ВСИЧКО Противоракетна отбрана ЛЕКАРСТВО

Импотентността е пълна липса на ерекция при мъжете, т.е. невъзможност за извършване на полов акт, поради различни органични или психологически причини.

Доста често импотентността е придружена от пълна липса на желание и оргазъм или бърза еякулация. Такава патология засяга психоемоционалното състояние на мъжа и е проблем в семейните отношения.

Състоянието на импотентност е известно от древни времена и в съвременния му смисъл се използва по отношение на всички мъже с намалена сила. Но днес, в резултат на различни изследвания, е установено, че диагнозата импотентност не трябва да се използва в случай на частично запазване на ерекция. Това се дължи на факта, че мъжете с намалена функция на ерекцията са много повече, отколкото с пълната й загуба. Частичната еректилна дисфункция се нарича еректилна дисфункция, която може и трябва да бъде лекувана. Импотентността е изключителна степен на еректилна дисфункция.

Видове импотентност

Импотентността може да бъде първична или вторична. Първичната импотентност се отнася до патологично състояние, при което ерекция никога не е настъпила през целия живот.

Вторичната форма е придобита импотентност, т.е. съществуваща ерекция изчезна в определен момент от времето. В този случай първоначално се развива еректилна дисфункция, която при липса на адекватно лечение преминава в стадия на импотентност.

Днес има мнение, че за здраво тяло намаляването на сексуалната функция не застрашава дори след 70 години.

Според видовете произход импотентността се дели на органична и психологическа.

Органичната импотентност се отнася до мъжка импотентност, причинена от промени в тялото в резултат на стареене или някакво заболяване, т.е. физиологични нарушения. Признак на органична импотентност е намалена еректилна способност или пълно отсъствие на ерекция. Липсата на спонтанни сутрешни и нощни ерекции са характерни за органичните ерекции.

При психологическа импотентност отчасти присъстват спонтанни нощни и сутрешни ерекции. Но при опит за полов акт ерекцията или изчезва напълно, или след кратко време.

Причини за импотентност

Преди се предполагаше, че основните причини за импотентност са или нарушение на активността на половите хормони, или имат психологическа зависимост.

В момента освен изброените причини има и редица фактори, които влияят върху мъжката потентност.

Те включват злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, травма, множествена склероза, нарушения на междупрешленните дискове и хирургия на таза.

В допълнение, захарният диабет, артериалната хипертония, венозните нарушения, приемът на лекарства, като лутеинизиращ хормон, антидепресанти, лекарства за понижаване на кръвното налягане и редица други фактори, влияят върху потентността.

Всички тези причини причиняват промени в кръвоносните съдове, гъвкавостта на стените на вените и артериите се губи, те стават крехки и крехки. Това състояние е една от основните причини за импотентност.

Тези причини са по-свързани с органичната импотентност и физически намаляват функциите на пениса.

На практика се смята, че органичната импотентност е много рядка в чист вид. В повечето случаи импотентността и еректилната дисфункция имат психосоматични причини за развитие.

Това показва, че липсата на ерекция е причинена от особеностите на психическото състояние на индивида. Например, при човек с алкохолна зависимост, в допълнение към физиологичните промени в тялото, има психологически аномалии, които провокират подсъзнателни страхове от мъжка немощ. Оттук и психологическата причина за намаляването на ерекцията.

Проучванията показват, че в повечето случаи (почти 90%) еректилната дисфункция е причинена от психологически фактори и само 10% от импотентността са причинени от органични нарушения.

Симптоми на импотентност

Установено е, че почти една трета от мъжете на възраст от 18 до 60 години имат различни нарушения на половите функции.

Началният етап на импотентност се характеризира с:

- липса на ерекция с нормална възбуда и липса на спонтанна ерекция през нощта или сутринта. Ако те са налице, но ерекция не настъпва по време на полов акт, тогава можем да кажем с увереност само за еректилна психологическа дисфункция.

- ерекцията е налице, но слаба. Това състояние показва органична импотентност поради физиологични нарушения.

- преждевременната инконтиненция на ерекцията (преди началото на полов акт) показва венозни нарушения в органа.

Диагностика и лечение на импотентност

Статистиката показва, че само 10% от мъжката популация, когато се появят разочароващи симптоми, търсят помощ от специалисти. Останалите мъже без основание вярват, че импотентността е присъда и няма смисъл да се консултирате с лекар. Но на практика е установено, че повече от половината от случаите на еректилна дисфункция и импотентност се лекуват доста успешно в момента.

Такива нарушения се лекуват от андролог, който след диагностициране на причината за импотентност ще предпише подходящо лечение.

При диагностициране на причините за импотентност се консултира уролог, изследват се кръвен тест и бактериална цитонамазка.

Проверява се наличието на възпалителни заболявания на пикочния мехур, простатата и други органи. Може да се наложи да се консултирате с ендокринолог, ако има съмнения за хормонални нарушения.

Освен това се извършва доплер сонография, за да се провери състоянието на кръвоснабдяването.

След установяване на причините за разстройството се предписва подходящо лечение.

При психогенна импотентност се използва психотерапевтична техника с участието на секс терапевт и психотерапевт.

Възможно е да се използва вакуумна механична стимулация на пениса като част от сложната терапия.

Ако причината за импотентността се крие в равнината на венозни и съдови нарушения, се използва хирургичен метод за увеличаване на притока на кръв към органа.

Доста често се използва инжекционен метод за лечение на импотентност, при който се правят инжекции в кавернозните тела на пениса. В резултат на това се случва вазодилатация и еректилната способност се подобрява.

Медицинското лечение не се счита за изгодно, въпреки че е най-удобно. Факт е, че лекарствата от сегашното поколение могат да постигнат доста високи нива, но имат множество противопоказания.

Понякога се използва протезиране.

Изборът на лечение зависи от основната причина за разстройството.