Новини от електротехника №1 (67), ОСИГУРЯВАНЕ НА НАДЕЖДНОСТТА НА ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО В УСЛОВИЯТА НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА

Прекъсванията на електрозахранването както в предприятията, така и сред населението в различни региони на Русия напоследък станаха широко разпространени.
В допълнение към текущия анализ на причините за действителните прекъсвания е много важно систематичният анализ на текущото състояние на надеждността в електроенергийната индустрия, както и формулирането на сложни задачи за подобряването му в пазарните условия - точно това е Вярва Валери Александрович Овсейчук, който повдига тема, която не е решена от правителствените структури.


Валери Овсейчук,
Доктор по икономика, професор,
главен експерт на ЗАО ПФК "СКАФ",
Град Москва

Осигуряване на надеждност на електрозахранването
В ПАЗАРНА ИКОНОМИКА

Съвременната организационна и икономическа структура на електроенергетиката с присъствието в нея на независими предприятия и значителен брой субекти на пазара на електроенергия актуализира проблема за осигуряване на надеждността на Единната национална енергийна система (UNEG) по отношение на определянето на границите на отговорност на участниците на пазара за надеждност, правила за взаимодействие между субектите в електроенергийната индустрия и участници на пазара на електроенергия, техническо регулиране, формиране и координация на управлението на надеждността на електрозахранващата система като цяло.

UNEG като сложна система се състои от подсистеми за производство, пренос, разпределение, потребление и управление, които са в електрическа взаимовръзка и технологично (режим) взаимодействие.

Електрическата мрежа е сложен технически обект, разпръснат в пространството и отворен за външни влияния (изкуствени, климатични, актове на вандализъм и др.), Което причинява доста висока честота на откази. В същото време повечето откази в електрическите мрежи са като че ли амортизирани отвътре и не засягат всички обекти, свързани с него.

Тежки последици от повреди в електрическите мрежи могат да възникнат по време на развитието на системни аварии в гръбначните мрежи. Неизправности в разпределителните мрежи най-често възникват, когато природни и климатични влияния не са изчислени за елементите на електрическите мрежи, нарушения на производствените технологии и монтаж на електропреносната мрежа, механични повреди по време на работа, грешки на производствения персонал, незаконни външни влияния.

Когато се планира развитието на електрическа мрежа, основният начин да се гарантира нейната надеждност е да се запазят нейните елементи, т.е. резервиране на честотна лента и мрежова структура.

В експлоатационни условия надеждността се осигурява чрез наблюдение на състоянието на мрежата, технически компетентна работа, навременна диагностика, планов ремонт и превантивна поддръжка, модернизация и техническо преоборудване с използване на оборудване с повишена надеждност.

Административните методи за осигуряване и поддържане на надеждността, съществували във вертикално интегрирани енергийни системи, трябва да бъдат коригирани в съответствие с новите условия.

Необходимо е да се преосмислят изискванията за осигуряване на надеждност в електроенергийната индустрия в условията на пазарни отношения и да се разделят на задължителни (заложени в проекти на свързани обекти) и платени чрез пазарни механизми (пазар на допълнителни системни услуги).

Следва да се определи отговорността за надеждност от страна на субектите на пазара на електроенергия (производство, пренос на електроенергия, потребители).

Надеждността на електрическата мрежа не може да се разглежда извън UNEG и използваните в нея режими и технологични процеси. Смята се, че най-надеждната мрежа е мрежа с нулево натоварване, поради което е необходимо ясно разделение на отговорността за режимите на работа на енергийните системи и тяхното възможно отрицателно въздействие върху обектите, свързани към мрежата [1].

Необходимо е да се подобри системата за управление на надеждността във връзка с промяната в границите на балансовото членство на новообразуваните субекти на електроенергетиката и несъответствието на тези граници със съществуващите граници на технологичното управление.

Необходим е компромисен механизъм между системния оператор (SO), FGC и други организации, работещи на пазара на електроенергия, включително потребителите.

Икономическите механизми за осигуряване на надеждност в електроенергийната индустрия трябва да бъдат координирани от системата за държавно регулиране и контрол.

