Мотивация за брак

Опити за разглеждане „Механизми“ на произхода на любовта­преживявания. И така, най-известният подход Ото Вайнингер, които вярваха, че разграничаването на половете, разделянето им никога не е напълно завършено. Всички характеристики на мъжкия пол могат да бъдат намерени, дори в най-слабото развитие, и в женския пол. Можете да използвате концепциите идеален мъж "М" и идеален Жени "F" само като типични сексуални форми. "Законът за­гравитация ", формулирана от О. Вайнингер, казва:„ За да свържете половете ви е необходим перфектен мъж „М" и перфектен­женски "F", въпреки че е разделен на два различни индивида­люлка в напълно различни комбинации. " Авторът на тази теория вярва, че съществуването на института на брака се доказва от факта, че наличието на огромен брой междинни етапи ви позволява да намерите двама индивиди, които са най-подходящи един за друг (Weininger O., 1990, p . 12).

С. В. Ковалев вярва, че мотивация присъединяване брак включва поне пет вида: любов, духовна близост, материал­изчисление, психологическа годност, морални съображения. Изследването на ефекта от мотивацията на брака върху удовлетвореността от брака потвърждава важността на първите два мотива. Сред тези, които са влезли в брачен съюз от любов и от общност на възгледи, максималният брой доволни и минималният брой недоволни. Важно­но единството на тези два мотива. Разочарование от семейството и брака на окото­изглежда по-вероятно сред онези, които се ръководят изключително от чувствата си, без необходимата духовна общност за тяхното запазване.­съпрузи.

Според някои изследователи в голям брой случаи любовта е фактор, който пречи на запазването на семействата.­съюз.

Първо, пише С. В. Ковалев, в нетърпението на любовта търсим не съпруг, а любим, забравяйки, че ще трябва да живеем не с това прекрасно чувство, а с неговия субект и носител - много специфичен човек с уникален ментален ми­ром, образът на неговото „аз“, темперамент, характер и лични характеристики, поради което сливането на две „аз“ не винаги води до появата­никой "ние".

На второ място, под романтичната корица на любовта много често забравяме, че колкото и съпрузи да се обичат, в семейството си те просто ще трябва да изпълняват обичайното за всеки съпруг­коя двойка функции.

Западногерманският психолог Х. Шелски твърди, че кога­да, очакването на любовта се превръща в основния мотив на брака, в основния смисъл на семейния живот с неговите ежедневни грижи, ухото­домът за малки деца се свежда до смъртта на тези илюзии, разрушението­магия, която често води до търсене на нова любов­Вашият партньор.

Това е една от версиите на песимистичния възглед за съотношението­любов и брак, съдържащи смесица от понятия за любов, влюбване, илюзия и консуматорство като очаквания е необичайно­венозни чувства от друг.

Известните психотерапевти Е. Г. Ейдемилер и В. В. Юстицки се придържат към различен възглед за връзката между любовта и брака.­насочвайки го при описване на механизма на „емоционална идентификация с­май. " Авторите разглеждат емоционалната връзка на симпатията като циментираща сила в семейните отношения. Те отбелязват, че симпатичните взаимоотношения до известна степен неутрализират състоянията на фрустрация, възникващи в междуличностните отношения, включително­ле и в семейството. По-лесно е да се адаптирате към разочарованието, особено­характер на съпруга (Eidemiller E.G., Yustitsky V.V., 1990).

А. В. Петровски посочи, че степента на емоционална близост е специално качество на истинското семейство и е трудно да си представим друга група, при която такова качество да бъде развито до такава степен. Ха­характеризираща тази страна на семейните взаимоотношения на примера на ро­родителска любов, говорейки за различните и многобройни престъпления на детето, Петровски отбелязва: „В същото време всяко престъпление изобщо не предизвиква безпристрастното отношение на родителите. Напротив, той поражда гняв и то през цялото време в много бурна и насилствена форма. И така може да продължи седмици, месеци. Но това е интересното­ресно. Често не се наблюдава кумулация. Прави впечатление­идеята, че потоците на възмущение, идващи през дупките в кораба на доверието, изпомпват мощни помпи от родителска любов "(Петровс­реплика А. В., 1983, с. 196-197).

Ейдемилер и Юстицки вярват, че в много отношения си приличат в пси­психологическата същност е действието на съчувствие при съпруга­носене. И в това отношение ефектът от „разтварянето на fr­фракции ". Отношенията на съчувствие предизвикват увеличаване на интереса към обекта на съчувствие (например към човек, когото обичат). Трябва да се подчертае, че това е добронамерен интерес, свързан с­готовност да помогнем, да се радваме заедно или да бъдем разстроени, което от своя страна води до по-голяма взаимна откровеност и съответно­но увеличаване на съпричастността. Оттук и значението на симпатичните взаимоотношения за предотвратяване и смекчаване на междуличностни конфликти в семейството.

Работата на Н. Г. Юркевич говори за връзката между любовта като мотив за брак и удовлетворение от брака. На извадка от 612 жени и 365 мъже тя е получила следните резултати: жените се състоят от щастливи брачни съюзи, от които 75,10% се женят по любов, 13,88% заради съчувствие, 2,86% имат желание да­за да се отърват от самотата, 1,63% имат краткосрочно хоби. Сред неуспешните бракове разпределението на отговорите е следното - за да те обичам­27% от жените са се оженили, по симпатия - 17%, мотивът „желанието от­да се отървем от самотата “е посочена от 12,93% от жените, краткосрочно хоби - 1,63%. Останалите имаха различен отговор или нямаше отговор.

