Обущар и дявол

В далечна, далечна страна, на края на света, живеел беден обущар със съпругата си. Не напразно казват, че богатите се радват на пари, а бедните на децата, така че тези двама са имали деца, като в сито от дупки. Отначало семейството на обущаря все още оцелява. Обущарят работеше добросъвестно и хората му шиеха ботушите. Но дойдоха тежки времена, цялата земя беше победена от бедността и с работата дойде нуждата.

И скоро стана така, че обущарят няма нищо общо с нищо. И нямаше работа, тогава нямаше какво да сложат в устата им, така че гладът се настани в къщата им, децата толкова плакаха и искаха храна, че сърцето на обущаря се разбиваше от съжаление. И когато в къщата изобщо нямаше хляб, нещастният обущар беше напълно изтощен от плача на това дете. Въпреки че вече беше запушил ушите си и скри главата си в сеното на тавана. Вече не знаех къде да се скрия. Затова една късна вечер обущарят, не помнейки себе си от мъка, извика на децата:

- Какво съм аз, горкият, да правя с теб? Ако само дяволите вече са ви взели! Или ти или аз. Може би тогава ще съм в покой, макар и в ада, стига да не те чуят. Боже мой! Горкият обущар каза онова, което не би трябвало да казва. Защото сега нещо измърмори във входа и конските копита сякаш издрънчаха. Обущарят отвори вратата, къщата миришеше на сиво, но в тъмния коридор вече го виждаше. На когото? Разбира се, никой друг, освен дявола. Изпъкнали очи, разрошена глава, къси рога, всички рошави, черни, зад дълга рошава опашка.

- Ти ми се обади, затова дойдох, - измърмори дяволът.

- Не се махайте от пътя, обущари. Пригответе се за път!

- Чакай, боже, не толкова бързо! Къде сте виждали дяволът да отвежда човешката душа толкова бързо?

- Е, нека, според вас, не искам да ви дължа. Кажете какво искате за душата си?

- Какво искам? Ако знаех, - разсъждава обущарят, тъй като изведнъж той го измисли. „Вече знам“, казва той. - Донеси ми толкова дукати, колкото ще се поберат в ботуш, тогава душата ти ще дойде. Тогава ме вземете, въпреки че децата ми ще имат за какво да живеят.

- Добре, - казва му дяволът, - вземете обувката си и я пъхнете в комина, а аз ще летя за парите.

И с тези думи той изчезна, както не беше. Само адски дим се изливаше от облака. И обущарят започна да мисли:

„Дяволът, може би, смята, че е пазарил душата си евтино и сега аз така лесно ще попадна в ноктите му. Да, пропусна, нападна грешните. Какъв обущар би бил той, за да позволи на дявола да властва! "

Тук нашият обущар искаше да танцува.

Той влезе в килера, извади стар дрипав ботуш от сандъка и го полира така, че да се види в него, сякаш в огледало. Изтичах до къщата с него. Защото дяволът е на път да бъде отново тук. Въпреки че е почти десет пъти по-далеч до ада и обратно, отколкото до краищата на земята, какво е това разстояние за дявола? И така, колкото за един селянин да мине от единия край на селото до другия. И ако не беше намерил ботуши в комина? Аз също бих променил мнението си, оставих обущаря като обущар, оставих го да изтърпи трудности и слушах детския плач, докато умре от отчаяние.

И обущарят прецени добре. Защото тъкмо бях сложил ботуша си в комина, когато се вдигна ужасен вятър, а дяволът вече беше тук с пълна чанта на раменете си.

- Е, не се ли поколебах твърде много? - засмя се дяволът. - Както виждате, донесох много дукати. Това е, ако попадна на твърде големи ботуши. Но мисля, че повече от пет шепи няма да бъдат включени в тази.

- Опитай, приятелю. Просто не е много голям на око, но всъщност цялата ви чанта няма да е достатъчна за него.

- Не говори, ето виж!

Дяволът взе чантата и изля от нея толкова, колкото смяташе, че може да побере в багажника. Беше тъмно като ад и той бръкна в ботуша си, за да провери дали е пълен. Но къде е там! Оказа се, че багажникът е напълно празен. Дяволът наля и наля, а парите полетяха в ботуша, като в бездънен кладенец. Чантата вече беше почти празна. Тогава дяволът го сграбчи за ъглите и последните дукати изщракаха и паднаха в ботуша като камък във водата.

- Не е добре, злобно каза дяволът. Тъй като торбата с дукати беше няколко пъти по-голяма от вашата обувка.

- Казах ти, че този багажник изглежда само малък - изкикоти се обущарят.

- Добре. Няма да обедня дори от два чувала. Вашата обувка ще бъде пълна, а вие ще бъдете моя.

- Е, ще го направя. Само първо изпълнете условието.

- Лесно ми е. Вижте, сега съм напред-назад.

И дяволът отново изчезна и минута по-късно долетя с втора торба, пълна с дукати. И всичко се повтори. Дяволът наля, почувства с ръка, но не опипа пари в ботуша си и разклати чантата, докато в нея не остана дукат.

- Е, по дяволите с него! Тук нещо не е наред!

- Как не е така! Липсваш ли ти, братко? - обущарят се усмихна.

- Е, това е добре. Няма да съжалявам за третата чанта и няма да се обърнете от мен.

Но обущарят не свърши. Дяволът отиде по дяволите за третата торба с дукати. Той бързаше, за да не запее петелът, защото тогава нямаше да има време за обущаря, сам щеше да има край.

Минута по-късно се върна и отново наля и наля, но багажникът все още беше празен. Затова той започна да носи чанта след чанта и знаете, че наливаше пари в ботушите си и всичко напразно. Дяволът се развълнувал и забравил за времето, мислейки само да не пусне душата на обущаря. И не забеляза как дойде моментът, в който петелът предвещава деня за добрите хора. Щом пропя, дяволът изви от гняв и се разпадна на пепел.

Обущарят потърка ръце от радост. Той събра дукатите, които бяха хванати в бутлега, и хукна към пекаря. Купих си пресен хляб, почуках на вратата на магазина, за да продам ръжено кафе и когато децата се събудиха, на масата имаше готова закуска. След това всички излязоха в града, купиха си нови дрехи и с пълни кошници с храна, която би им стигнала цял месец, се прибраха у дома. Но такова голямо предлагане не беше необходимо. Времената се промениха, бедността избяга не само от обущарската къща, но и от цялото село и от целия регион. В дома на обущаря дойдоха нови гости - радост и забавление. Сега имаше достатъчно клиенти, а където има работа, има и заплащане. Така че семейството на обущаря нямаше нужда от демонични дукати.

И колко толкова от тях се побират в една обувка? Това е! В багажника нямаше нито един дукат. И къде отидоха? Е, къде - в комина и оттам влязоха в къщата. Защо не останаха в багажника? Е, как се казва това? Защото обувката, както сами се досещате, беше гладна. Винаги е искал храна, както в нашето село казват за скъсан ботуш. Така че той беше точно такъв. Обущарят, преди да го сложи в комина, откъсна подметката и дяволът можеше да му излива дукати, доколкото можеше, поне до съдния ден, а багажникът все още щеше да е празен.