Оризова цивилизация на мусонна Азия

"Оризова" цивилизация на мусонна Азия. На изток обаче винаги е имало развито земеделие, свързано предимно с отглеждането на ориз, което в продължение на много векове е било открито­има невероятна жизненост и приемственост. Основният му географски фокус беше Китай, чиято цивилизация беше позната от древни времена в Европа и несъзнателно, но постоянно признавана като един от центровете на световната икономическа система. Това земеделие разчиташе на напояването, но не беше напълно зависимо от него, особено от няколко големи хидравлични конструкции. От­Показателно е, че големи канали бяха прокарани в Китай предимно за транспортни цели, за да допринесат за административното единство на обширната държава и само на второ място за нуждите от напояване (според изчисленията в началото на 15 век в страната е­лос 1/2 или малко повече от всички обработваеми земи, а в началото на XX век. този дял е намалял, може би дори до 1/4).

Основният принос за изграждането на напоителни съоръжения е­селските общности са били силни, а виетнамската поговорка - "­ораторът спира пред портите на селото ”- отразява това обстоятелство, общо за Източна Азия. Орезовъдството, особено ако не се ограничим само до Китай, а също така вземаме предвид историческия опит на Япония и други страни от мусонния климат, определи ха­типични черти на цялото земеделско производство. Най-важните му свойства се дължат на способността на оризовите земи да издържат­тежестта на постоянно нарастващото население, без да показва признаци на деградация. Това очевидно се дължи на специфичната роля на водата в биологичните и хидрохимичните процеси, наблюдавани в миналото.­отопляеми полета. В резултат на това се изискват допълнителни разходи за труд­следователно, макар и не в достатъчна степен, носят възвръщаемост поради увеличените добиви.

В древни времена китайското земеделие започва да придобива трудоемък характер, което също означава, че земята става­беше оскъден ресурс. Европейците, посетили страната през 17-18 век, бяха поразени, първо, от факта, че се произвежда ориз­топи се постоянно на едни и същи полета, на които не е позволено да почиват една година („както правят в нашата Испания“), и, второ, по степента на оран на равнините, на които няма да видите­dey, без канавки, без дървета - за да не загубите и сантиметър обработени­земята, която ще се обработва. Всичко това принуждава съвременните ориенталисти да­слагам, че някои важни признаци на прехода към интензивен­Икономическият растеж е открит за първи път, може би, не в Европа, както обикновено се смята, а на Изток, в Китай, може би 500-700 години по-рано. Във всеки случай, още в края на първото и второто хилядолетия добивът на зърно в Китай достигна 14-16 ц/ха (среднопретеглена стойност) и беше 4-5 пъти по-висок от съответния показател за Западна Европа.

Конкуриране с хората за растениевъдство­говедата бяха заменени до голяма степен от ръчен труд. Какво ще кажете за casa­производство на продуктивен добитък, известният социолог М. Вебер отбеляза, че основната опозиция между развитието на земеделското производство в Европа и някои азиатски региони е, че първоначално нито китайците, нито яванците­Ло не познава млекопроизводството. Развитието на месната индустрия беше също толкова слабо. И така, в Япония до средата на XIX век. овце, кози и свине изобщо не се отглеждат, но коне и говеда­- живеели изключително за транспорт и за обработка на ниви, и­за скитащия беше трудно да вземе обичайната си чаша мляко.

Нека подчертаем изключителната продължителност на непрекъснатото съществуване на китайската аграрна цивилизация. Една от основите­Причината е, че китайците са овладели огромна територия­торий, а не отделни речни равнини, заобиколени от всички страни от „степ“ - безкрайни пасищни пространства, където собственикът­вие сте били номади. В Китай, по време на набезите си, те не успяха да унищожат богатата местна култура и, напротив, винаги бяха асимилирани в крайна сметка от претъпканото китайско население.­Ний. Основата на аграрното общество в Китай не е само на­всички, но благодарение на разнообразието от природни условия на пшеница и просо в северните райони, това също даде възможност за успешна реакция­да приспособи климатичните промени, както дългосрочни, така и краткосрочни, и да улесни колонизацията на относително студени, неподходящи райони за отглеждане на ориз.