Мислещ робот

За да отговори на въпроса дали една машина може да мисли, първо трябва да разбере какво е самото мислене? При хората това е един от четирите типа (физически, чувствени, мисловни, осъзнаващи) усещания за съзнание, отговорни за работата с информация. Усещането е основно свойство на съзнанието, изразяващо се във възприемането на всеки енергийно-информационен сигнал като елемент от неговия субективен свят и самочувствие. Това възприятие се осигурява от явлението пси-резонанс между входящия сигнал и съответните елементи на пси-модела на реалността, създаден в съзнанието, както и самото представяне на себе си.

Човек създава пси-модел от усещания (включително целия комплекс от физически: зрителни, слухови и т.н.), които образуват структура, която повече или по-малко съответства на реален обект. Вероятно такъв пси-модел се формира от пси-вещество съгласно принципа на холографията и се визуализира в неговото качество. Човек възприема съществуването на пси-модел в неговия субективен свят в динамиката на неговата проява на свойства, т.е. анимирайки го със своята пси-енергия, той получава прогноза за поведението на такъв пси-обект. И след това го сравнява с оригинала и получената информация коригира идеята му.

Личността се разбира в нео-езотериката като енергийно-информационна обвивка на съзнанието, която заедно с физическата обвивка е предназначена за ориентиране и адаптиране към нейното съществуване в специфични условия на живот. Личността е операционна система за работа със сензации. И те са резултат от пси-резонанса на центъра (неговата структура може да се предскаже) на съзнанието към постъпващите към него сигнали, т.е. резонансна реакция на центъра. Последното всъщност е частично идентифициране на центъра със сигнала. А самосъзнанието е подкрепено от специална организация на личностната структура, усещане за собствен център и (или) цялото пси-пространство на съзнанието.

Човек мисли по няколко начина едновременно. Интуицията, в медитация и сънуване, работи с усещанията по пси-резонансен начин. Евристичното мислене е готово да прилага всякакви схеми за разсъждение. Най-често това е вероятностно мислене, основано на аналогии. (Всъщност аналогията е подобна на пси-резонанса, само интелектуална, тъй като съвпада с признаците, идентифицирани като подобни, и прави умствени преходи според тях.) И накрая, строги логически форми и модели, присъщи на научния стил на мислене. Изследователят създава намерение (пси-нагласа) за решаване на проблема и по какъв начин го прави не е от съществено значение - основното е резултатът. Но най-важното в човешкото мислене е, че информацията се кодира от мисълта не само по форма, но и по същество, т.е. значение. Той възниква не само в резултат на установяване на съответствие между информация (или символ) и пси-модела, както и свързване на явлението с контекста на други мирогледни елементи, но и поради пси-моделирането на реалността, описана от то, което генерира в съзнанието усещане за неговите качества и поведение.

Например помислете как талантливият учен се различава от средния. И двамата са добре образовани, знаят една и съща информация за предмета на своето изследване, но талантливият усеща проблема толкова дълбоко, че интуитивно точно предсказва правилната посока на изследване и предвижда явленията, получени в резултат на експерименти. Обикновеният учен може да подложи проблема на подробен анализ, да реши конкретни въпроси, но не чувства обекта, който се изучава толкова адекватно.

Днешният изкуствен интелект работи с информация, но не и със усещания, което прави изкуственото мислене формално. И е невъзможно напълно да се формализира реалността, тъй като нейната сложност надхвърля дори и слабо формализирани алгоритми. Може ли науката да създаде схема, подобна на човешката, за появата на усещания в робот? Отговорът е следният. Възможно е само да се приближим възможно най-близо до нашето съзнание, толкова много, че самите хора да не са сигурни, да мислят и да усещат машини с I.I. или не. Но въпреки това това ще бъдат само много близки прилики, тъй като нито една високотехнологична конструкция на центъра на съзнанието няма да постигне качествена идентичност със свойствата на Абсолютната субстанция, която представлява центъра на естественото съзнание и предоставя възможност за усещане. Въпреки че следващите черупки на този център са в равнините на битието, човек може изкуствено да симулира и те ще осигурят появата в I.I. изкуствени усещания, структурно подобни на човешките. Дигиталната форма на информация ще се преобразува в аналогова форма и едва след това, влизайки в центъра на ИИ, тя ще се трансформира в пси-резонансна реакция на ИИ. със запазване на въведената информация. Това е най-вероятното решение на проблема с I.I., но не е очевидно за изследователите поради причината, че кибернетиката просто не разбира явлението на съзнанието, а психолозите от персонала се опитват само да го дисектират в алгоритмите на психиката.

Теоретично мисълта е допустима: изкуствените модели на съзнанието ще станат толкова съвършени, че връзката им по абсолютна природа ще бъде установена и тогава животът ще възникне в тях. Но дори и тогава хората ще пресъздадат само структурата на съзнанието, но не и неговата природа. Лежи в Първичното.

Нека поставим въпроса по различен начин: какво ще се случи с човешкото съзнание, ако то бъде интегрирано в I.I. и такива информационни мрежи като Интернет. Неврочип, прикрепен към невроните в мозъка, ще ги накара да реагират на импулси, които впоследствие се превръщат в усещания. Ще издържи ли човешката психика на такъв поток от информационни усещания и ще се научи ли да я контролира? Да, може да се реши. По-сериозен е проблемът с интернет вирусите, който ще се отрази в съзнанието под формата на усещания, които могат да нарушат неговата стабилност.

Оставаше въпросът дали И.И. да се научиш да чувстваш? Усещането е отношението на човек към нещо. Такова съотношение може да бъде изчислено програмно според различни характеристики и скали за оценка, до елементи на случаен подбор. Такива вариации ще осигурят индивидуалност и дори непредсказуемост в поведението и модела на личността на робота. Но отново отношението не е чувство. И те могат да станат само чрез възприемане от съзнанието. И това е свойство на абсолютно вещество, моделирано от човек само с определена степен на сходство.

Недвусмислено е, че изкуствените същества ще получат човешката способност да се чувстват само ако са създадени на основата на самоорганизиращата се материя, а не по друг начин. Можете да търсите такъв или (и) да използвате такъв, който вече е създаден от природата. Последният подход е да се създадат биороботи, т.е. генно инженерство на живи организми. Тук появата на пълноценно съзнание е съвсем реална. Не е необходимо да се стига далеч, достатъчно е да се коригира човешкият геном по такъв начин, че в мозъка му фронталната зона да е загубила способността да формира личност, но да поддържа дейността на гностичната тилно-париетална зона, която е отговорен за мисленето. Такива роботизирани хора няма да имат свои собствени житейски цели и лични амбиции, но ще се справят перфектно с възложените им задачи. Друг въпрос, морално ли е да се създава раса от човешки роботи? Изглежда, че самият факт на съществуването на такива същества не е въпрос на морал, тъй като те ще се чувстват не по-зле от всяка човекоподобна маймуна. И цялата работа е в това дали нормалните хора ще могат да гарантират хуманно отношение към своите „изкуствени” братя на по-малките си (в смисъл на самосъзнание и може да имат повече от всичко останало) или веднага ще ги разпознаят като роби или съвършени войници. Съвременното човечество определено би било опозорено в такава ситуация.

Особено мнение, изразено от един от читателите на тази статия: малко мислещи хора, какво искаме от роботите? Може би обаче е по-лесно да ги научиш да мислят, отколкото „разумен“ човек? - Вероятно. Но това е друга тема.