Основните форми на човешка дейност

Човешката дейност като действия на конкретни индивиди, които се извършват в отворена колективност. Анализ на особеностите на проявлението на адаптивното поведение на човека. Примери за посреднически връзки между човечеството и природата.

Изпратете вашата добра работа в базата знания е проста. Използвайте формуляра по-долу

Студенти, аспиранти, млади учени, използващи базата от знания в своето обучение и работа, ще ви бъдат много благодарни.

Публикувано на http://www.allbest.ru

Дейността е форма на човешка дейност, насочена към трансформиране на света около него и него самия.

Човешката дейност е дейността на конкретни индивиди, която се осъществява или в отворена колективност - сред хората около тях, заедно с тях и във взаимодействие с тях, или лице в лице с околния обективен свят - пред грънчарско колело или на маса за писане. Въпреки това, при каквито и условия да протича дейността на човека, каквато и структура да придобие, то не може да се счита за отстранено от социалните отношения, от живота на обществото. При цялата си уникалност, дейността на човешкия индивид е система, включена в системата на социалните отношения. Извън тези отношения човешката дейност изобщо не съществува. Как точно се извършва, се определя от онези форми и средства за материална и духовна комуникация, които се генерират от развитието на производството и които не могат да бъдат реализирани по друг начин, освен в дейностите на конкретни хора.

В същото време дейността на всеки отделен човек зависи от неговото място в обществото, от условията, които попадат в неговата участ, от това как се развива при уникални индивидуални обстоятелства.

За човека обществото е не само външната среда, към която той е принуден да се адаптира, за да не бъде неадаптиран и да оцелее, по абсолютно същия начин, по който животното е принудено да се адаптира към външната природна среда. Основното е, че в обществото човек намира не само външни условия, към които трябва да адаптира своите дейности, но че тези социални условия сами по себе си носят мотивите и целите на неговите дейности, средства и методи, с една дума, обществото произвежда дейността на индивидите, които го образуват. човешка колективност адаптивна

Особености на човешката дейност.

За разлика от животните, човешката дейност е трансформираща. За хората, както и за животните, адаптивното поведение е присъщо. И така, в ранните етапи на своето развитие човечеството се адаптира към климатичните, географски условия на своето съществуване. В онези далечни времена промяната в коритото на реката или, обратно, наводняването на полета от реки, може значително да промени живота на определен народ, естеството и видовете негова икономическа дейност.

Отне човечеството много време и усилия, за да завладее природата и да я подчини на своите цели и нужди. Хората са се научили да изграждат сложни напоителни системи, канали, язовири, шлюзове. Естествената стихия е станала подвластна на човека. Следователно човек, за разлика от животните, не само се адаптира към природата, но и чрез своята дейност я трансформира.

Следващата разлика между хората и животните се крие във факта, че хората нямат вродена програма за дейност, не могат да я предадат на своите потомци по генетичен път. Миризмата не води човек до храна, механичните умения не предизвикват изграждането на гнезда. Германският просветител Хердер нарече човека най-безпомощен и неадаптиран към живота от всички живи същества. Много от първите човешки популации загинаха, оцелеха само онези, които успяха да развият нов небиологичен начин за организиране на своето съществуване. Условието за оцеляване беше необходимостта от постоянна промяна на методите, поведението, формите на дейност, психичните нагласи.

Човек самостоятелно и приживе трябваше да разработи програми за своите дейности, да избере най-добрите варианти и да ги предаде на своите потомци. Как можеше да направи това? Чрез обективирани (т.е. отделени от създателите им) продукти от техните дейности. Мислите на хората, техните идеи, знания и опит придобиват обективно съществуване в неща и предмети на материалната култура и в такива формации като език, митология, религия. Така; човек създава обективния свят в резултат на обективиране на своите способности.

В същото време всеки човек, влизащ в този свят и всяко поколение хора, влизащи в историята, използва натрупаните знания и способности на своите създатели. Те ги владеят, като по този начин се присъединяват към опита на своите предци и се превръщат в културни същества.