Начин на живот на субектите на правоотношения (стр. 1 от 2)

Е. А. Фомина, М. В. Худоянц

Съвременната наука започва да обръща все повече внимание на психологическите проблеми на юридическото поведение, ролята на индивидуалния фактор за формирането на мотивите на правната дейност (Г. А. Берулава, В. В. Знаков, Е. Н. Казакова, А. Р. Ратинов, О. Д. Ситковская, Д. И. Фелдщайн, SA Shcherbakh и други).

В историята на развитието на психологията са изследвани стилистичните характеристики на дейността на субекта преди всичко като стилистични свойства на когнитивната сфера, натрупващи се в концепцията за когнитивния стил, представящи индивидуалните процесуални характеристики на отделните когнитивни процеси (А. Адлер, Г. Олпорт, Х. Виткин, Р. Гарднър, Дж. Каган, Г. Кели, М. С. Егорова, И. Н. Козлова, В. А. Колга, Б. Б. Косов, А. В. Либин, Д. А. Леонтиев, В. С. Мерлин, Л. Н. Собчик, В. А. Толочек, М. А. Холодная, И. П. Шкуратова и други).

От гледна точка на подхода на дейността, значителен слой изследвания е посветен на проблема за индивидуалния стил на дейност (В. С. Мерлин, Е. А. Климов, Е. П. Илиин, А. И. Палей, К. А. Албуханова-Славская, В. А. Толочек и др.).

С прехода към личностно-ориентирана парадигма на личностното развитие настъпиха промени в методологията за анализ на стиловите параметри, където обект на изследване вече не са отделни когнитивни процеси, а интегралната индивидуалност на субекта (Г. А. Берулава, Н. В. Фролова, С. А. Печерская, Т. Я. Решетова, Е. И. Татянина, Т. Л. Сафонова и други).

В чуждестранната психология интересът към стила на личността възниква в средата на този век във връзка с натрупването на данни за големи индивидуални различия, наблюдавани при изучаването на възприемащите процеси. Такива различия бяха признати като проява на характеристиките на личностния стил.

Начинът на живот е единство, което се формира в процеса на преодоляване на трудностите, преживени в детството, и се основава на стремеж към цел.

Първоначално в индивидуалната психология упоритото движение към целта се обозначава с понятието „жизнен план“. Но тъй като употребата на този термин често води до погрешно разбиране, по-късно те започват да използват понятието "стил на живот".

Начинът на живот е индивид, който се изразява и оформя в определена среда. Докато човек се намира в благоприятна ситуация, е невъзможно да се направи заключение със сигурност за начина му на живот. Но в нови ситуации, когато човек се сблъсква с трудности, начинът на живот става ясен и отчетлив.

Поради основната тенденция на днешната наука към цялостно изследване на явленията, понятието стил като интегрална психологическа характеристика се използва много широко в съвременните изследвания. Но точно поради това той придоби неясно значение.

Концепциите за жизнения път и жизнения сценарий са важни в теорията на транзакционния анализ. Дори в детството всеки човек често несъзнателно мисли за бъдещия си живот, превърта своите житейски сценарии в главата си. Сценарият е постепенно развиващ се жизнен план, който се формира в ранното детство, главно под влиянието на родителите. Е. Берн прави разлика между понятията за житейския път и жизнения сценарий на човек. Той твърди, че пътят на живота е това, което всъщност се случва.

Леополд Зонди (1947) разглежда понятието "съдба" като център на своята психология, като намира в него най-подходящия израз, който обхваща всичко, което касае човешкия живот. Тук човек се разглежда като същество, което, въпреки че е било подложено от самото начало на живота си на определена принуда, но с напредването на зрялостта му, той получава шанс да избира въз основа на своите възможности и по този начин осъзнава свободата си, показвайки неговия индивидуален стил. Така че съдбата може да бъде наложена или безплатна.

Възгледите на Г. Олпорт повлияха на по-нататъшното развитие на концепцията за стил в американската психология.

Р. Стагнер разбира стила като обусловени от личността обобщаващи схеми на възприятията и форми на реакция. Перцептивните стилове, за разлика от функционалните качествени характеристики на възприятието (острота, точност, обем), са обобщени схеми на корелация на изображението. Следователно те трябва да се разглеждат като перцептивни операции. Подобно на Г. Олпорт, индивидуалните възприемащи стилове на Р. Стагнер са инструментални индивидуални свойства, които характеризират операциите, които човек използва, за да задоволи мотивите.

По този начин в западната психология съществуват поне две различни разбирания за стил: стил като характеристика на индивидуална стратегия на система от междинни цели (А. Адлер и други) и стил като характеристика на система от операции, към които човек е предразположен поради неговите индивидуални свойства (G. Allport, R. Stagner и други). Заедно с тази разлика има и нещо общо в очертаните концепции. При тях стилът винаги се разбира като характеристика на човека. Стилните свойства са специален клас личностни черти, различни от друг клас - нестилеви свойства (например в G. Allport).

Досега характеристиките на стила са станали обект на теоретични изследвания и множество експериментални изследвания, проведени в чужда, предимно американска, психология на методологична основа на когнитивната (J. Bruner, G. Titkin, S. Klein, C. Nozal) и персонологичната ( А. Адлер, Дж. Ройс).

През 70-те години В. С. Мерлин разработва теорията за интегралната индивидуалност, която предполага необходимостта от интегрална характеристика на индивидуалните свойства на човека. Той положи основите на концепцията за системообразуващите и интегративни функции на индивидуалния стил по отношение на личността.

По-нататъшното развитие на изследването на стиловите характеристики на дейността доведе до промяна във възгледите за индивидуалния стил на дейност като изключително адаптивно образование.

Понастоящем има тенденция обществото да премине към хуманистична парадигма и проблемът за индивидуалността предизвиква истински интерес към себе си, и особено към своите стилистични параметри от гледна точка на факта, че индивидуално разграничените параметри се пречупват във всеки човек и са проявява се в индивидуални начини за разбиране на света. Всеки човек опознава заобикалящия го свят в зависимост от своите индивидуални начини и характеристики на възприемането на заобикалящия го свят, в зависимост от доминиращите представителни системи за обработка на информация, придавайки специално значение на някои явления и игнорирайки други. Този вид индивидуална селективност по отношение на заобикалящата реалност създава база, която формира различни по свой начин уникални личности при същите условия на съществуване.

Погледът върху сферата на стила като специална психологическа формация в структурата на индивидуалността, която има свои специфични функции, дава възможност да се формулира хипотеза за статуса на стила на човека, който се реализира в два аспекта, вътрешен - чрез система на конюгация на индивидуални психологически параметри, и външни - под формата на различни видове индивидуално взаимодействие с околната среда. Последният аспект е от особено значение при разглеждане на юридическото поведение на дадено лице и взаимодействието на субектите на закона помежду си.