Принцип на командния контрол

този принцип

Принципът на управление на командите може да се нарече схема на управление, при която членовете на висшия мениджърски екип, на първо място, са членове на висшия управленски екип и едва след това са кураторите на конкретни области. Тоест, когато заданието, дадено от който и да е от тях, се възприема от задачата на управленския екип и което трябва да се изпълнява от всеки отдел, в чието формално подчинение може да бъде.

С този принцип на управление на организацията всяка служба е длъжна да изпълни задачата на който и да е член на висшия мениджърски екип, ако това не противоречи на задачата, която вече е получена от друг член на управляващия екип. Междувременно в такъв случай изпълняващото звено трябва спешно да актуализира и двамата членове на управленския екип, така че да се споразумеят помежду си, за да координират своите задачи. И в случай на несъгласие, обсъдете ситуацията с други членове на екипа и бързо, като екип, решете коя задача е с по-висок приоритет за организацията. Може би на пръв поглед подобна система за управление ще изглежда трудна за изпълнение, но в действителност тя не само е лесна за изпълнение, но може да донесе и много положителни неща за организацията.

Най-добрият ефект от този принцип на управление е, че дирекцията, органът, който е основният работен орган на висшия управленски екип, става много по-ефективна, активна и продуктивна, когато се управлява от този принцип. Членовете на ръководството участват в работата му с много по-голяма отговорност, опитват се да предотвратят приемането на грешни решения, тъй като тогава с голяма вероятност те лично и звена под техен надзор ще трябва да участват в изпълнението на тези решения. Дискусиите в дирекцията са много по-продуктивни и шумни, но взетите решения са по-добри и, което е по-важно, общи.

Такъв принцип на управление обединява управляващия екип много по-твърдо, неговите членове чувстват и споделят отговорността за общи резултати в по-голяма степен, много повече се съобразяват помежду си, отчитат интересите на колегите. Те стават много по-фокусирани върху общите цели и цялата организация се възприема по-добре като единен организъм. Те не поставят интересите на собственото си кураторство пред интересите на организацията и в резултат на това както себе си, така и техните кураторски звена създават много по-голяма полза за организацията.

Принципът на управление на екипа създава най-добрите условия за преразпределение на стратегическите задачи между членовете на висшия мениджмънт. Това ги улеснява да поемат отговорност за такива сложни стратегически задачи, чието решение изисква мобилизация и участие на цялата организация или голяма част от нея. Това значително улеснява изпълнението на предвидената стратегия и действителният процес на стратегическо планиране става по-екипен, лесен и приятен.

Използването на финансови, времеви и човешки ресурси в случая на принципа на командното управление е много по-продуктивно и рационално. Не се губи допълнително време и енергия за получаване и използване на необходимите ресурси за изпълнение на решенията на екипа. Решенията се вземат много по-бързо и се изпълняват по-бързо, независимо от това колко различни отдели и колко различни надзорни органи трябва да бъдат включени.

Друг положителен ефект за организацията, придружаващ такъв принцип на управление, е опростяването и насърчаването на преките, хоризонтални отношения между структурните звена. Всяка структурна единица вече не трябва да преминава през редица бариери за подчинение, за да вземе и приложи някакво решение заедно с друга паралелна услуга. Всички, които са работили в големи организации, вероятно ясно виждат значението на такива взаимоотношения в ежедневните си дейности.

И накрая, още една добра характеристика, която отличава една организация, работеща на принципа на командното управление, от останалите е изключителната простота на структурни промени, движения, разпускане на дивизии, реорганизация, пренареждане в кураторски единици. Членовете на управляващия екип са по-малко склонни да приемат каквато и да е промяна в кураторската си сфера като лична обида или недоверие. И самите те активно участват както в вземането на тези решения, така и в тяхното изпълнение, в този процес, на първо място, те изхождат от интересите на цялата организация, а не от лични интереси и това значително опростява формирането и развитието на управлението система.

Както всяка организационна система, принцип или схема, принципът на управление на команди също има своите отрицателни страни и, вероятно, не толкова малко. Най-очевидният и труден сред тях, вероятно фактът, че хората (както висшето, така и средното ръководство), склонни да избягват отговорността, обвиняват другите за собственото си бездействие и непродуктивност, този принцип усложнява подобни действия. А също и за хората, които предпочитат да имат един шеф, да му карат услуга, да го смазват, да обвързват и очароват личните отношения, такъв принцип на управление създава много проблеми.

Ако мениджърският екип, въпреки тези сблъсъци, може и се съгласи по този принцип, тогава той трябва да започне да го прилага и ако има подходяща воля, това изобщо не е трудно. Това изисква:

А) декларирайте командния принцип на управление. Всички от членовете на екипа го пишат и подписват и започват да го прилагат в ежедневието.

Б) Добре е да обясните на всички мениджъри от средно ниво и по възможност на всички служители на организацията какво означава принципът на управление на екипа. Обяснете и ги приучете към идеята, че е задължително да изпълняват задачата на който и да е член на управленския екип, без излишно повторно проверяване и съгласуване с ръководителя-куратор.

В) Трябва да се отнасяте с особено разбиране към несигурността, въпросите или може би дори проблемите, които възникват през първия период. Трябва да се опитате търпеливо и с правилно разбиране на стойността на въвеждането на принципа да обсъдите всички тези случаи в екип, да анализирате с колеги и по този начин да вземете решения. С течение на времето броят и сложността на подобни недоразумения значително ще намалеят, а управлението на организацията ще стане много по-лесно, по-приятно и ефективно.

"Стратегия и организация"
Автор: Папуна Толиашвили