Относно ваканциите

Главно меню

Относно ваканциите

Духовник, изпълняващ богослужения, преди всичко, се нуждае­­възможно е да се знае, че има два вида уволнения: големи и малки. Големи уволнения се произнасят след вечерня, утреня и литургия. По-малките разпределения се произнасят след по-малката вечерня, Compline, Midnight Office и Hours. Какво е съществено между тях­разликата?

При голямото уволнение се помнят светците­минании, свързани с дните от седмицата (в понеделник се почитат ефирни сили, във вторник - св. Йоан Кръстител, в сряда и петък - честния и животворящ кръст Господен, в четвъртък - св. Николай Мирликийски, в събота - светите мъченици и светци), и винаги помнете­призовани са светите апостоли; тогава се почита храмовият светец, т.е. светецът, на когото е посветен храмът; почита се светецът, чийто памет се чества на този ден; в градовете, където почиват мощите на светия Божий светец, почитан като покровител на града, името му обикновено се помни; и в края на уволнението се почитат светите праведници Йоаким и Анна. На литургията, освен това, след светите апостоли се помни светецът, когото литургията е отслужена, т.е. Св. Йоан Златоуст, Св. Василий Велики или Св. Григорий Двоеслов.

На малка ваканция няма спомени, свързани с деня на седемте­храмови и дневни светци не се помнят. Той произнесе­Винаги е едно и също: „Христос е нашият истински Бог, чрез молитвите на Неговата Пречиста Майка, нашите светии и богоносни отци и всички светии ще се смилят и ще ни спасят, тъй като той е добър и филантроп“. Само в неделя следобед на пода­нощта и часовникът в началото се обединяват с думите: „Възкръснал от мъртвите“.

В дните на Господните празници се полагат специални листа, които се отпечатват в служебната книга. Това са празниците за Коледа, Cutoff­Богоявление, Представяне, Преображение, за Ваии и специално през същата седмица на вечернята, на Велика четворка, Велики петък на утренята и специално в същия ден на други служби, на Великден и през цялата Великденска седмица, в деня на Възнесение Господне на Петдесетница специална през същата седмица на вечернята. Сред тези уволнения не е посочен отпускът за празника на Въздвижението. На този ден около­освобождаването, което обикновено казва, че ще се износва­в сряда и петък („със силата на Честния и Животворящия Кръст.“) и обикновено добавяне­там се казва: „възкресен от мъртвите“ в началото, тъй като в деня на­обединява с паметта на Кръста и помни­знание за Възкресението на Христос („Ние се покланяме на Твоя кръст, Учителю, и Твоето Свето Възкресение е слабо­vim "и на Утренята се пее:" Видях Възкресението Христово. ").

На такива празници като обрязването на Господ и представянето,­седмично (неделя), неделната служба не се празнува­гниди и следователно за­на­но­Неделен отпуск, а не празник.

Празниците на Господните празници са кратки и пълни. Кратко за­­ще се износва на самите празници и по тях няма спомени за дните от седмицата, светиите на храмовете, покровителите на града, Св. Йоаким и Ана и в по-голямата си част светците, чиято памет идва­в деня на празниците­Ника. Пълните празници се произнасят в дните след­преди да се откажете от празниците­псевдоним, и те съдържат спомените на храмовите светци, светци, паметта на които­рих се празнува в тези дни, светен воал­телата на града и Св. праведният Йоа­Ким и Анна. В дните след празника и празниците, ако са­се скандират в неделя, изрича се неделен отпуск, а не празници­нич­ний.

Когато Matins се комбинира с първия час в една услуга, тогава голямото уволнение се произнася след първия час (тъй като Matins изобщо няма уволнение).

През цялата Великденска седмица Великден се освобождава: „Христос възкръсна от мъртвите, потъпквайки смъртта чрез смъртта и тези в гроба.­навън. „С кръст в ръце, последван от засенчване на кръста и три­сгънете­нов поздрав: "Христос възкръсна!" произнася се само за вечерта­нито, Утреня и литургия. На часовника, Compline и Midnight Office се казва само обичайният малък неделен отпуск, започвам­срамежлив­с думите: „Възкръснал от мъртвите. „Без кръст и без него здравей­последствия. В деня на отказване от Великден, Великденски отпуск с направен кръст­но­Той седи само в края на литургията и свещеникът поздравява вярващите за последен път три пъти с думите: „Христос Възкръсна!“.

Напълно неприемливо е по ваша преценка да си спомняте по време на ваканции имената на светци, които нямат нищо общо с този ден, църква и празник, дори служещият духовник да е имал основание­за да ги почете лично.