Вижда се, че при мъжете и жените любовните бракове са­са най-щастливите, а бракът, базиран на моментно желание, е най-малко (Юркевич Н.Г., 1971).

В друго проучване, 30 години по-късно, най-успешното­Съчетанието на любов и духовно единство се оказа най-доброто в брака. Въз основа на получените значими корелации се оказа, че съпрузите, сключили брак по тези две причини, са най-доволни от тях (Андреева Т.В., Толстова А.В., 2000).

Юркевич проведе проучване сред 300 души в Минск, предимно с висше образование, от които 94% вярват, че по принцип бракът трябва да се сключва по любов - това е морален идеал; 70% под­настояваха, че самите те са сключили брак по любов. Но само 47% наричат ​​чувството, което изпитват към съпругата си (съпруга) като любов по времето, когато е проведено проучването.

Сравнението на данните за мненията на жените работнички от предприятия в Минск за отношението им към съпруга им по време на попълването на въпросника с успеха на брака показа следното. В щастливите бракове 63,67% от жените изпитват любов към мъжа си, съчувствие и състав на навици­те са имали по-малък дял (13,88% и 19,18%). Безразличие­нямаше хора, които да не харесват съпруга й. В задоволително­в брачните съюзи 39,43% отбелязват навика; любов - 32,8%, симпатия - 13,01%. Появи се отговорът „безразличие“ - 4.47%. Не отговориха 10,16%.

При неуспешните бракове преобладаваше навикът - 44,85% и без­личи - 33,04%. Всяка десета жена не харесва съпруга си­по-специално, с любов - 5,22%, симпатия - 1,74%.

Значението на брака, в който има любов, беше забележително написано от християнския писател от четвърти век Св. Григорий Богослов в дълбокото си „морално стихотворение“: „Вижте какво дава на хората съюз на любовта, ? мъдър брак ?“. Който, ако не и брак, свързваше морето и сушата с важна­рогови и комбинирани отделно един от друг?

Но има нещо още по-високо и по-добро. Чрез брака сме­ядем с ръце, уши и крака един за друг; благодарение на него сме наполовина­ние чай двойна сила, за голяма радост на приятелите и скръбта на враговете. Общите опасения намаляват трудностите. Общите радости стават по-приятни. Богатствата са по-радостни поради единомислието. А сред бедните единодушието е по-радостно от богатството. Бракът е ключът, който отваря пътя към чистотата и любовта “(цитирано от: Troitsky S, 1995, стр. 56).

„Бракът е чудо на земята. В свят, в който всичко се развихря, бракът е месец­където двама души се дължат на факта, че се обичат, сто­те се превръщат в едно, където раздорът свършва, където започва реализацията на един-единствен живот. Да живееш разделено е болезнено, трудно и в същото време лесно и познато. Психичните интереси и вкусове се различават и затова е много лесно да си кажа: искам да живея според това, което ме интересува. Някой живее за печалба, някой живее за култура, някой търси идеал, но аз съм самодостатъчна единица, аз самият имам достатъчно. Всъщност това води до разпръскване на обществото, разсейване на човечеството. В крайна сметка нищо не остава от този прекрасен, прекрасен­е състояние, което би могло да съществува между хората. И бракът, както казах, е чудото за възстановяване на единството там, където не е мое.­могат да бъдат възстановени от човешки сили "(Surozhsky A 1994, стр. 3-4).

Андреева Т.В., ТолстоваL. IN. Темпераментът на съпрузите и съвместимостта в брака // Anan-evskie readings. Резюмета. научна. конф. „Образование и психология“. СПб.: Издателство С.-Пе­Университет Тербург, 2001.

Weininger O. Пол и характер. М., 1990.

DelisD. Парадоксът на страстта. М.: Мирт, 1994.

Ковалев С.В. Психология на съвременното семейство. М., 1988.

Kon I. S. Въведение в сексологията. М., 1990.

Крейг Г. Психология на развитието. SPb.; М: Питър, 2002.

MyersD. Социална психология. SPb.: Петър, 1999.

Петровски А. В. Популярни разговори за психология. М., 1983.

Собчак Л. Н. Диагностика на психологическата съвместимост. Още време за любовта (psi­холог за любовта, за семейството, за децата). SPb.: Rech, 2002.

Surozhsky A. Тайнството на любовта. SPb., 1994.

Троицки С. Християнска философия на брака. М., 1995.

Трофимова И. А. Педагогика и психология. Психологията на брака: Учебно ръководство. СПб.: Издателство на СПбДТУ, 2001.

Философия на любовта/Изд. Горски Д. П. М., 1990.

От мен. Изкуството на любовта: Изследване на природата на любовта. М., 1990.

Eidemiller E.G., Yustitsky V.V. Семейна психотерапия. L.: Медицина, 1990.192 s.

Eidemiller E.G., Yustitskis V. Семейна психология и психотерапия. SPb.: Петър, 2000.

Юркевич Н.Г. Ролята на съветското семейно право в укрепването на семейството // Социално­последователности. Методологически проблеми на изучаването на ежедневието. Проблем 7. М.: Наука, 1971.

Лий J. A. Типология на стилове на любящ // Личност и соц. Психол. Бик. 1977. Том. 3. Р. 173- 182.

Sternberg R. Триъгълник на любовта. Психологически преглед. 93.1986.119-135.