашия скъп дом.

Ще сънуваме твоите очи,
Коса ароматна вълна.
И устните ти са топли,
Вие сте "каскадьор" просто изчакайте.

Тази песен е за момчета, които са прости,
Това, което не казват много, трябва да влезем в битка.
За тях са изпети много песни, композирани са стихотворения.
Пейте, слушайте, вижте тези чудаци.

Те бяха събрани заедно, създадоха отряд,
И тогава беше наречен "Каскада".
Научен да скача, да плува, да стреля по окото на бика
И те казаха, че душманите ще бъдат унищожени.

Банди, разпръснати из Афганистан, за да се разкрият
И задайте задачата за противодействие да се разложи.
Кацнахме, въоръжихме се, започнахме да учим,
Започнаха да яздят, да слушат, да мислят как да ги изтребят.

Дните минават, а нощите минават, бандите се уморяват,
Е, нашите "каскадьори" ще оцелеят.
Те разкриват, унищожават, не дават почивка,
За да има мирен труд в афганистанската земя.

Ако някъде противоположността започне да заплашва света,
Нашата „Каскада“ ще бъде изпратена там, за да помогне на хората.
И когато дойдем отново, изпълняваме своя дълг отново,
Вие, момчета, не бъдете тъжни - ще се срещнем отново.

Последен ред на всеки стих - 2 пъти.

Спокоен, приятел, спокоен,
Все още имаме всичко напред.
Нека шпилът на афганистанската джамия
Проблеми в гърдите ми.

Не бъркайте край и край,
Зорите все още тръбят.
Кручина не е твоята причина,
Но само стъпка за вас.

По тези износени стъпала,
През скръбта по раздялата, сълзи
Ела, погребвайки нетърпението
В измити от вятъра очи.

Видения и даде нощ
До верандата на северните планини.
През нощта - ние сме звездите на нощта
На сините очни кухини на езерата.

Спокоен, приятел, спокоен -
И животът не е забавен за нас - пийте.
Обратно в предстоящата война
Трябва да оцелееш.

Зорите вече са се събудили,
За да ви събудя за живот,
Вече е направен куршум,
Какво ще подсвирне покрай вас.

Спокоен, приятел, спокоен -
Все още имаме всичко напред.
Нека шпилът на афганистанската джамия
Копнежът ме обира в гърдите.

Не бъркайте край и край,
Зорите все още тръбят.
Кручина не е твоята причина,
Но само стъпка за вас.

Кой е бил в чужбина,
Той научи една заповед.
Специалист без преводач,
Като оръдие без артилерист.

Като беззвучен транзистор,
Като акордеони без акордеон с бутони,
Като телевизор без екран,
Като, да речем, алкохол без чаша.

Като сух поток в планината,
Като среща без речи,
И като славей без трел.

Той не просто превежда,
Той изгражда мостове между хората.
Слушайте го по-внимателно,
Той дори превежда души.

В селата, кишлаците, в столиците -
Трябва да е в сто лица.
С професор - малък учен,
С военните - опитен огън.

С враг - сръчен дипломат,
Без да се използват (въпреки че е необходимо) безобразия.
С чекистите - с нетърпение,
С мъртвите - скърбящи за тях.

Нечий бизнес,
С един селянин - ще обича земята.
В разговор с пилот - той е пилот,
С всичко обаче - преводач.

Винаги, през зимата или лятото,
Разхожда се и с пистолет.
Той покрива готвача с гърдите си,
Понякога се случва - стрелят тук.

В колата - седалка отпред,
Следете другите.
На брат им има следи,
Както беше например в Херат.

Появи се единият от резервоара -
И веднага среса косата си с куршум.
Той трябва да знае повече, отколкото може,
И това, което той не знае, също.

Всички искат да се върнат,
Те го гледат с надежда.
И се изисква от него -
Не знаейки нищо едновременно.

Случва се шефът да не работи, да мълчи,
Но Гогол се оглежда наоколо.
И той няма да се покаже,
Какво повече от шефа знае нещо.

