Нарушение на мезентериалната циркулация

Главна информация

Нарушение мезентериална циркулация това е патологично състояние, което по отношение на своите симптоми варира от леки разстройства до остри разстройства. Леталността на заболяването достига 50-100%. Предвид бързото стареене на населението в съвременното общество, както и паралелния процес на „подмладяване“ на съдовата патология, поради много фактори, трябва да се посочи, че този проблем е по-спешен от всякога. Това се дължи преди всичко на нарастващия брой пациенти с патология, както и на нерешени проблеми с диагностиката и лечението на заболяването.

Нарушение на мезентериалната циркулация

В ранните етапи от развитието на разстройството пациентът страда от тежка форма стомашни болки. Малко са обективните данни за тези нарушения, може да има непоносими болки в корема или леки, безболезнени болки. Пациентите доста често свързват появата на болка с приема на храна, понякога с физическа активност на тялото. Така че, основните симптоми на началото на развитието на болестта са както следва:

Остра коремна болка;

гадене и повръщане, смесени с кръв;

В по-късните етапи, по време на разработката чревен инфаркт, може да се определи симптом на Kadyan-Mondor, възниква болезнено, тестообразно образувание, подобно на тумор, трудно изместващо се, поради подуване на червата и мезентерията. Прогресирането на процеса води до появата на класически перитонеални симптоми.

Болести на мезентериалната циркулация

Причините за нарушена мезентериална циркулация според патогенетичните механизми на развитие са разделени на три различни вида:

Тромботична. Развива се в резултат на остра артериална тромбоза на фона на обща сърдечна недостатъчност, хиперкоагулация, панкреатит, травма, прием на КОК.

Емболична. Развива се в резултат на запушване, което се причинява от изместването на емболите с кръвния поток. Причинява сегментен тип интермитентна исхемия.

Неоклузивен. Развива се на фона на рязко намаляване на системния кръвен поток. Заболяването може да се дължи на мезентериална атеросклероза, нисък сърдечен дебит.

Възможна е и комбинация от горните фактори, която се развива на фона на предишно тежко заболяване. В зависимост от трите варианта на курса последователно се реализират три патогенетични етапа:

Кога исхемия се разграничават етапите на функционална чревна непроходимост. Кръвният поток в чревната стена напълно спира, токсичните продукти не попадат в системното кръвообращение. Клиниката се дължи на рефлекторни реакции.

На етап сърдечен удар процесът на разрушаване започва в чревната стена. Чревната стена постепенно губи своите защитни свойства, стартирайки процеса на транслокация на бактерии от лумена на чревната тръба. В резултат на това процесът преминава в стадия на перитонит.

Диагностика на нарушението на мезентериалната циркулация

Проучване рентгенова снимка на корема;

Лечение на мезентериална циркулация

Принципният подход към терапията е насочен към премахване на всички връзки в развитието на патогенезата. Употребата на фибринолитични средства за мезентериална венозна тромбоза е показана на догоспиталния етап, на този етап патологията на­неразпознати, не е възможно да ги приложите­е възможно. Необходимо е да се замени обемът на вътресъдовата течност и да се подобрят реологичните свойства на кръвта чрез интравенозна инфузия. Корекцията на предразполагащите фактори и развитието на усложнения, като артериална хипотония, трябва да се извършва без използване на вазо­пресори, способни да утежняват исхемия. Показано е и превантивно приложение на антибиотици, ефективни срещу грам-отрицателна флора.

При задържане­нии ангиография може да се използва целенасочено спазмолитик, например папаверин, който е особено ефективен при не-оклузивни лезии; проучва се ефективността на интраартериалната тромболиза. Неоперативното лечение е оправдано при липса перитонеални симптоми. В същото време се набляга на факта, че за разлика от чревната обструкция, предоперативната подготовка трябва­не трябва да се свежда до минимум във времето, тъй като забавянето на възстановяването на перфузията само влошава състоянието на пациента, допринасяйки за прогресирането на некрозата.

Най-честата причина за неуспех беше продължителна тромбоза. Функцията обаче­рационално нерадикални интервенции, когато останалият сегмент на тънките черва е недостатъчен за изпълнение на храносмилателната функция и се изисква дългосрочно (понякога постоянно) общо парентерално хранене. Основните подходи към терапията остават мерки, насочени към премахване на основните връзки на патогенезата.