Мързелив Ахмед

Един падишах имаше три дъщери. Един ден той реши да остане с дъщерите си. Първо падишахът съобщи на най-голямата дъщеря, че ще я посети с везирите си. Най-голямата дъщеря приготви всякакви лакомства, подреди всички стаи в ред. Падишахът и везирите ядоха и пиеха и преди да напуснат падишаха попита дъщеря си:

- Откъде взе толкова много богатство?

- Всичко е от вашето богатство - отговори дъщерята. Падишах много го хареса и той каза:

- Благодаря ти, дъще моя!

На следващия ден той информира средната дъщеря, че утре ще я посети при везирите. Тя също подреди нещата.

Когато падишахът и везирите ядоха и пиеха, падишахът попита дъщеря си, преди да си тръгне:

- Откъде взе богатството си?

- Тя е от вашето богатство, тя също отговори.

- Благодаря ти, дъще моя, каза падишахът.

Най-малката дъщеря разбра за това. Но когато на свой ред тя получи известието, тя не се подготви, както по-големите сестри, не почисти стаите. Когато падишахът дойде с везирите, тя ги почерпи с това, което имаше. Преди да тръгне, падишахът попита:

- Откъде взе това богатство?

- Аллах ми даде всичко това - отговори тя.

Този отговор не хареса на падишаха.

- Какво означава, Аллах даде? Вие живеете с моите средства, но казвате, че Аллах ви е дал?

- И Аллах също ти даде, - каза дъщерята; - Ако Аллах не ти беше дал, нямаше да има какво да ям за мен.

Сутринта дойде. Падишах искаше да отсече главата на най-малката си дъщеря. Везирите молеха да не правят това, като казваха:

-Тя е твоята дъщеря! Името ви ще бъде затъмнено от други падишахи и ще загуби величието си. Вместо да убиете дъщеря, по-добре е да я омъжите за беден мъж, така че тя да осъзнае нуждата си и да умре от глад.

Откриха беден мъж в града, който седеше до пътя, казваше се Мързелив Ахмед.

Ахмед имаше стара майка и те живееха в малка колибка. Той беше толкова мързелив, че ядеше само когато минувачите слагаха храна в устата му; ако не го правеха, той оставаше гладен.

Най-малката дъщеря беше омъжена за него.

Когато вечерта тя дойде при Мързел, той се оживи. На сутринта момичето му даде рубла; Ахмед взе рублата и отиде на пазара. Там той срещна търговец.

-Ахмед, търговецът го попита, откъде идваш?

- Падишах, - отговори той, - ожени дъщеря си за мен; тя ми даде рубла и ми каза да отида на пазара и да купя нещо, но при условие, че не сменя рублата. Сега съм на загуба, не знам какво да правя.

-Ела при мен - каза му търговецът. - Ще работиш за мен, ще се грижиш за моите мулета и аз ще ти плащам.

Ахмед отиде, изчисти конюшнята на мулета. Преди вечерта търговецът дойде и му каза:

- Елате тук утре, направете бъркотия от този пясък и покрийте покрива с него.

Ахмед направи всичко това, освен това изпълни и други заповеди на търговеца. Търговецът му дал голяма чиния пилаф и хляб, различни неща и пари. Така той работи няколко дни при търговец.

Един ден търговец му казал:

- Отивам в далечен град и искам да те взема със себе си.

-Трябва да говоря със съпругата си - отговори Ахмед, - ако тя се съгласи, тогава ще отида.

Отишъл при жена си. Тя се съгласи.

Докато яздели нататък, водата им свършила. По пътя попаднали на кладенец. Спуснаха кофа на въже в нея, но извадиха празна кофа.

- Някой ще трябва да слезе в кладенеца - каза търговецът, - там някой няма да ни даде вода.

Ахмед трябваше да слезе. Търговецът го завърза с въже и той слезе в кладенеца. Ахмед видял дива да спи там и попитал:

-Защо не ни дадете вода?

- Дай ми саккиз и ще ти дам вода.

Ахмед беше изваден от кладенеца. В кервана беше намерено парче сакиз; Ахмед слезе и го даде на дивата. Див му даде вода и един нар. Целият керван пиеше вода. Ахмед видя друг керван да идва тук. Той взе саккиз от тях, слезе в кладенеца и отново даде на целия керван да пие. Див му даде още един нар. Така той получи две гранати. Този втори керван се насочваше към града, в който живееше Ахмед. Ахмед даде парите и гранатите на този керван и поиска да ги даде на жена си и майка си. Самият той отишъл в град Исфахан.

Нощувахме в кервансарай; Ахмед отстрани конете. нахрани ги и реши да се разходи по покрайнините на града. Тук имаше басейн; съблече се и се изкъпа. След това си легнах край басейна.

По това време долетяха три гълъба и седнаха на дърво. Един от тях каза:

- Сестро, ти знаеш този Ахмед?

- Това е онзи Ахмед - каза друг, - който имаше малка колибка до пътя. Той беше толкова мързелив, че ако не му сложат хляб в устата, той остава гладен. Падишахът от този град му даде дъщеря си, за да умре от глад; и Ахмед дойде тук с търговец. Да му дадем нещо.

