метод за лечение на вродена дислокация на тазобедрената става при деца

Изобретението се отнася до медицината, а именно до детската хирургия, ортопедията, и може да се използва за лечение на тази вродена патология. Техническият резултат от предложения метод е да се предотврати латеопозицията на главата на бедрената кост. Допълнителна лигавица на бедрената кост се формира от собствената капсула на ставата, която има основната точка на закрепване на ръба на кухината със запазване на кръвоснабдяването и инервацията, което води до пълното й присаждане, изпълняващо функцията на стабилна фирма задържане на главата на бедрената кост в кухината. 6 кал.

Чертежи към RF патента 2400167

Изобретението се отнася до медицината, а именно до детската хирургия, ортопедията, и може да се използва за лечение на вродена дислокация на тазобедрената става при деца.

Една от най-тежките последици от лечението на пациенти с вродена дислокация на тазобедрената става е диспластична коксартроза, водеща до намаляване на работоспособността и инвалидност на пациентите, и тези показатели придобиват устойчива тенденция на нарастване. Предотвратяването на латеропозиция и остатъчна сублуксация на тазобедрената става по време на лечението е предотвратяването на развитието на ранна диспластична коксартроза при деца.

Известен метод за лечение на вродена дислокация на тазобедрената става при деца чрез постепенно дозирано разреждане на ханша до нивото на депресията чрез метода на сцепление "над главата", последвано от налагане на гипсова мазилка в положението на Лоренц-1/Тихоненков ES // Травматология и ортопедия: Ръководство за лекари/Изд. Ю.Г.Шапошникова. - М., 1997. - Т. 3. - S.245-248 /.

Недостатъкът на този метод е липсата на ефект при случаи на висока дислокация на тазобедрената става, тежки форми на дисплазия на кухината (тератогенна дислокация, неприводима дислокация), при лечението на деца над 2-годишна възраст. Поради травма на хрущялните структури се развива асептична некроза на главата и ранна артроза на тазобедрената става.

Известен метод за лечение на вродена дислокация на тазобедрената става при деца, който се състои в това, че с помощта на устройства за външна фиксация на различни структури, наложени върху илиума и бедрената кост, чрез разсейване постепенно премахва изместването на тазобедрената става, докато главата бъде проектирани на нивото на кухината/Кожевников О.В. Хирургично лечение на вродена луксация на тазобедрената става при малки деца // Бюлетин на Приоров за травматология и ортопедия. - 2008. - No 1. - С.53-58 /.

Недостатъците на този метод са проблемният характер на употребата му при деца в ранна детска възраст, появата на усложнения като възпаление на меките тъкани около иглите, изригване на кожата, запазване на латеропозицията на главата на бедрената кост.

Най-близкият до постигнатия технически резултат е метод за лечение на вродена дислокация на тазобедрената става с варираща деторсия субтранхантерна остеотомия/Кузнечихин Е.П., Улрих Е.В. // Хирургично лечение на деца със заболявания и деформации на опорно-двигателния апарат. - М.: Медицина, 2004. - С.325-329 /, който се състои в пресичане на илиопсоазния мускул, артротомия на тазобедрената става, изрязване на кръглата връзка и ембрионална мастна тъкан до ставния хрущял, дисекция на напречния лигамент, мобилизация на завития лимб, последвано от намаляване на бедрата на главата след коригиращо скъсяване субтрахантерна остеотомия и изрязване на излишната ставна капсула.

Недостатъкът на този метод е ниската ефективност на лечението поради развитието на латеропозиция на главата на бедрената кост по отношение на кухината с образуване на остатъчен сублуксация, което впоследствие води до ранна артроза на тазобедрената става.

Техническият резултат от предложения метод е повишаване на ефективността на лечението на вродена дислокация на тазобедрената става поради образуването на допълнителна укрепваща връзка, която предотвратява латерализация на главата на бедрената кост, чрез изрязване на лигамента от хипертрофираната ставна капсула преди нейното изрязване.

Техническият резултат се постига от факта, че след открито намаляване на вродената дислокация на тазобедрената става и изрязване на излишната капсула, формираният лигамент, който има непокътнат трофизъм (кръвоснабдяване и инервация) и силна връзка с ръба на кухината, укрепва предно-задната част на капсулата на тазобедрената става и по този начин предотвратява образуването на латеропозиция и остатъчен сублуксация.

Методът се провежда, както следва.