И въпреки че всичко вътре кипи,
Знае може би, но мълчи.
Съдбата - злобата е незавидна,
Случва се и е напълно обидно.

И шефът (понякога магарето),
Сам съм пиян, меля се,
И за да се измъкнем - тук,
Изхвърли вината върху превода.

Е, ако шефът добави отрова,
И този път никаква отрова,
Тази преводачка лъжичка мед
Добавете малко.

И ако шефът отговори слабо,
За да не го забележи някой,
Намиране на пътя веднага,
Тук ще прецака цветна фраза.

Разбираше география,
Сега той е водач и водач.
Няма да броите работата му -
По цял ден е на работа.

Събудете се - чувате: „Качану“.
Превод, не разбирам.
В колата ме питате да ви обясня,
Как да ви отведем до Сафара.

А на работа? - каза шефът,
После дълго време мълчеше.
Ето преводачът казва -
Главният готвач си почива и пуши.

После влиза събеседникът,
Главният готвач пуши всичко за себе си,
И преводачът трябва да слуша,
Не пийте и не пушете, не яжте.

След това преведете отново ...
Накратко, какво има да се каже -
Работи повече от три пъти,
А вечер погледнете отново.

Да отидем на дукан, на чаршията,
Да пазаря стоки на жена ми,
И отново приложете сила -
Да свали цените на овча кожа.

Все още не всички - прибрах се у дома,
И след това отново, без смях -
Гответе пилаф, гответе шурпа
Не е нужно да го питате.

Той е бърз като истински готвач -
Минута ... и готово.
И ако изведнъж се разболеете,
Няма да можете да задържите нишката,

Няма нужда да се обаждате на лекар при вас,
Той ще ти се притече на помощ.
Грижата за приятел ще осигури,
Притесненията му лекуват по-добре.

И ако трябва да пиете с някого -
Той е вашата награда на масата.
Седнете и пийте по едно питие,
Ще се видим поне под масата.
Нищо чудно, че думата превод
От дълго време има корен "водка".

И ако преводачът е дама,
Да, не е лошо, нека си го признаем,
Тогава специалистът изчезна,
Като лист, паднал от дърво.
Когато той сяда до нея -
Гледа там, където не е необходимо.

И неговата мисъл броди далеч,
Той превежда каквото искате.
Тя каза и мълчи,
И продължава да я гледа в устата.

Тя се прозява от скука -
Той поглежда ръцете си.
Тя ще подремне вече малко -
Той поглежда гърдите си.

Тя ще обмисли всички -
Той поглежда отдолу.
Случаят отдавна е забравен -
Там - коляното не е покрито.

И ако вече е дошло на крака -
Можете да преведете това, което искате.
Какво да правя ? - решете сами сега,
Изберете партньора си.

И тъй като сте загубили навика на жените,
А преводачът не е мъж -
По-добре научете езика сами.

В Кабул отново падна сняг,
Покривайки планините с воал.
И старият дядо в джамията
Покрил тюрбана с подправен чадър.

Ето един хазарянин, който дърпа количка,
При напрежение парата диша горещо.
Само портокали през сланата,
Припомняйки лятото, те блестят ярко.

Само портокали през сланата,
Припомняйки лятото, те блестят ярко.
Така дойде зимата тук.
И не позволявайте снегът да се стопи върху бронята,

Той лети зад стъклото,
Напомнянето на дома ни помага.
Сякаш сте го въвели,
Съпруга, която меси тесто в кухнята.

И децата подреждат масата
И се подготвя място за вас.
И децата подреждат масата
И се подготвя място за вас.

Но сега електропроводът беше изтеглен от душман,
Оставяйки ни без светлина.
Ще го излеем в чаша на тъмно
И помнете онези, които ни чакат някъде.

В Кабул отново падна сняг.
Гледайте как изтича времето ...
Нова година започна да тече,
И не позволявайте снегът да се стопи върху бронята.

Нова година започна да тече,
И не позволявайте снегът да се стопи върху бронята.