Медиатори - Промишленост, производство

Развитието на идеите за химическото посредничество на нервните импулси започва в началото на века в резултат на откритията на O. Loewy, J. Elliot, PDale, които показват, че предаването на сигнала в невроефективните връзки се медиира от освобождаването на ACh или норепинефрин от нервни окончания.

До 50-те години две групи съединения с ниско молекулно тегло, които сега се наричат ​​„класически“, „традиционни“ медиатори, се приписват на медиатори - амини и аминокиселини. През 60-те години J. Bernstock открива третата група медиатори - пуринови нуклеотиди. През 1953 г. F-Lembek прави предположението за медиаторската роля на пептида - вещество P, открито през 30-те години в мозъка и в чревните стени под формата на вещество, което засилва контракциите на изолираното черво и причинява временна хипотония. Веществото Р получи името си от думата „прах“, тъй като откривателите му работеха с изсушени тъканни екстракти. Развитието на имуноцитохимични и радиоимунологични методи направи възможно през 70-те - 80-те години да разкрият в различни части на нервната система на гръбначните и безгръбначните животни много пептиди, участващи в синаптичното предаване. Невропептидите съставляват четвъртата най-многобройна група медиатори и освен това действат като модулатори на действието на други медиатори.

3.1. Принципът на Дейл

През 30-те години Г. Дейл стига до заключението, че идентифицирането на медиатор в периферните окончания на сензорния неврон позволява да се прецени естеството на химичното предаване в централния синапс на този неврон. С течение на времето принципът на Дейл започва да се тълкува като постулат, според който всеки неврон съдържа отделно невротрансмитерно вещество, което се освобождава във всички краища на този неврон. В този смисъл принципът на Дейл със сигурност не е верен.

От съвременните позиции принципът на Дейл очевидно съответства на формулирането като метаболитна зависимост на аксона и неговите окончания от клетъчното тяло. Известният невролог Дж. Екълс смята, че именно това значение е вложил самият Г. Дейл в заключението си.

3.2. Разнообразие от функции на синаптичен медиатор

В момента концепцията за химическо кодиране на сигнали в нервната система се основава на принципа на множество химични сигнали: повече от един медиатор се синтезира в отделен неврон; всеки пресинаптичен терминал е в състояние да освободи няколко медиатори, чиято комбинация може да не е еднаква за различни синапси на един и същ неврон.

Понятието "ергичност" на неврон и синапс, което е станало обичайно, може да се приеме само като условно. Термините "холинергичен", "пуринергичен", "пептидергичен" и др. препоръчително е да се използва само ако конкретен медиатор присъства в даден неврон и се освобождава в синапс, без да се изключва съществуването на други медиаторни вещества и без да се предполага приоритетната роля на един медиатор спрямо другите.

Посредническите вещества се разделят на две големи групи: невротрансмитери, които осъществяват предаването на сигнала в синапса, и невромодулатори, които регулират предаването на сигнала.