Оценка на различни свойства на речта на говорещия с помощта на метода

семантичен диференциал

Възможностите за диагностициране на говорещ по свойствата на гласа и речта му отдавна и успешно се обсъждат в специална литература, включително пси­психологически. Психоакустичните свойства на холо­sa (височина, сила на звука, тембър), начини за организиране на дълга­вания (темпо-ритмични характеристики, честота и продължителност на паузите), паралингвистични компоненти (жестове, мимики) и­но смислените характеристики на съобщението (информативност, новост, последователност, краткост, точност на избора на дума). Освен общо психологически­от голям интерес, такива изследвания имат много важно приложно, практическо приложение, предимно в автоматични системи­познание и синтез на речта, при провеждане на съдебни експертизи, при формиране на образ в желаната посока, когато ди­агностични нарушения на речта и когнитивното (умствено) развитие, в областта на изкуството, например в сценични дейности.

Съществуват доста голям брой материали за наблюдение на свойствата на речта и гласа и сравняването им с различни лични и индивидуални психологически характеристики. Дори древните гърци отиват­те казаха, че ако някой говори с нисък, слаб глас, тогава той е плах като агне, но ако гласът му е силен и суров, тогава е глупав като коза. Собствен­Те обобщиха наблюдението в притчата за мъдрия старец, който изрази тази мисъл в афоризма: "Говорете, за да ви видя!" Въз основа на наблюдения са изградени различни класификации на говорещите типове: красноречив - езиков, приказлив - мълчалив, ефективен - приказлив, безцветен­най - светъл, безразличен - искрен и т.н. Увеличаването на силата на звука показва промяна в емо­рационалната сфера, както в случая с височинните показатели: ядосан, аг­репресивните гласове са твърде силни и тъжни, тъпите гласове са твърде тихи.

Семантичен диференциал, предложен през 50-те години от Чарлз­zom Osgood, дава възможност за цялостно описание на речта на оратора чрез комплекса от неговите вокални и речеви характеристики. Смисълът на метода е да се изготвят 30-40 субективни рейтингови скали със 7 разделения за всяка­Направете субектите да индексират според техните предпочитания­тении. Въз основа на наличния експериментален опит,­беше установено, че везните работят на принципа на хомогенното групиране, което позволява по-късно да се разгледа субективното семантично пространство­брой знаци-фактори. В образователни условия е възможно да се намали­брой скали до 15, за да разгледаме по-късно техните повече­изчисление.

Предложен списък от субективни скали

Експресивен -3 -2 -1 0 1 2

Подскачащ -3 -2 -1 0 1 2

Интелигентно -3 -2 -1 0 1 2

Сериозни -3 -2 -1 0 1 2

Изпълнено -3 -2 -1 0 1 2

Ясно -3 -2 -1 0 1 2

Всяка скала има маркировка от 7 точки от -3 до +3 включително с нула в центъра. Тестовите субекти трябва да използват индекса­скали и последващото свързване на марки, съставете свой собствен семантичен речев профил и го интерпретирайте според показателите на четири фактора.

В втора задача субектите трябва да показват личната си идея за идеална реч в същата скала.

Инструкции за предметите:„Отбележете със знаци тези позиции на кантара­лакове, които отговарят на вашата идея за идеална реч. Ка­Защо искате да видите речта си? " По същия начин, както при първата задача, използвайте­субектите съставят идеалния си речев профил и го сравняват с първия. Несъответствията в профилите над 1 точка показват недоволство от речевите им показатели и относно съзнателното представяне, относно възможностите за корекция. Понякога е достатъчно просто изложение на фактите, тъй като някои характеристики на речта са или просто невъзможни за промяна, или са изключително трудни, например, нейните темпови характеристики.­listiki.

IN трета задача обектите трябва да са в една и съща скала (можете­прочетете ги на чиста бланка) получите експертен профил за реч от някой от вашите добри приятели или дори роднини, който може обективно да ги оцени.

тестови въпроси

1. С какви методи могат да се използват за оценка на характеристиките на устната реч?

2. Какво представлява семантичният диференциален метод?

3. За какво са факторите на семантичното пространство­знаци?

4. Каква информация за високоговорителя може да се получи с помощта на изображението­научаване на неговия семантичен речев профил?

5. Според вашите резултати има ли разлика между субективно, правилно­оценка на неговата реч и обективен експерт?

В допълнение към описаните по-горе, в приложната психолингвистика се използват експериментални методи на т.нар косвено изучаване на семантика. Те включват такъв метод (който е получил широко разпространение в практиката на психологически и педагогически преглед на деца и възрастни с нарушения в развитието), когато субектите са помолени да изразят мнението си за истинността или неверността на определена преценка. Експериментът се провежда, както следва. Субектът се представя с предложение и се отбелязва времето, изминало между представянето на съдебното решение (например на компютърен монитор) и отговора на субекта. Отговорът на теста­Toeo (натискане на клавиш на клавиатурата) сигнализира за завършване на процеса на разбиране. За да не подражава субектът на разбиране, периодично се задават семантични въпроси за представения материал.

Резултатите от подобни експерименти показват, че т.нар. "Семантичното разстояние" (разлика) между обектите зависи от нива семантичната организация, на която съответстват изследваните обекти. Така например, произнасяне на присъда­истинността на твърдението Скорците са птици отнема по-малко време­по-малко от извод за истинността на дадено твърдение Скорците са животни. Вярвам­фикацията (потвърждение на коректността) на второто твърдение изисква междинна стъпка, която се състои в заявяване, че скорците, влизащи клас птици, в същото време принадлежат към царство животни.