Относно кибернетичното моделиране и моделиране на умствената дейност на човека

В съвременните научни познания тенденцията за изграждане на кибернетични модели на обекти от различни класове е много широко разпространена. К.Б. Батороев пише, че „кибернетичният етап в изучаването на сложни системи е белязан от значителна трансформация на„ езика на науката “, характеризиращ се с възможността да се изразят основните характеристики на тези системи по отношение на информацията и теорията на управлението. Това направи техния математически анализ на разположение. " 12

Широкото използване на кибернетичното моделиране ни позволява да разглеждаме този „логически и методологичен“ феномен като неразделен елемент от „интелектуалния климат“ на съвременната наука “. В тази връзка те говорят за специален „кибернетичен стил на мислене“, за „кибернетизация“ на научното познание. Кибернетичното моделиране е свързано с възможни посоки на растеж на процесите на теоретизиране на различни

науки, повишаване нивото на теоретичните изследвания. Нека разгледаме някои примери, характеризиращи включването на кибернетични идеи в други концептуални системи.

Анализът на биологични системи с помощта на кибернетично моделиране обикновено се свързва с необходимостта да се обяснят някои от механизмите на тяхното функциониране (по-долу ще разгледаме моделирането на човешката умствена дейност). В този случай системата от кибернетични концепции и принципи се оказва източник на хипотези относно всякакви самоуправляващи се системи, тъй като идеите за връзки и контрол са правилни за тази област на приложение на идеи, нови класове фактори.

Докато характеризираме процеса на кибернетично моделиране 13, се обръща внимание на следните обстоятелства. Моделът, като аналог на изследваното явление, никога не може да достигне степента на сложност на последния. Когато конструират модел, те прибягват до добре известни опростявания, чиято цел не е да покаже целия обект, а по-скоро да характеризира възможно най-пълно някои от неговите „срезове“. Задачата е да се подчертаят свойствата, които са важни за изследванията, чрез въвеждане на редица опростяващи предположения. Чрез създаването на кибернетични модели се разграничават свойствата на информацията и управлението. Всички останали аспекти на този обект остават извън разглеждане.

Анализирайки процеса на прилагане на кибернетичното моделиране в различни области на знанието, може да се забележи разширяването на обхвата на приложение на кибернетичните модели: използване в науките за мозъка, в социологията, в изкуството, в редица технически науки. По-специално информационните модели 14 са намерили приложение в съвременните измервателни технологии. Информационната теория на измерванията и измервателните уреди, възникнала на тяхна основа, е нов подраздел на съвременната приложна метрология.