Михаил Кузнецов: „Пътят до пиедестала е труден, но всичко е преодоляно, ако вложиш душата си в него“

всичко

Името на титулувания чувашки треньор по лека атлетика Михаил Кузнецов е известно в целия спортен свят. Той заема треньорския пост преди тридесет и две години, като завършва кариерата си като професионален бегач. Михаил Кузнецов - майстор на спорта в състезателното ходене, шампион на Чувашия, медалист от руското първенство.

Неговите ученици станаха победители в най-големите състезания по лека атлетика. Валентина Егорова спечели златния медал в маратона на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г., а четири години по-късно стана сребърен медалист на игрите в Атланта. Неотдавнашните олимпийски игри в Лондон бяха триумфални за треньора и подопечните му: злато за Юлия Зарипова на 3000 м с препятствия и бронз за Татяна Архипова в маратона. Няма друг наставник в Русия, който да спечели пълен набор от олимпийски медали със своите ученици в надбягването на 42 км 192 м.
Намирането на Михаил Кузнецов у дома се оказа трудно. Това интервю е записано на диктофон в салона на личния му автомобил.

- Вие, Михаил Павлович, имате известен нюх към бъдещите олимпийци. Къде можете да ги намерите: Валентина Егорова, Татяна Архипова, Юлия Зарипова, Елена Наговицина.
- Като треньор аз, разбира се, гледам на обещаващи млади спортисти на всички състезания, които се провеждат в републиката, Русия. За мен всъщност няма значение дали текат бързо или средно. Важно е как текат, каква е структурата на движенията, физическите, функционалните възможности. И най-важното, какъв човек е пред вас: знае ли той как да мисли, работи. В нашия спорт трябва да работите усилено, а това изисква висока самодисциплина, отдаденост, вяра в треньора. Едва след това идват резултатите, постигат се поставените цели.
- Известен ментор, вероятно много спортисти искат да тренират?
- Те питат, така е. Но не мога да взема всички в групата си. Когато няколко елитни спортисти, специализирани в една дисциплина, тренират под ваше наблюдение, нищо добро не се получава. По правило те не се разбират в един отбор.
- Казват, че едни и същи етиопци и кенийци са подпомогнати в много отношения от естествените условия, в които живеят. Какви са козовете на руските, по-специално, чувашките бегачи на дълги разстояния?
- Ние сме трудолюбиви хора. Татяна, говорейки за децата си­държава, тя си спомни, че в селото имаха 15 хектара земя, засаждаха картофи. В шест сутринта тя излезе на полето, в десет вечерта се върна. Пътят до училището и обратно отне десет километра, вървяхме и в дъжд, и в сняг. Искам да кажа: физиологичен­Много от нашите спортисти, израснали в провинцията, получават приблизително същото развитие като кенийците и етиопците. Но те живеят на надморска височина от 2,5-3 хиляди метра, климатът е такъв­постоянно топло, от тук момичета от Африка и тичат много красиво, без напрежение, отпуснати. От много месеци имаме зима, така че не се отпускаме, мускулите ни са постоянно стегнати. Това са характеристиките.
- Татяна загуби малко от страховити съперници: 22 и 17 секунди. Според стандартите на маратон това е много?
- Нищичко. Загубата на маратон за такива гиганти не е срам. Таня се биеше на смелост от разстояние, само изключителни спортисти са способни на това. Много съм щастлив и горд за нея. Сега Чувашия има златни, сребърни и бронзови медали от олимпийския тест в най-трудния вид лека атлетика. Никой няма подобно постижение и очевидно скоро няма да бъде.
- От разстояние Татяна на два пъти настигна лидерите.
- Кенийци и етиопци, те са малко, ще кажа, безразсъдни: те постоянно се ускоряват, добавяйки. А Таня е страхотна, направи всичко както трябва: избяга на 5-7 секунди от тях, със собствено темпо. На 35-ти км го получих, на финалната линия нямах достатъчно сили да изпреваря.