В условията на либерализация на електроенергетиката, условията за използване на устройства за аварийно управление (PA), които по правило изпълняват задачи от общо системно ниво, но се намират в съоръженията на независими икономически субекти, промяна значително. Следователно трябва да се запази възможността за действия за контрол на PA върху всякакви обекти, принадлежащи на различни собственици. Трябва да се осигури приоритет на аварийното управление пред търговското управление.

Въвеждането на пазарни механизми в електроенергийната индустрия изисква коригиране на фокуса на икономическото и технологично управление на електроенергийната индустрия с цел максимизиране на печалбата и преход към осигуряване на надеждност на електрозахранването, при условие че се постигне възможно най-висока икономическа ефективност в комбинация с минимизиране оперативни и капиталови разходи.

Регулаторна подкрепа

Икономическо регулиране

Осигуряване на енергийна сигурност, обявена от закона, надеждно задоволяване на потребителското търсене на електроенергия, защита на интересите на участниците на енергийния пазар и др. осигуряват заедно с държавното техническо регулиране икономически и договорни механизми, застраховка на отговорността и обезщетение за щети.

Необходимостта от запазване на единството на технологичния процес в UNEG и взаимното влияние на участниците на пазара определят тяхното съвместно участие в осигуряването както на надеждността на системата, така и на надеждността на електрозахранването на потребителите. Това обстоятелство изисква изграждане на система от икономически отношения „от гледна точка на надеждността“ между икономическите субекти с уточняване на съответните изисквания и показатели, осигуряващи гаранции и отговорност за тяхното изпълнение на границите на взаимодействието (включително на границите на баланса). Надеждността на електроснабдяването на потребителите в пазарни условия става предмет на договорни отношения между субектите на енергийния пазар и стоки с подходяща цена, продавани чрез пазарни услуги.

Диференцираната цена на електроенергията, като систематично отчита нивото на осигурена надеждност и включва както разходите, свързани с повишаване на надеждността на електрозахранването, така и икономическия ефект на потребителя (намаляване на щетите), е най-простият и най-ефективен инструмент за управление на надеждността в пазарни условия. В същото време доставчикът на услуги за надеждност на електрозахранването трябва да гарантира на потребителя на тези услуги договорно ниво на надеждност и в случай на нарушение да бъде обект на подходящи санкции.

Компонентът на надеждност трябва да бъде подчертан в общата тарифа за електроенергия. Съответно трябва да се организира отделно отчитане на разходите и доходите, свързани с осигуряване на определено ниво на надеждност.

Тарифицирането на надеждността на производството, преноса и разпределението на електроенергия трябва да се извършва отделно, тъй като тези функции в електрозахранващата система се изпълняват от отделни икономически субекти.

Тези тарифи трябва да вземат предвид интересите на осигуряване на надеждността на всички участници на пазара на електроенергия в максимална възможна степен и да включват на всяка граница на взаимодействие параметрите, определени от приемащата страна (желаното ниво на надеждност), предоставящата страна (цената на желаната надеждност), както и ограничения (стандарти), отразяващи условията на регулиране.

Диференциацията на тарифата за потребител може да се извърши под формата на отстъпки-надценки до неговата стойност, която съответства на среднопретегленото ниво на надеждност за дадена разпределителна мрежа: ако нивото на оптимална надеждност на захранването на този потребител е по-ниска или по-висока от определената среднопретеглена стойност, се формира отстъпка към стойността на тарифата или, обратно, надбавка.

Необходимо е нивото на оптимална надеждност на захранването на потребителя (и всеки друг субект на пазара) да съответства на минималните общи разходи, включително щети от ненадеждност и разходи за осигуряване на надеждност.

Оптималното ниво на надеждност на предаване и разпределение на външната към потребителя електрическа система трябва да бъде балансирано с нивото на надеждност на вътрешната технологична схема на захранването, както и с нивото на технологична излишък.