Той не разчита на освобождаването, за да добави към името на свещеното слово: „ние го правим и възпоменаваме“. Тези думи се произнасят само по време на ектенията: „Спаси, Боже, Твоите люде. "И при молитва:" Господ е много в милост. »Архиепископ Аверки

По-долу има някои откъси от статия за уволненията на покойния литургист, професор Н. Успенски:

1) Под светец, "той е и храм", Църковното правило означава светеца, на когото е посветен олтарът, където се извършва дадената божествена служба­nye, а не този, на когото е посветен главният олтар на храма и чието име­rogo се нарича самият храм.

2) Под светец „неговият ден е“, Обредът не означава всички светци без изключение, чиито имена се вписват под даден номер в църковния календар, а само онези, които служат на този ден според Менаиона или Триоди.

В никакъв случай не трябва да „четете“ имената на светците в даден ден според календара в отпуск. Също така, не бива да се призовават имената на светци, чиито имена не са посочени в месец Типикон (въпреки че са известни от историята и са посочени в календара) и чиято памет Църквата не прославя индивидуално личните подвизи на всеки, а като множество светии. В този случай човек трябва да ги нарича с думите на Типикон, например „светите четиридесет мъченици, измъчени в Севастий“. Отличен пример за това е уволнението на вечернята на петдесета седмица.­лица. Това уволнение прославя слизането на Светия Дух върху апостолите. Въпреки че имената на последните са известни на Църквата, тя обаче, почитайки ги като първата, получила доброто­дайте обещаното от Христос Спаси­тялото на Духа на Утешителя и ги нарича "свети, славни,­ми, проповедници и духоносци­mi apostles ”, не назовава имената им, очевидно в тези форми, за да не свежда свещения момент на благословията на църквата до нивото на списъка с имена.

3) Не бива да се правят пермутации на имената на светиите при уволнението въз основа на принадлежността им към едно или друго лице, например да се призовава името на апостола, „той е денят“, преди името на монаха, „той е храмът“, или, например, да произнася при ежедневното уволнение в четвъртък името на апостола, „той също е храм“, бивш „славният и всехвален апостол и светци като баща ни Николай, архиепископ Мир Ликия­чудотворец ", но човек трябва стриктно да спазва установеното от Църквата и дадеността­рангът в Служебната книга за Църквата, призовавайки светия храм и деня след светиите от седмичния кръг, прави това не защото тя твърди, че ги почита по-малко от другите светии, а, напротив, възнамерява да подчертае техните славни памет: един - като покровител на този храм, а друг - като герой на църковния празник на този ден. Потвърждение на това може да се види в молитвата „Спаси, Боже, Твоите хора. ", Прочетете в литий на бдение­ки и при утрените от полиелеос преди канона, както и при възпоменанието на светците в проскомедията - по време на проскомизацията на „деветката“ просфора. Във всички тези случаи светинята на храма и светинята на деня, за които всъщност е виновен последният­псевдоним на празничното тържество, се наричат ​​в края на­лита­вие, когато призоваването на много Божии светци и лицата на светците вече е завършено.

4) По отношение на молитвата, призоваваща за уволнения на населеното място­мои светии, трябва да се има предвид, че древните устави предвиждат молитва­военни, призоваващи за поклонение като почитани светии само онези, които са почетени от града, региона или страната, а не от отделен­благородна църковна общност. Такива светци например са за Москва - свети Алексей, московски митрополит и преподобни­Сергий Радонежки, за Санкт Петербург - Св. благороден княз Александър Невски, за Киев - Светите Антоний и Теодосий от пещерите, за Новгород - Свети Никита, епископ Новго­местен. Това беше редът на древната литургия­Санчес­каква практика.

В светлината на казаното не може да се одобри молитвеното призоваване на светиите при освобождаването на основание наличието в църквата на частица от техните мощи, на почитана икона и, още повече, на личната почит на свещеника към този или онзи светец. Христовата църква е една и това нейно единство видимо се проявява в молитва­военното единство на всички негови членове. От това единство следва общото на месеца­цеслова, идентичността на апостолските и евангелски четения през цялата година и последователността на гласовете на Октоиха, така че цялата Църква да извършва една и съща служба в един ден, да чете едно и също Евангелие или Апостола, да пее същия глас. Църковното правило осъжда молитвеното усърдие за този или онзи Божи светец, ако това усърдие противоречи на общото­църковно заведение, а за подобни действия той казва: „Това е от вашата глупост, а не според църковната харта“ (Типикон, гл. 58, „виж„ 1-ви).

Руски пастор, 1997, № 28-29, раздел "Божествени служби".