Методът е илюстриран с фигури 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Извършва се ендотрахеална анестезия. Позицията на детето на здрава половин страна. Антеро-външен подход при проекцията на тазобедрената става с прехода към страничната повърхност на бедрото се използва за дисекция на меките тъкани. Максималният мускул на глутеуса се мобилизира, а глутеусът и средният мускул също се мобилизират на мястото на прикрепване. Отрежете върха на по-големия трохантер с прикрепените към него мускули (фигура 1). Хипертрофираната капсула на тазобедрената става се мобилизира до ръба на кухината, разрязва се надлъжно, като се отклонява от мястото на закрепване към шията с 0,5-0,6 см. Освен това капсулата се разрязва напречно по предната повърхност на шийката на бедрената кост до долния ръб, придържайки се към отклонението от мястото на закрепването му към костта. Малко под първия надлъжен разрез на капсулата (с 1,0-1,5 cm) се извършва втори разрез до ръба на кухината, образуваната клапа се поема върху държачите, като се фокусира върху съдовата архитектоника на тази област. След субтранхарната остеотомия на бедрената кост главата се извежда навън в раната. Кръглата връзка се отрязва и отстранява, дъното на кухината се освобождава от ембрионалната мастна тъкан, напречният лигамент и споеният долен ръб на капсулата се дисектират (елиминиране на „долния блок“), лимусът се мобилизира с шевни шевове, приложени по краищата му. Ако е необходимо, задълбочете дъното на вдлъбнатината с нож Богданов. След пробно намаляване на главата на бедрената кост в кухината, бедрената кост се съкращава до изчислената дължина, последвана от фиксиране с плоча, като се отчита корекцията на патологичното изкривяване и даден цервико-диафизарен ъгъл (фиг. 2). Главата е поставена в кухината. Излишъкът от капсулата се изрязва, ръбовете й се зашиват с атравматичен материал. На върха на зашитата капсула, изрязан клапан (образуващ допълнителна лигавица на бедрената кост) се поставя диагонално в предно-задната посока отгоре надолу и се зашива към интертрохантерната област на бедрената кост (фиг. 3). Големият трохантер е фиксиран на място с U-образни найлонови конци. На раната се нанасят слоеви шевове, оставяйки дренаж. Обездвижването на мазилката се извършва с превръзка на тазобедрената става и половина.

Високата ефективност на метода се осигурява от факта, че по време на растежа на детето, образуваният лигамент укрепва предно-задната част на ставната капсула и частично поема функцията на пресечения илиопсоазен мускул, задържайки главата на бедрената кост в кухина, което допринася за хармоничното развитие на ставата и предотвратява образуването на латеропозиция и отпускане.

Пациент М., 2 години 10 месеца, история на болестта № 477, диагноза: вродена двустранна дислокация на тазобедрената става (фигура 4 - преди операция). От анамнезата е известно, че детето не е получило.

Детето претърпя операция под ендотрахеална анестезия - открито намаляване на вродената дислокация на десния бедро. Подходът на Ollier-Murphy-Lexer излага трохантерната платформа на слоеве, връхът на по-големия трохантер е отрязан с прикрепени към него мускули. Мускулите бяха тупи и рязко дисектирани от капсулата на тазобедрената става, като последната беше дисектирана по външната, задната и предната повърхности, на разстояние 1,0 см от мястото на закрепване към шията. Изрязана е част от хипертрофираната капсула, широка около 0,6 cm, взета върху държачите (за образуване на илио-феморалната връзка). Лимбус е мобилизиран. Направена е интерхантерална остеотомия. Дъното на кухината беше освободено от ембрионална и съединителна тъкан, кръглата връзка на главата на бедрената кост беше изрязана, напречната връзка беше дисектирана, дъното беше задълбочено с резач Богданов. Бедрената кост е била съкратена с 1,0 cm, фиксирана с плоча Lena с корекция на патологичната антерозия и образуването на SDA 115 °, стабилна. Главата е настроена. Капсулата е частично изрязана. Допълнителната илео-бедрена връзка, образувана от капсулата, се зашива диагонално към интертрохантерната област. Попластови шевове върху раната. Дренажна тръба. Крайникът е фиксиран с една и половина гипсова мазилка. Следоперативният период протича безпроблемно. Шевовете бяха премахнати на 10-ия ден след операцията, като се излекуваха по основно намерение. След 1 месец детето е хоспитализирано за цялостно рехабилитационно лечение. Мерките за рехабилитация включват упражняваща терапия (в началния етап от пасивен характер в леглото на гипс на тазобедрената става), масаж и физиотерапия. След 3 седмици детето беше изписано с напълно възстановен обхват на движение в дясната тазобедрена става. След 3 месеца фиксиращата плоча на Лена беше премахната. По-късно детето е хоспитализирано след 8 месеца, история на заболяването № 4276, за планирано хирургично лечение на дислокация на лявото бедро. Подобна операция беше извършена вляво (фиг. 5). Следоперативният период протича безпроблемно. Рехабилитационните дейности се провеждаха редовно. Фиксиращата плоча беше отстранена след 3 месеца. Контролните клинични и рентгенологични изследвания, извършвани веднъж на всеки 6 месеца до 5-годишна възраст и веднъж годишно до 10-годишна възраст, не разкриват никакво отпускане или латеропозиция с признаци на ранна артроза (Фиг. 6).

Методът съгласно изобретението е с висока ефективност и може надеждно да предотврати развитието на латеропозиция и остатъчен сублуксация на тазобедрената става, което осигурява стабилно разположение на главата на бедрената кост в кухината и допълнително хармонично развитие и възстановяване на пациента.

ИСК

Метод за лечение на вродена дислокация на тазобедрената става при деца, който се състои в открито редуциране на главата на бедрената кост с коригиращо скъсяване на субтранхарната остеотомия на бедрената кост и изрязване на излишната ставна капсула, характеризиращ се с това, че илиомо-феморалната връзка се формира допълнително чрез разрязване извадете клапан от предния участък на хипертрофираната капсула пред нейното изрязване 0,5-0,6 cm до точката на закрепване в горния край на кухината и последващо полагане на образувания лигамент диагонално в предно-задната посока отгоре надолу с зашиване на интертрохантерната област на бедрената кост след изрязване на излишната капсула и зашиване на краищата й с атравматичен материал.