Методи за работа по театрални скици - Използване на театрални скици според системата

Методът на работа върху театрални скици

Етюдът е малък сегмент от сценичния живот, създаден от въображението. Ако зад етюд има наблюдения на живо, но няма процес на раждане, развитие и завършване на даден факт, това не е етюд. Етюд - богат на събития епизод, като всеки факт от живота, възниква, развива се, се изчерпва. Това е един вид формула за живота, основата на неговата логика.

Сценичният етюд често се отъждествява с упражнения. Но ако няма разлика между тях, въпреки това такива понятия съществуват. Те са се утвърдили здраво в театралната практика, както и в практиката на редица други сродни изкуства. Разбира се, всяко изкуство има своя специфичност и е невъзможно механично да се прехвърлят концепции, разработени в една област, в друга. По-специално, за разлика от музикалното, сценичното упражнение не се ограничава само до чисто технически проблеми, но включва и някои елементи на творчеството. Ако музикалното упражнение е точно регулирано от музикалния текст, тогава сценичното упражнение се изпълнява, като правило, в реда на импровизацията, като отговор на задачата. Изпълнителите на упражненията са свободни да избират логиката на действието. Сценичното изследване предполага избрана и фиксирана логика на развитието на събитията и поведението на персонажите [6, стр.48].

В тренировъчните упражнения за овладяване на елементите на художествената техника все още няма ясно изразена супер задача от Станиславски. Първоначално тя се заменя с творческа цел, доведена до съзнанието на учениците: да овладее перфектно техниката на актьора. Етюдът се основава на художествената концепция и поне най-простата супер задача, която определя действието от край до край. По този начин, за разлика от упражнението, етюдът изключва елемента на случайността в развитието на събитието. Следователно сценичното изследване има много характеристики на изкуството, които или напълно липсват в упражненията, или възникват като изключение. При упражнения от импровизационен характер действията ще бъдат първични, в скици, където логиката на действието е фиксирана, те се повтарят, при всяко повторение на етюда трябва да можете да третирате добре известни факти, събития и действия като нещо, което възниква за първи път, тоест създава органичен процес в по-трудни условия. При упражненията вниманието на учениците е постоянно фиксирано върху единия или другия елемент от сценичното действие, докато в скиците е необходимо едновременното участие на всички елементи. Етюдът в това отношение е връзка между художествената техника и сценичния метод. Той консолидира първоначалните умения на актьора върху себе си и води до следващия голям раздел на програмата, за да работи върху пиесата и ролята [24, c.56]

Възможни са и други начини за работа по скицата. Парцели от училищни скици могат да бъдат предложени от драматични или художествени произведения. Отначало учениците все още не изпитват нужда да задълбочават етюда. Те се интересуват повече от външната страна, тоест сюжета, който илюстрират със своята игра. Скицата трябва да съдържа, поне в ембриона, всички елементи на артистичност, присъщи на произведение на сценичното изкуство. Изпълнението на етюда изисква не само определена техническа готовност, способност да се възпроизведе сценично това или онова житейско наблюдение, но и правилно да го обясните, да изразите отношението си към него. Това ще разкрие възгледа на ученика, неговия мироглед, артистичен вкус.

Целта на етюдната работа е не само да развие професионалните качества, необходими на актьора, но може да има голяма образователна стойност. Грижата за качеството на етюда започва с избора на тема, сюжет и завършва с дефиницията на неговата идеологическа цел (супер задача), поне елементарна. И двете трябва да спомогнат за формирането на напреднал мироглед, да предотвратят проникването на вулгарност, лош вкус и цинично отношение към живота в работата на учениците. Етюд, не обогатен със смислена фантастика, недовършен в действие, лишен от свръхзадача, ще донесе повече вреда, отколкото полза. Той преподава повърхностност и сближаване при решаване на творчески проблеми. Станиславски учи, че „един етюд сам по себе си не може да има нито смисъл, нито живот“. В предложения метод всички скици, дори и най-малките, веднъж завинаги ще бъдат съживени отвътре чрез суперзадачата и чрез действие ”[3, с.395].

Много от недостатъците на етюда произтичат от две много често срещани грешки от методологичен характер. Първият от тях се състои в преждевременно, недостатъчно подготвен преход от упражнение към етюд, още преди учениците да постигнат осезаеми резултати в овладяването на елементите на органичното действие, да придобият първоначални умения в областта на художествената техника. Тъй като не са се утвърдили здраво в правилните творчески позиции, при решаването на нов, по-сложен педагогически проблем, учениците неизбежно ще се плъзнат по най-лесния и най-достъпен път на актьорско майсторство, външното изобразяване на сюжета. Ако в този случай те придобият някои технически умения, това е предимно от занаятчийски характер. Тези умения не помагат, но възпрепятстват овладяването на техниката на живо органично творчество.

Друга сериозна опасност се крие в естеството на самата работа върху скиците. По едно време Станиславски предупреди за това: „Някои учители са твърде увлечени от броя на направените скици, а не от тяхното качество. Трябва да се помни, че е важно само второто, тоест качеството на тази работа, а не броят на направените скици. По-добре да направите само една скица и да я доведете до самия край, отколкото стотици от тях, разработени само външно, на върховете. Етюд, завършен до края, води до истинско творчество, докато работата по върховете учи боклук, занаят “[17, с. 410].

И така, етюд е импровизацията и въображението на човек от житейските действия. Качеството на етюда започва с избора на тема, сюжет и завършва с определянето на неговата идейна цел и художествен дизайн (супер задача), поне елементарно. Сценичният етюд предполага избрана и фиксирана логика на развитието на събитията и поведението на героите. За да се засили тази логика, е необходимо да се изяснят целта и обстоятелствата, при които се извършва действието. Не можете да повтаряте етюда много пъти, трябва да завършите различни аспекти на развитието. Целта на работата с етюда е не само да развие професионалните качества, необходими на актьора, но и да има голяма образователна стойност. Децата, придобивайки технически умения, лесно овладяват естествените органични вещества. И завършеното проучване за тях вече се превръща в упражнение за по-нататъшно развитие като актьор и като личност.