Относно ваканциите
Главно меню
Относно ваканциите
Духовник, изпълняващ богослужения, преди всичко, се нуждаевъзможно е да се знае, че има два вида уволнения: големи и малки. Големи уволнения се произнасят след вечерня, утреня и литургия. По-малките разпределения се произнасят след по-малката вечерня, Compline, Midnight Office и Hours. Какво е съществено между тяхразликата?
При голямото уволнение се помнят светцитеминании, свързани с дните от седмицата (в понеделник се почитат ефирни сили, във вторник - св. Йоан Кръстител, в сряда и петък - честния и животворящ кръст Господен, в четвъртък - св. Николай Мирликийски, в събота - светите мъченици и светци), и винаги помнетепризовани са светите апостоли; тогава се почита храмовият светец, т.е. светецът, на когото е посветен храмът; почита се светецът, чийто памет се чества на този ден; в градовете, където почиват мощите на светия Божий светец, почитан като покровител на града, името му обикновено се помни; и в края на уволнението се почитат светите праведници Йоаким и Анна. На литургията, освен това, след светите апостоли се помни светецът, когото литургията е отслужена, т.е. Св. Йоан Златоуст, Св. Василий Велики или Св. Григорий Двоеслов.
На малка ваканция няма спомени, свързани с деня на седемтехрамови и дневни светци не се помнят. Той произнесеВинаги е едно и също: „Христос е нашият истински Бог, чрез молитвите на Неговата Пречиста Майка, нашите светии и богоносни отци и всички светии ще се смилят и ще ни спасят, тъй като той е добър и филантроп“. Само в неделя следобед на поданощта и часовникът в началото се обединяват с думите: „Възкръснал от мъртвите“.
В дните на Господните празници се полагат специални листа, които се отпечатват в служебната книга. Това са празниците за Коледа, CutoffБогоявление, Представяне, Преображение, за Ваии и специално през същата седмица на вечернята, на Велика четворка, Велики петък на утренята и специално в същия ден на други служби, на Великден и през цялата Великденска седмица, в деня на Възнесение Господне на Петдесетница специална през същата седмица на вечернята. Сред тези уволнения не е посочен отпускът за празника на Въздвижението. На този ден околоосвобождаването, което обикновено казва, че ще се износвав сряда и петък („със силата на Честния и Животворящия Кръст.“) и обикновено добавянетам се казва: „възкресен от мъртвите“ в началото, тъй като в деня наобединява с паметта на Кръста и помнизнание за Възкресението на Христос („Ние се покланяме на Твоя кръст, Учителю, и Твоето Свето Възкресение е слабоvim "и на Утренята се пее:" Видях Възкресението Христово. ").
На такива празници като обрязването на Господ и представянето,седмично (неделя), неделната служба не се празнувагниди и следователно зананоНеделен отпуск, а не празник.
Празниците на Господните празници са кратки и пълни. Кратко заще се износва на самите празници и по тях няма спомени за дните от седмицата, светиите на храмовете, покровителите на града, Св. Йоаким и Ана и в по-голямата си част светците, чиято памет идвав деня на празницитеНика. Пълните празници се произнасят в дните следпреди да се откажете от празницитепсевдоним, и те съдържат спомените на храмовите светци, светци, паметта на коиторих се празнува в тези дни, светен воалтелата на града и Св. праведният ЙоаКим и Анна. В дните след празника и празниците, ако сасе скандират в неделя, изрича се неделен отпуск, а не празнициничний.
Когато Matins се комбинира с първия час в една услуга, тогава голямото уволнение се произнася след първия час (тъй като Matins изобщо няма уволнение).
През цялата Великденска седмица Великден се освобождава: „Христос възкръсна от мъртвите, потъпквайки смъртта чрез смъртта и тези в гроба.навън. „С кръст в ръце, последван от засенчване на кръста и трисгънетенов поздрав: "Христос възкръсна!" произнася се само за вечертанито, Утреня и литургия. На часовника, Compline и Midnight Office се казва само обичайният малък неделен отпуск, започвамсрамежливс думите: „Възкръснал от мъртвите. „Без кръст и без него здравейпоследствия. В деня на отказване от Великден, Великденски отпуск с направен кръстноТой седи само в края на литургията и свещеникът поздравява вярващите за последен път три пъти с думите: „Христос Възкръсна!“.
Напълно неприемливо е по ваша преценка да си спомняте по време на ваканции имената на светци, които нямат нищо общо с този ден, църква и празник, дори служещият духовник да е имал основаниеза да ги почете лично.
