Тревожно (избягващо) разстройство на личността

Заглавие на ICD-10: F60.6

Съдържание

Определение и фон [редактиране]

Няма данни за разпространението на разстройството, съотношението на пациентите по пол и наследствено предразположение. Пациентите се характеризират като прекалено плахи и срамежливи в ранното детство.

Етиология и патогенеза [редактиране]

Клинични прояви [редактиране]

В разговор с лекар задължителното първоначално напрежение на пациентите директно зависи от тяхната представа колко много им харесва лекарят, определяйки по-нататъшното им поведение при контакт. По принцип си струва да говорим не толкова за желанието да бъдем приети от другите, а за страха от подигравки, лоши клюки и клюки за себе си (прекомерна подозрителност в това отношение).

Те могат да приемат простото обяснение или тълкуване като критика.

Тревожност (избягване) Личностно разстройство: Диагноза [редактиране]

За да бъде диагностицирано тревожно (избягващо) личностно разстройство, състоянието трябва да отговаря на поне четири от следните черти или поведенчески модели.

1. Постоянно, глобално усещане за напрежение и загриженост.

4. Нежелание за влизане във връзка без гаранция, че ще ви хареса.

5. Ограничен начин на живот поради необходимостта от физическа безопасност.

Диференциална диагноза [редактиране]

Тревожност (избягване) Разстройство на личността: Лечение [редактиране]

Методът на избор е интегративен модел, индивидуализирана програма, която включва психодинамични и когнитивно-поведенчески техники. Психодинамичните техники изследват биографичното формиране на ниско самочувствие, когнитивно-поведенческите помагат на пациента да осъзнае, че очакванията му по отношение на другите са изкривени и да подобри комуникативните умения. Груповите програми на така нареченото асертивно обучение, развитието на самоутвърждаващо се поведение, са много ефективни. Най-важната част от програмата е да консолидира структурните промени в личността, постигнати по време на лечението, в реална комуникация извън терапевтичната ситуация. Важно е възможните неуспехи да не причиняват допълнително увреждане на самочувствието на пациента, а постигнатият успех би направил комуникативното поведение самоукрепващо се.