Мишка (Рената Мила)

Преди много време имаше малка мишка. Тя нямаше приятели или родители. И само малка птица всяка сутрин летеше до мишката и пееше нейната сутрешна песен. Мишката беше много ядосана и прогони сладката птица. Но птицата все пак долетя с надеждата мишката все пак да се сприятели с нея.

Един ден мишката отишла на полето за храна. Искаше да намери много зърна, за да не напуска дълго време дупката. Духаше много силен вятър, облаците бяха черни и най-вероятно предстоеше гръмотевична буря. На мишката стана студено, нямаше какво да се прави, беше необходимо да се вземе храна. Вятърът се засили още повече и за мишката стана още по-трудно да ходи. Тогава мишката реши да изчака бурята в някаква дупка. Тя вървеше дълго и изведнъж видя норка.
- колко прекрасно. - помисли мишката и хукна още по-бързо.

В норка беше топло и уютно.
- Странно - помисли мишката - Сякаш някой знаеше, че ще дойда тук
Норката беше наистина много топла и уютна. На малка масичка лежеше прясна трева и няколко зърна.
- Тук ще изчакам, докато гръмотевичната буря свърши - реши мишката и легна на мека възглавница.
Гръмотевичната буря постепенно се успокои и слънцето се появи на небето. По това време мишката чу шум и тъпчене.
- Какво е това? - мишката се уплаши и ушите й трепереха.
Вратата на норка се отвори и мишката видя лястовица и катерица. Влязоха в дупката и видяха мишка.
- Кой си ти. - попита катерицата - какво правиш тук?

Мишката беше толкова уплашена, че тя изтича с всички сили към вратата и едва не повали катерица и лястовица.
- Как катерицата може да бъде приятел с лястовица? - помисли мишката, бягайки от норка. - Глупаво е!

Когато силите свършиха, мишката най-накрая спря. Наоколо беше тихо. И тогава тя забеляза, че мястото е непознато. Сърцето бие по-бързо.
- Как мога да се прибера сега?
Мишката започна да плаче. Сълзи капеха върху тревата. Мама! Тате! Как мога да бъда.
Горката мишка!
И изведнъж над мишката прелетя птица, същата птица, която сутрин й пееше песни.
- Бърди! Сладка птица ! Тук съм! Полети до мен ! - зарадва се мишката.
Птицата долетя до мишката и седна недалеч от нея.
- Сладка птица, колко се радвам да те видя. - изкрещя мишката и хукна към птицата - Колко добре, че те имам! Никога повече няма да те прогоня!
- Мишка какво има?
- Загубих се - извика мишката.
Птика я прегърна с крилото си и погали треперещите й уши.
- Е, нищо, ще ти помогна да се ориентираш към дома.
Птицата изпя песен и показа на мишката къде да бяга. Скоро мишката видя своята норка.
- Благодаря ти, скъпа птиче. Сега винаги ще слушам вашите красиви песни.
- Добре. Vrt само зимата ще дойде скоро и аз ще летя на юг.
- За какво? Наистина ли се чувствате зле тук? - мишката светна.
- Не, скоро ще стане студено. Следователно цялото семейство ще лети туп, където е топло. Е, не се притеснявайте! Ще дойде пролетта и ще полетя отново.
Птицата отлетя. Мишката отново стана самотна. Тя очакваше с нетърпение пролетта, за да види своята сладка птица.