Методи за намагнитване

Съществуват голям брой схеми за кръгово, полюсно и комбинирано намагнитване. Някои от тези схеми съгласно GOST 21105-87 са дадени в табл. 4.

Както типът на преобразувателя, така и типът на намагнитване определят възможностите за магнитно управление.

Таблица 4. Схематични диаграми на намагнитване

Чрез преминаване на ток през целия обект

Пропускане на ток през част от детайла

Чрез преминаване на ток през проводник, поставен в проходен отвор в обект

Продължение на таблица 4.

Чрез индуциране на ток в детайла

Чрез преминаване на ток по торой­дълго навиване, пиене от страна

По подробности за района

Възбуждане на ток в частта

С постоянна ма­потиснат

Използване на електромагнит

Чрез соленоид

Чрез преместване на постоянния магнит върху обекта

Край на таблица 4.

Пропускане на ток през обекта и използване на магнит

Пропускане на два тока през обекта във взаимно перпендикулярни посоки

Чрез индукция и преминаване на ток през проводник, поставен в проходния­нова дупка в обекта

намагнитване

Във въртящо се магнитно поле

С въртящ се соленоид на магнитно поле

Забележка. Легенда: О - контролен обект; Ф - магнитен поток; I - електрически ток.

Константите се използват за намагнитване на машинни части.­ny, променлива, полувълна, коригирана и im­импулсни токове. Дефектите се откриват добре в случая, когато посоката на намагнитване на контролираната част­дали перпендикулярно на посоката на дефекта. Следователно искането­частите се магнетизират в два взаимно перпендикулярни­посоки и части от сложна форма - в няколко­кои посоки.

Кръгово намагнитване се извършва, когато­инжектиране на ток през контролираната част или през проводник, поставен в отвора му. Най-ефективно е кръговото намагнитване на части под формата на тела на въртене. Полюсното намагнитване се извършва от до­силата на електромагнитите, постоянните магнити или солта­шумове. В този случай обикновено детайлът е по-лесно магнетизиран и идолът с най-големия си размер. По краищата му се оформят полюси, създаващи поле в обратна посока. Комбинираното намагнитване се извършва едновременно­променлива магнетизация на детайла с две или повече променящи се магнитни полета. В този случай може да се срещне всяка комбинация от текущи типове.

Помислете за характеристиките на най-често срещаните магнетизации.

Надлъжен (стълб), кръгъл и комбиниран­ново намагнитване се различават предимно­чрез регулиране на магнитния поток спрямо най-големия размер на тестовия обект. Надлъжно намагнитване може да се направи от до­чрез силата на постоянен магнит, електромагнит или соленоид­да (фиг. 31).

намагнитване

Фигура: 31. Варианти на надлъжния­магнетизиране.

Надлъжното намагнитване в соленоида се използва за управление на прот­женски предмети като пръчки, пръчки. В този случай влияе влиянието на размагнитващия фактор (фактор на формата). Истина­силата на магнитното поле вътре в обекта е по-малка от изчислената. Влиянието на магнетизираните области на детайла и сложността на конфигурацията на магнетизираната зона затрудняват изчисляването на магнитното поле вътре в детайла. За да изберете режима на намагнитване на части със сложна форма и да определите­разделението на чувствителността трябва да се промени­стойност на полето на намагнитване. Районът на безстопанственото поле е заобиколен от райони, където практически няма бездомни полета. Повечето от първичните измервателни преобразуватели са сравнително големи, следователно се получава стойността на якостта, осреднена по техните размери, т.е. ясно подценени стойности.

С надлъжно намагнитване, напречно­ny, т.е. насочени правоъгълно към посоката на маг­дефекти на потока на резбата. Очевидно, когато се използва постоянен магнит или електромагнит за надлъжно намагнитване, най-добре е да се контролират няколко­до веднъж, намагнетизиране на частта на частта в различни посоки­мързел.

Кръгово намагнитване изпълнявам, прескачам­ток кая през част или проводник, преминаващ през отвор в контролираната част. Този вид намагнитване­Vany се използва за идентифициране на надлъжни дефекти, както и дефекти, разположени под лек ъгъл спрямо оста на детайла. Основните разновидности на циркулярния маг­линии са показани на фиг. 32. Удължени части под формата на пръти, оси, при които страничната повърхност е работната повърхност, се магнетизират чрез преминаване на ток през контактите в краищата. За кръгово намагнитване на участъци от дълги части, както и в случай на недостъпност за използване на краищата, контактите са инсталирани на страничната повърхност на детайла.

Фигура: 32. Разновидности на кръгово намагнитване.

Недостатъкът на този метод е, че силно загряване de­подемници и образуване на изгаряния (зони на излагане на топлина с променени механични свойства). При проверка на части под формата на тръби, пръстени, токът протича през­вода премина през дупката.

С кръговото намагнитване може да се сближи­но изчислете силата на магнитното поле, когато­kania на него ток Аз. Според закона за общия ток:

Където r - радиус на частта.

Същата формула може да се използва за изчисляване на случая­чай, когато разстоянието л между контактите е много по-голям от диаметъра на детайла д, тези. в l/d > 5.10.

В случай на намагнитване на плочите, изчислението е по-малко точно, но може да се приеме, че с отношение на напречното сечение над 10,15 силата на магнитното поле отгоре­на плочата се определя от съотношението:

Където б - голяма страна на плочата.

Комбинирано намагнитване извършено едно­Чрез временно намагнетизиране на част, обикновено чрез редуване на полета в две взаимно перпендикулярни посоки, за да се идентифицират дефекти с различна ориентация. Очевидно е, че е желателно да има намагнитващи полета с различни честоти. На фиг. 33 показва основните опции за комбинирано намагнетизиране.

преминаване през

Фигура: 33. Някои варианти на комбинирано намагнитване.

Фигура: 34. Произходът на фалшив Фиг. 35. Начини за намаляване на влиянието

индикации при надлъжен коефициент на размагнитване при

магнетизиращи части с различна дебелина. надлъжно намагнитване.

За полета с различни честоти взаимното им влияние на практика липсва и всяко поле е намагнитено­само движи обекта в неговата посока. В резултат на това с мак­С максимална чувствителност могат да се открият дефекти, ориентирани в две ортогонални посоки. Де­ефектите от междинните посоки също ще бъдат открити, но с по-малка чувствителност. Следователно, с помощта на комбинирано намагнитване, дефекти, ориентир­произволно.

Когато се използва индуциран ток в част, както например в третия случай на фиг. 33, евентуално за­токов поток не през детайла, а през магнитната верига. За да се избегне това, между частта и магнитната верига трябва да се монтират изолиращи дистанционни елементи.

За да се получи надеждна информация, човек трябва да може да отделя фалшиви индикации. На фиг. 34 показва произхода на фалшив дефект в областта на рязка промяна в участъка на частта. Трябва да се разбере, че е по-трудно да се намагнетира малка, къса част в посока на полето, отколкото удължена (фиг. 35) поради влиянието на фактора на размагнитване. Съществуват обаче технологични методи (фиг. 35) за намаляване на въздействието на това явление.