- .Спи ли Ахмед или не спи? - попита гълъбът. - Ако Ахмед спи, нека заспи леко; ако спи лошо, нека чуе: в дъното на този басейн има седем кани злато. Давам му ги. Нека се събуди, търси и намира.

Ахмед чу всичко това.

- Дъщерята на индийски падишах е болна - каза друг гълъб, - и тя може да бъде излекувана от тази болест само с листата на това дърво. Трябва да вземете лист от това дърво и да го разтриете по тялото му. Тя ще се възстанови и ще бъде дадена в брак с някой, който ще я излекува.

- За да стигне до Индия, каза третият гълъб, човек трябва да прекоси няколко морета. Ще му дам клон от това дърво; ако удари с него морето, пътят ще му се отвори.

Ахмед чу всичко. Птиците отлетяха. Ахмед стана и започна да търси злато в басейна. Започна да копае и изведнъж вижда - голям камък и дупка под камъка. Пропълзя през дупката и намери седем кани, пълни със злато, а в последната кана златен петел. Той излезе от дупката, покри я с камък, за да не забележи никой. Късно вечерта той се върна в града.

- Къде бяхте до сега? - попита търговецът.

- Вървях - отговори Ахмед, но не каза на търговеца за тайната му.

На сутринта Ахмед откъсна няколко листа и малък клон от дървото, което гълъбът посочи. Керванът потегли към Индия. Стигнаха до морето и не можаха да го преминат.

- Хайде да си легнем - каза Ахмед, - „може би сутринта ще намерим начин.

В полунощ Ахмед се събуди, удари морето с клон и пред него се отвори път. На сутринта се събудиха и видяха, че море няма, а на негово място лежеше добър път.

Накрая стигнали до града, където живеела дъщерята на индийски падишах. Спря на караван-сарая.

- Искам да се разходя из града - каза Ахмед и отиде до града, купи дрехи като хакимите и сложи няколко листа в джоба си. Пред двореца на падишаха той срещна мъж и попита:

- Вярно ли е, че дъщерята на падишаха е болна? Дойдох да я излекувам. Кажете на падишаха, че е пристигнал нов хаким.

Човекът съобщи за това на падишаха. Падишах повика Ахмед и каза:

- Слушай, Хаким! Вече затворих тридесет лекари и се зарекох, че когато дойде четиридесетият, ще заповядам да им отрежат главите.

- Ще дойда утре - каза Ахмед. - Заповядвате да затворите всички магазини и да оставите дъщеря си да отиде до банята. Ще дойда там и ще я излекувам.

Тогава Ахмед се върна в кервансарая, преоблече се и започна да чисти конете в конюшнята.

На следващата сутрин той отново се облече като хаким и отиде в двореца. По заповед на падишаха всички магазини на базара бяха затворени и нито един човек не беше на улицата. Дъщерята на падишаха отиде в банята. Ахмед също отиде до банята, взе листата, изгори ги, разбърка пепелта във водата и помаза тялото на момичето.

Момичето беше в безсъзнание. Когато малко по-късно тя се събуди, вече нямаше никакво заболяване - тя се възстанови. Това беше съобщено на падишаха. Падишах заповяда да покрие целия път от банята с килими и да ги използва, за да доведе дъщеря си в двореца.

Уредихме празник. Падишах каза:

- Дадох думата си да омъжа дъщеря си за някой, който ще я излекува.

- Ще ти отговоря утре, каза Ахмед.

Вече беше вечерта и Ахмед се върна в кервансарая. Когато търговецът го попита къде се намира, Ахмед вече не можеше да скрие тайната от търговеца и му разказа всичко.

- Цялото това богатство и момичето - каза Ахмед на търговеца, - принадлежат на теб, тъй като постигнах всичко това с. с ваша помощ.

-Не, Аллах ви изпрати всичко това - каза търговецът. „Сега нямаш какво да останеш с мен. Оженете се утре и заведете момичето в родината си, а ние ще се върнем, когато приключим с нашата търговия.

- Не мога да те оставя тук - каза Ахмед, - придобих това богатство с теб.

Ахмед дойде в двореца, ожени се за принцесата и се върна с нея при търговеца.

- Купете десет - петнадесет камили - каза търговецът - няколко кутии и няколко бали плат, след това отидете до басейна, вземете съкровището и го сложете през нощта. кутии и ги покрийте с кърпа, така че никой да не забележи.

Ахмед направи, както му каза търговецът. След това отишъл при падишаха и казал, че отива в родината си. Падишахът приготви добра зестра за дъщеря си. Тогава Ахмед с камили и няколко конници отишли ​​в града, където било съкровището.

Оставете ги да пътуват, а аз ще ви разкажа за първата съпруга на Ахмед.