Той не разчита на освобождаването, за да добави към името на свещеното слово: „ние го правим и възпоменаваме“. Тези думи се произнасят само по време на ектенията: „Спаси, Боже, Твоите люде. "И при молитва:" Господ е много в милост. »Архиепископ Аверки
По-долу има някои откъси от статия за уволненията на покойния литургист, професор Н. Успенски:
1) Под светец, "той е и храм", Църковното правило означава светеца, на когото е посветен олтарът, където се извършва дадената божествена службаnye, а не този, на когото е посветен главният олтар на храма и чието имеrogo се нарича самият храм.
2) Под светец „неговият ден е“, Обредът не означава всички светци без изключение, чиито имена се вписват под даден номер в църковния календар, а само онези, които служат на този ден според Менаиона или Триоди.
В никакъв случай не трябва да „четете“ имената на светците в даден ден според календара в отпуск. Също така, не бива да се призовават имената на светци, чиито имена не са посочени в месец Типикон (въпреки че са известни от историята и са посочени в календара) и чиято памет Църквата не прославя индивидуално личните подвизи на всеки, а като множество светии. В този случай човек трябва да ги нарича с думите на Типикон, например „светите четиридесет мъченици, измъчени в Севастий“. Отличен пример за това е уволнението на вечернята на петдесета седмица.лица. Това уволнение прославя слизането на Светия Дух върху апостолите. Въпреки че имената на последните са известни на Църквата, тя обаче, почитайки ги като първата, получила добротодайте обещаното от Христос Спаситялото на Духа на Утешителя и ги нарича "свети, славни,ми, проповедници и духоносциmi apostles ”, не назовава имената им, очевидно в тези форми, за да не свежда свещения момент на благословията на църквата до нивото на списъка с имена.
3) Не бива да се правят пермутации на имената на светиите при уволнението въз основа на принадлежността им към едно или друго лице, например да се призовава името на апостола, „той е денят“, преди името на монаха, „той е храмът“, или, например, да произнася при ежедневното уволнение в четвъртък името на апостола, „той също е храм“, бивш „славният и всехвален апостол и светци като баща ни Николай, архиепископ Мир Ликиячудотворец ", но човек трябва стриктно да спазва установеното от Църквата и даденосттарангът в Служебната книга за Църквата, призовавайки светия храм и деня след светиите от седмичния кръг, прави това не защото тя твърди, че ги почита по-малко от другите светии, а, напротив, възнамерява да подчертае техните славни памет: един - като покровител на този храм, а друг - като герой на църковния празник на този ден. Потвърждение на това може да се види в молитвата „Спаси, Боже, Твоите хора. ", Прочетете в литий на бдениеки и при утрените от полиелеос преди канона, както и при възпоменанието на светците в проскомедията - по време на проскомизацията на „деветката“ просфора. Във всички тези случаи светинята на храма и светинята на деня, за които всъщност е виновен последниятпсевдоним на празничното тържество, се наричат в края налитавие, когато призоваването на много Божии светци и лицата на светците вече е завършено.
4) По отношение на молитвата, призоваваща за уволнения на населеното мястомои светии, трябва да се има предвид, че древните устави предвиждат молитвавоенни, призоваващи за поклонение като почитани светии само онези, които са почетени от града, региона или страната, а не от отделенблагородна църковна общност. Такива светци например са за Москва - свети Алексей, московски митрополит и преподобниСергий Радонежки, за Санкт Петербург - Св. благороден княз Александър Невски, за Киев - Светите Антоний и Теодосий от пещерите, за Новгород - Свети Никита, епископ Новгоместен. Това беше редът на древната литургияСанческаква практика.
В светлината на казаното не може да се одобри молитвеното призоваване на светиите при освобождаването на основание наличието в църквата на частица от техните мощи, на почитана икона и, още повече, на личната почит на свещеника към този или онзи светец. Христовата църква е една и това нейно единство видимо се проявява в молитвавоенното единство на всички негови членове. От това единство следва общото на месецацеслова, идентичността на апостолските и евангелски четения през цялата година и последователността на гласовете на Октоиха, така че цялата Църква да извършва една и съща служба в един ден, да чете едно и също Евангелие или Апостола, да пее същия глас. Църковното правило осъжда молитвеното усърдие за този или онзи Божи светец, ако това усърдие противоречи на общотоцърковно заведение, а за подобни действия той казва: „Това е от вашата глупост, а не според църковната харта“ (Типикон, гл. 58, „виж„ 1-ви).
Руски пастор, 1997, № 28-29, раздел "Божествени служби".
- Майкъл Хол биография, снимки, личен живот и съпругата му 2019
- Възможно ли е да завъртите обръча с изпъкналост на гръбначния стълб
- Незговоров Олег Николаевич
- Възможно ли е да се пие вино и друг алкохол с цистит, UroPraktik
- Клиника LAD отзиви за пациенти - рецензии, цени за услуги, онлайн консултация