ОСОБЕНОСТИ НА ФАРМАКОДИНАМИКАТА НА АЦЕТИЛ САЛИЦИЛОВА КИСЕЛИНА

E.A. Добре, Cand. ферма. Sci., Катедра по фармакотерапия, NUPh, клиничен фармацевт на OSB

През 1987 г. в New England Journal of Medicine се появява публикация, в която според резултатите от дългогодишни изследвания се потвърждава още едно свойство на това лекарство - с редовната му употреба рискът от инфаркт значително намалява. Според нови данни ASA намалява и риска от развитие на рак, по-специално на гърдата и дебелото черво [5].

Годишно се консумират над 80 милиарда таблетки ацетилсалицилова киселина. Последните изследвания показват, че ASA може да се произвежда от човешкото тяло [3]

Фармакологично действие на АСК: аналгетично, антипиретично, противовъзпалително, антиагрегативно. Той инхибира циклооксигеназата (COX-1 и COX-2) и необратимо инхибира циклооксигеназния път на метаболизма на арахидоновата киселина, блокира синтеза на PG и тромбоксан. Намалява хиперемията, ексудацията, пропускливостта на капилярите, активността на хиалуронидазата, ограничава енергийното снабдяване на възпалителния процес, като инхибира производството на АТФ. Засяга субкортикалните центрове на терморегулация и чувствителност към болка. Намаляването на съдържанието на парникови газове (главно PGE 1) в центъра на терморегулацията води до намаляване на телесната температура поради вазодилатация на кожата и увеличаване на изпотяването. Аналгетичният ефект се дължи на ефекта върху центровете на чувствителност към болка, както и на периферния противовъзпалителен ефект и способността на салицилатите да намалят алгогенния ефект на брадикинин. Намаляването на съдържанието на тромбоксан А 2 в тромбоцитите води до необратимо потискане на агрегацията, донякъде разширява кръвоносните съдове. Антитромбоцитният ефект продължава 7 дни след еднократна доза. Редица клинични проучвания показват, че се постига значително инхибиране на адхезията на тромбоцитите при дози до 30 mg. Повишава фибринолитичната активност на плазмата и намалява концентрацията на витамин К-зависими фактори на кръвосъсирването (II, VII, IX, X). Стимулира отделянето на пикочна киселина, тъй като нейната реабсорбция в бъбречните каналчета е нарушена. След перорално приложение той се абсорбира напълно. При наличие на ентерична мембрана (устойчива на действието на стомашния сок и не позволява абсорбцията на ацетилсалицилова киселина в стомаха) тя се абсорбира в горната част на тънките черва. По време на абсорбцията той се подлага на предсистемно елиминиране в чревната стена и в черния дроб (деацетилиран). Абсорбираната част се хидролизира много бързо от специални естерази, поради което T 1/2 на ацетилсалицилова киселина е не повече от 15–20 минути. Той циркулира в тялото (със 75–90% поради албумина) и се разпределя в тъканите под формата на анион на салицилова киселина. C max се достига след около 2 часа. Ацетилсалициловата киселина практически не се свързва с протеините в кръвната плазма. По време на биотрансформацията в черния дроб се образуват метаболити, които се намират в много тъкани и урината. Екскрецията на салицилати се извършва главно чрез активна секреция в бъбречните тубули в непроменена форма и под формата на метаболити. Екскрецията на непроменени вещества и метаболити зависи от рН на урината (при алкализиране на урината йонизацията на салицилатите се увеличава, реабсорбцията им се влошава и екскрецията значително се увеличава).

Акарбоза [9]; Глимепирид; Глипизид; Метформин; Толбутамид