Търговците предали пари и гранати на съпругата на Ахмед. По някакъв начин съпругата и майката на Ахмед остават без пари. Майката на Ахмед казала на снаха си, че иска да яде нещо кисело и поискала нар, изпратен от сина ѝ. Те отрязаха един нар и видяха, че той е пълен със скъпоценни камъни. Те решиха да построят добра къща с тези скъпоценни камъни. Заговориха се с бригадирите и работниците и започнаха да строят къща. За месец построиха такава сграда, каквато не беше в нито едно царство.

Около двореца е построена висока стена и са наети много прислужници. Съпругата на Ахмед започнала да живее по-добре, отколкото с баща си. Нека засега да живеят тук и сега ще се върнем при Ахмед.

Ахмед дойде в града, където имаше басейн. В полунощ той сложи цялото съкровище в кутии и отиде в родния си град. Ахмед остави камилите в края на града и отиде до хижата си, но на нейно място видя великолепен дворец. Той почука на вратата, придружителите излязоха и казаха на жена си, че е пристигнал конник и иска да влезе в двора. Дъщерята на падишаха дойде на вратата и попита:

- Това съм аз, - отговаря Ахмед.

- А ти кой си? Тя пита.

Ахмед забрави името си и казва:

- Забравих името си, почакай, ще отида да разбера и тогава ще ти кажа.

Върна се в края на града и попита името му. Казали му, че се казва Ага-Ахмед. Той отново дойде в двореца и даде името си. Те отвориха вратата и видяха, че наистина е Ахмед. Жена му го прегърна, а Ахмед вдигна ръце и си каза:

„Тръгнах си, а жена ми стана ходеща жена и завърши такава сграда“.

Качи се горе и видя майка си подмладена, сякаш беше четиринадесетгодишно момиче. Ахмед поздрави майка си много студено.

- Знам какво мислите - каза дъщерята на падишаха. - Изхвърлете всички тези изобретения.

Тя донесе нар и продължи:

- Това е същият нар, който ни изпратихте. Разрязахме го и видяхме, че е изпълнен със скъпоценни камъни. С половината от тези камъни построихме тази сграда.

- Тук има много малко - каза Ахмед. - Донесох толкова много богатство, че то е в пъти по-голямо от това.

Донесли камилите в двореца, разтоварили и сложили цялото злато и вещи в плевнята.

Търговецът също се върна скоро. Ахмед приготви подаръци от скъпоценни камъни за търговец.

Един ден падишахът тръгнал на лов. Виждайки го отдалеч, дъщерята на падишаха облече скъпи дрехи и се украси със скъпоценни камъни. Когато падишахът мина покрай прозорците, тя отиде до прозореца и хвърли парче черен плат на улицата. Като я видя, падишахът си помисли:

"Колко е красива!" - извика и грабна сърцето му.

- Какво ти става? -Попита везирът падишаха.

- Заведи ме вкъщи! - отговори падишахът.

Съпругата на Ахмед се върна при съпруга си и му каза:

- Утре баща ми ще изпрати сватове и ще поиска ръката ми, а вие се съгласявате с това.

Ахмед каза, че няма нужда да прави това.

- Не е ваша работа - каза съпругата. На следващата сутрин почука на вратата. Ахмед излезе и видя везира.

- Изпратиха ме от падишаха, - каза везирът, - вие имате приятелка, падишахът иска да се ожени за нея.

- Това е сестра ми, тя е сирак. съгласен съм.

Везирът се върнал при падишаха и му казал за това. Падишах отново изпрати там везир да попита кога може да дойде за нея.

- Нека вземем булката в близко бъдеще - каза везирът, като дойде при Ахмед. - Какво ни питате за момиче?

На следващата сутрин падишахът им изпрати всичко необходимо. Съпругата на Ахмед взе всичко.

Направиха кебин и я закараха в двореца. Когато падишахът дойде, той видя, че тя седи на трона. При вида на падишаха тя стана от мястото си, седна зад трона и обърна гръб към падишаха. Падишах беше изненадан, че не каза нищо.

- Ти си доведен заради мен, не аз заради теб, каза той.

Накрая тя не издържа, свали воала си и каза:

- Не те ли е срам! Може ли баща да се ожени за дъщеря си?

Падишахът видя, че тя наистина е негова дъщеря. Той се почувства засрамен и я изпрати у дома. На сутринта тя направи голям празник и покани падишаха и всичките му везири. След празника всички се разотидоха и тя напусна баща си.

- Откъде взе толкова много богатство? - попита я падишахът.

- Утре ще ви покажа богатството си, отговори тя.

На сутринта тя показа на баща си цялото си богатство и падишахът беше във възторг.

- Спомняш ли си, отче, когато ти казах, че Аллах дава всичко, ти ми се ядоса и се ожени за мързелив човек, за да умра от глад. Но ако Аллах иска да даде на някого, той ще даде.

-Синът ми, Ахмед - каза падишахът. „Другите ми дъщери станаха нещастни. Остарях, сега трябва да вземете моя трон и корона, а аз ще се оттегля от светските дела и ще се отдам на молитва.

Те ядоха и пиеха и постигнаха желаната цел. Нека тези, които все още не са го достигнали, също го намерят.