- Къде обикновено заемате мястото си на пистата?
- Този път нямаше достатъчно хора, стоях на 39-ия км при четвъртия пункт за хранене.
- Какво подтикна Татяна Архипова, Албина Майорова?
- Нямате време да кажете нищо, просто предайте храната, спортистите бързо летят.
- Маратонът от времето на Валентина Егорова и настоящият - в Лондон, са различни?
- Преди двадесет години нямаше такива резултати: 2 часа 18 минути, 2 часа 19 минути, но дори и тогава те избягаха в 2:21, 2:23. Нивото на женския маратон нарасна значително, борбата стана по-остра.
- Татяна в интервю каза, че в Лондон си спомня само Биг Бен, докато бяга, направи впечатление. Какви са вашите впечатления?
- Бил съм на маратони в Лондон три пъти, така че познавам града горе-долу. Столицата на Англия е разбира се красива.
- Планира се златният медал в стийплийз на Юлия Зарипова?
- Да. И ако тя зае второ място, за мен би било безумно обидно, много притеснено. Спечелено с предимство. Тази година на стартовете на Диамантената лига в Стокхолм тя показа най-добрия резултат за сезона. В Лондон просто остана да докаже, че тя е по-силна от всички съперници. Изпълних задачите, от които съм много доволен.
- Михаил Павлович, възможно е Юлия Зарипова с течение на времето, подобно на Татяна Архипова, да премине от препятствие към маратон?
- Тя има такова желание. Все още не мога да кажа кога това ще се случи. Следващия сезон планираме да счупим световния рекорд на 3000 метра с препятствия. Юлия искаше да го направи в Лондон, но аз й забраних да рискува, каза, че сме дошли за олимпийско злато, а не за рекорд. Както знаете, гоните двама зайци, няма да хванете нито един.
- Чух, че подготвяте Татяна Архипова да избяга 10 000 м.
­- Честно казано, не исках тя да избяга маратон. Но Таня ми каза на една от тренировките: „Михаил Павлович, дойдох при вас да тренирам като дете, само защото сте треньор на олимпийския шампион по маратон. Ще измина маратон и в Лондон. " Трябваше да се съглася с нея.
- Бягането с препятствия се превърна във вашата втора треньорска специализация освен маратон. И в тази форма постиженията са впечатляващи. Каква е тайната на успеха?
- Постигнахме, мисля, основното тук: технически перфектно­умения за преодоляване на препятствия. Такава усъвършенствана техника на бягане, като тази на Юлия Зарипова, Татяна Архипова, Людмила Кузмина, е рядка в Русия. Те работят чисто, почти без грешки. При всяко препятствие­Те печелят няколко метра над своите съперници. В Лондон той специално инструктира Джулия дер­сгушете се отпред, тъй като същите кенийци могат да допуснат грешка, а след това и на препятствие­и тя си сътрудничи­бие с ритъма на бягането.
- 18 медала, от които 8 златни. Представянето на руските спортисти на игрите може да се нарече успешно?
- Разбира се. Това е голямата заслуга на треньорския корпус, способността на нашите ментори да водят състезателите до основното начало в живота им. Няма треньор, няма медали. Всичко останало: организирането на тренировъчни лагери, ходенето на състезания е второстепенно. Понякога можете
да чуя: казват, ето атлетът късметлия, спечелил медал. Късметът никога не е лесен. Виждал съм много треньори и спортисти, които са работили адски девет месеца без почивка. Медали се получават с голяма трудност.
- Където отстъпваме на китайците?
- Те имат целенасочена програма за обучение, специални центрове­ry. Там живеят и тренират. Работим, както е необходимо, няма пълна система за обучение. В Кисловодск условията в спортната база са напълно грозни. Не можете да влизате в душовете; в спалните има легла от преди двадесет години. Поради нехигиенични условия, Юлия Зарипова разви алергия в тренировъчния лагер през май и трябваше дълго време да се подлага на лечение.
Изненадващо е и отношението към спортистите от страна на федерацията по лека атлетика на републиката. Неговият президент В. Иванов през последните три години, според мен, не е провел нито една среща, семинар за треньори. Федерацията дори не поздрави олимпийците им, очевидно те забравиха. И четирите момичета се представиха достойно: Албина Майорова, Кристина Савицкая, Елена Наговицина (тя подобри личния си резултат с 11 секунди на 5000 м, бягаше много добре) влязоха в десетката на състезателите в своите дисциплини, да не говорим за бронзовата медалистка Татяна Архипова.
- Но властите на Чувашия не забравиха.
- Благодарен съм на главата на републиката Михаил Игнатиев, новия министър на спорта Сергей Мелников за вниманието, което проявяват към спортистите и треньорите. Не става въпрос дори за наградите, а за самото отношение. Михаил Игнатиев обеща да ни помогне при изграждането на лекоатлетическа база на магистрала Ядринское, където обикновено тренираме бегачи. Такъв обект е необходим, ако искаме да спечелим медали на следващата олимпиада в Бразилия.
- Сезонът за вашите олимпийци приключи?
- Тази година те няма да преподават­да участвате в стартове. Сега те са в период на възстановяване. През 2013 г., световното първенство по лека атлетика в Москва, ще започнем да се подготвяме за него.
- Михаил Павлович, тази година навършихте 57 години. Не е възраст за треньор. Трябва само да изчакаме нови шампиони.
- Преди тридесет години избрах професия, за която никога не съм съжалявал. Пътят до пиедестала е труден, но всичко е преодоляно, ако вложиш душата си, работи с пълна всеотдайност.