Искането на потребителя за надеждност трябва да бъде предадено с необходимите промени по цялата верига на електропренос до потребителя, т.е. на всички бизнес субекти на пазара (продажби, електропреносни мрежи и генериращи компании, както и CO), с дефинирането на необходимите мерки на границите на взаимодействие. Цената на мерките за надеждност се предава по веригата в обратна посока. По този начин, по-специално, ще се формира определено местно искане за нивото на надеждност на системата на границите на пазара на едро и надеждността на електрическата мрежа на пазара на дребно и съответните тарифи (цени).

Взаимната икономическа отговорност на стопанските субекти за спазване на факторите, които зависят от тях, за да се гарантира надеждността, е в основата на взаимоотношенията между субектите. Тя трябва да се основава на изискванията на нормативни документи, лицензи и договорни отношения.

Застраховането трябва да се превърне във важен инструмент за икономическо управление на надеждността. На първо място, той трябва да се използва за компенсиране на загуби при условията, посочени в договора, включително непреодолима сила, и може да се използва и за застраховане на други рискове, по същество, като форма на диференциация на услугите за осигуряване на надеждност.

Надеждността и качеството на захранването трябва да се характеризират с разбираеми измерими параметри и да се контролират, а разходите за тяхното поддържане, както за енергийната индустрия, така и за потребителя, да бъдат възстановими.

Този проблем трябва да се разглежда през призмата на взаимоотношенията и взаимодействието между енергийните компании и потребителите.

Исканията на крайните потребители следва да формират основата на изискванията за надеждност и качество на захранването, както по отношение на продуктите, така и по отношение на услугите. Този подход съответства на новата (иновативна) концепция за развитието на електроенергийната индустрия - Smart Grid [3].

Ефективното ценообразуване в системата за осигуряване на надеждност може да се основава на принципа, изложен в [4]: ​​субектите избират по правило договор, който осигурява неутрален риск, като предвижда размера на обезщетението, равен на възможната загуба при оптимално ниво на надеждност.

В съответствие с Федералния закон "За електроенергийната индустрия" се предвижда използването на застрахователни механизми, по-специално системният оператор да застрахова риска от отговорност за причиняване на щети на участниците на пазара.

За да работят принципите и механизмите за управление на надеждността, установени от Федералния закон "За електроенергийната индустрия", е необходимо да се разработят и внедрят подходящи методи за управление на икономическата надеждност в електроенергийната индустрия, включително: методи за обосноваване на ниво на надеждност на системата; оценка на ефективността на инвестициите в надеждност; оценка на загубите от ненадеждност; формирането на икономическа отговорност за различни субекти; обосновка на нивата на надеждност, предоставени на потребителя; използване на тарифи, диференцирани по надеждност в договорните отношения; застраховка гражданска отговорност; стимулиране на адекватни инвестиции за осигуряване на надеждност и др.

Това ще изисква преразглеждане на нормативни документи, разработване на организационни механизми за прилагане на икономическо регулиране на надеждността, създаване на система за мониторинг на надеждността, обхващаща всички пазарни единици.

В следващия брой на списанието V.A. Овсейчук ще разгледа необходимия, по негово мнение, ред на работа за оптимизиране на надеждността на електрозахранването и ще предложи системни алгоритми за тази оптимизация.

Литература

  1. Rapoport A.N., Kucherov Yu.N. Нови технологии за осигуряване на надеждността на UNEG на нововъзникващия пазар на електроенергия: Съб. Нови технологии за електрически мрежи/Изд. А.Н. Rapoport, S.V. Серебряников. Москва: Изд. House MEI, 2006, стр. 12–18.
  2. Методология за изчисляване на цени (тарифи) за услуги за осигуряване на надеждността на системата в електроенергийната индустрия/ЗАО PFC "SKAF": Доклад за държавния договор с FTS на Русия, 2006 г., томове 1–3.
  3. Мрежа 2030. Национална визия за електроенергията от вторите 100 години. Служба за електрическо предаване и разпределение на Министерството на енергетиката на САЩ, 2003 г.
  4. Nepomnyashchy V.A. Проблеми за надеждността на електрозахранването и тяхното въздействие върху икономиката на електроенергийната индустрия // Energorynok. 2009. No 9. С. 22–26.